Корабоплавателната индустрия търси практични горива, за да остане устойчива и да отговаря на стандартите за емисии

Целта на корабоплавателната индустрия за нулеви нетни въглеродни емисии стимулира търсенето на биогорива, които са съвместими със съществуващите корабни двигатели и следователно могат да бъдат въведени сравнително лесно. Въпреки това, анализ на Rystad Energy показва, че капацитетът за производство на биогорива - като биодизел и био-втечнен природен газ (био-LNG) - не е в крак с времето. Неограниченото търсене на биодизел надвишава общото предлагане, а перспективите за био-втечнен природен газ (LNG) са също толкова ограничени, както по отношение на разпределението, така и на производството.

Биогоривата биха могли да бъдат по-рентабилна алтернатива на традиционните корабни горива, като например мазут с много ниско съдържание на сяра (very low-sulfur fuel oil (VLSFO), особено когато са съобразени с праговете за ниски емисии, определени от стандарта на Международната морска организация за интензивност на горивото на парникови газове (Greenhouse Gas Fuel Intensity (GFI). При сценарий без ограничения в предлагането световното търсене на биодизел в корабоплаването може да надхвърли 140 млн. тона еквивалент на мазут до 2028 г. Дори при идеални условия обаче общият капацитет за производство на биогорива се очаква да достигне своя връх от около 120 млн. тона. При прилагане на критериите за устойчивост - приоритизиране на по-чистите биогорива от второ поколение - това потенциално предлагане рязко спада до едва 40 млн. тона. Като се вземат предвид производствените рискове, действителните нива на производство и конкуренцията от други сектори, обемът на биогоривата, които реално могат да се използват за превоз, намалява още повече.

Ако търсенето на биодизел не бъде ограничено, то ще надхвърли общото предлагане. Ситуацията с чистото LNG също е ограничена, с предизвикателства както за производството, така и за капацитета за разпределение. Въпреки че прогнозираното търсене е сравнително скромно - 16 млн. тона в еквивалент на мазут до 2028 г., очевидният излишък в предлагането е подвеждащ. Над 84 % от биометана в световен мащаб вече е предназначен за производство на електроенергия, а допълнителни 10 % - за автомобилния транспорт. Така за всички останали сектори, включително морския, остават на разположение само 6 %, което прави реалния достъп много по-ограничен, отколкото предполагат цифрите. Това обясни Джунлин Ю, старши анализатор на данни, корабоплаване в Rystad Energy при представянето на доклада наскоро.

Това е криза в предлагането, която корабоплавателният сектор не може да си позволи да пренебрегне. Въпреки че перспективните горива като амоняк и метанол са обещаващи в дългосрочен план, те са свързани с високи разходи и инфраструктурни предизвикателства, което кара много корабособственици да се колебаят и да очакват по-ясни пазарни сигнали.

Междувременно биогоривата се очертават като най-практичния начин за постигане на изискванията и за затягане на стандартите за емисиите. Това преходно решение обаче е крехко. Без внимателно планиране и проактивни действия мостът към спазването на изискванията може бързо да се разруши.

Биодизелът и био втечнения газ могат да бъдат рентабилни съгласно рамката на ММО за нулеви емисии, но само ако емисиите на парникови газове (ПГ) през целия им жизнен цикъл са достатъчно ниски, за да се ползват от стимулите на ММО. Търсенето на биогориво в морския транспорт обаче далеч надхвърля настоящото производство, което разкрива значителен недостиг на доставки. За да се справят с променящия се регулаторен пейзаж, корабособствениците трябва да действат бързо, като осигурят надеждни доставки на биогорива и се съобразят с целите на GFI. В надпреварата за по-чисто корабоплаване успехът зависи не само от избора на правилното гориво, но и от осигуряването му преди конкурентите, добавя Джунлин Ю, старши анализатор на данни, корабоплаване в Rystad Energy.

Понастоящем биогоривата са по-рентабилни от традиционните корабни горива, особено когато отговарят на строги нисковъглеродни стандарти. Въпреки че смесването на биогорива с 30% или 50% може да помогне за постигане на целите за емисиите в краткосрочен план, пълното преминаване към 100% биогорива с ниски емисии предлага най-големи икономии и ползи в дългосрочен план. Забележително е, че био втечнения газ се откроява като по-евтин вариант от биодизела, особено когато е подкрепен от държавни субсидии, което го прави обещаващо гориво за прехода на корабната индустрия към по-чиста енергия.