Газовият интерконектор с Гърция - почти на финала, напук на предизвикателствата и изкуствено създавани проблеми

Окончателното финансиране бе структурирано през 2019 г., екипът е мотивиран да завърши проекта и той да е действащ до средата на следващата година, заяви изпълнителният директор на гръцко-българското дружество от българска страна Теодора Георгиева

Енергетика / България
Георги Велев
1947
article picture alt description

Източник: ICGB, архив.

Проектът за интерконектора България-Гърция е бутиков за страната ни и отговаря на всички европейски изисквания за строителство и финансиране. Това каза Теодора Георгиева, изпълнителен директор на „Ай Си Джи Би“ АД – проектната компания, която строи газовата връзка. Именно заради усилията и изпълнените по европейски стандарт процедури в момента тя и целия екип на ICGB имат доверието на европейските банки и институции.

Напоследък проектът и ръководството му са обект на атаки от различни политчески активисти, включително от партията, по чието време беше назначена Георгиева. Упреците обикновено са за това, че новата газова връзка с Гърция / проектът IGB/ е изключително важен за българската енергийна система, че само с него ще се осигури възможност за внос на по-евтин азерски газ в страната ни, в която диверсификацията на източниците на газ е нулева, но този проект се строи вече 12 години и още не е готов. За това, според изказване на кандидата за народен представител от ГЕРБ Делян Добрев, е виновен лошият мениджмънт на проекта, по думите му в лицето на настоящото ръководство, което вече повече от  десетилетие не можело да завърши проекта. Пари има, проектът не е финализиран, подчерта Добрев. Къде е истината? Защото през първите 6 - 7 от цитираните 12 години дружеството имаше други шефове и през това време проектът не мръдна дори с милиметър, да оставим настрани факта, че нямаше структура, план за реализация, нямаше и каквато и да е идея откъде да се намери финансиране за изграждането на газовата връзка. Реално истинската работа по проекта започна едва през 2016 година.

Теодора Георгиева обясни в предаването "Лице в лице" на бТВ, че се е присъединила към екипа на проекта през 2015 година. Тогава имаше само изготвена екологична оценка на проекта. Не е било ясно откъде ще дойдат обаче парите за газопровода . По думите й едва през 2015 г. бе взето финално решение, което за първи път структурира как точно да бъде финансиран този проект. „Говорим за 240 млн. евро. В пълнота финансирането е било осигурено през 2019 година“, уточни тя.

"Финансирането на проекта стана точно през тази година, когато за първи път можехме да активираме строителство. Тогава се подписаха всички ключови документи, включително договор с Европейска инвестиционна банка, договор между БЕХ и проектната компания", обясни изпълнителнителният директор на ICGB. Според нея, за тези години на работа по проекта компанията и екипът ѝ се справят съвсем добре. „Този проект е кауза не само за мен, но и за България. Имаме доверието на Европейската инвестиционна банка и на европейските институции, че ние сме лицата, които сме отговорни за проекта“, заяви Георгиева.

Финансирането на проекта вече започна, но всеки един транш подлежи на ревизия, като това се прави от независима компания. Проверки се правят и на база на получените европейски грантове, припомни Георгиева. Според нея именно чрез проверките се потвърждава атестацията за добрата работа, която е свършил екипа по проекта.

Обжалванията

По отношение на сравнението на темповете, с които се строят българо-гръцката връзка и другият ключов газов проект – „Балкански поток“, експертът обясни, че ICG е имал ограничен в рамки бюджет и не може да се излиза от него. Строежът на „Балкански поток“ бе по-гъвкав финансово, тях не ги следи ЕИБ, поясни директорът.

Георгиева само намекна за един от серииозните проблеми при строителството на иинтерконектора. Добре е обаче да се каже ясно, че този проект откровено бе саботиран пред годините на изграждането му. Отделно за кратко ръководният екип на дружеството беше сменен скандално по време на първия служебен кабинет на президента Радев, но бързо беше върнат отново.

всевъзможни опити да бъде възпрепятстван през годините. Бившият енергиен министър Делян Добрев дори бе поискал отстраняването на Теодора Георгиева, поради забавяне на проекта. Един от начините бе поредицата от обжалвания на вссяка от процедурите при строежа. Най-странното е, че обжалващите фирми нямаха нищо общо с проекта или с дейнстите по изграждането му или при експлоатацията му в бъдеще. Стигна се дотам, че само фризьорски салон не обжалва процедурите - иначе имаше винарна, фирма за имоти - при избора на инженер-консултант и за доставчика на тръбите процедурите и какви ли не екзотични случаи. В парламента дори се загоовори и беше подготвен проект за промяна в закона за обществените поръчки, който да въведе ред при обжалванията, така че такива да са възможни само когато става въпрос за реално засегнати страни с интерес и възможности да участват в съответната процедура.

За тези обжалвания сме предали всичко на компетентните органи, които да преценят дали дружествата са свързани с конкуренти на проекта, обясни в интервюто си Георгиева.

Предизвикателствата

Впоследствие настъпи кризата с коронавируса, която наруши веригите за доставки по целия свят. Въпреки трудностите решителността на екипа е непреклонна и проектът ще бъде завършен окончателно в близките месеци. Георгиева бе категорична, че интерконекторът ще влезе в експлоатация на 1 юли 2022 г. Според нея все още има предизвикателства пред завършването на проекта, но повечето от тях са вече зад гърба на екипа. Бяха изпълнени две от най-сложните в техническо отношение дейности -  ICGB успешно прокопа хоризонтален сондаж под дъното на яз. „Студен кладенец“, като ювелирното сондиране е бе извършено навреме. То може да се сравнява едва с пет-шест други подобни сондирания в цяла Европа. Друго важно преминаване бе това под река Марица, което също бе голямо предизвикателство пред изпълнителите. „Минахме най-сериозните предизвикателства по проекта. Считам, че ще направим всичко възможно да спазим обявения срок“, увери изпълнителният директор на ICGB.

Само преди ден дружеството получи и лиценз от КЕВР за преносен оператор на територията на страната ни. Проектът ICGB ще бъде свързан с българската газопреносна система в района на Стара Загора. На него се разчита да захрани с природен газ и въглищния район „Марица Изток“, където държавата планира да построи и газова централа. Именно на гръцкия интерконектор разчита и голяма част от бизнеса, особено Топлофикация София. Консултантът на дружеството дори предложи столичното парно да сключи договор за доставка на природен газ с азербайджанската Сокар, защото доставките на синьо гориво оттам са по-евтини в сравнение с руските доставки.

Припомняме, че проектната компания ICGB  се представлява от двама изпълнителни-директори и зад нея стоят двама акционери – 50% БЕХ и 50% дружество „Посейдон“. Акционери с равни дялове в "Посейдон" пък са гръцката DEPA и италианската компания Edison. Енергийният министър е в ролята си на акционер заради стратегическата важност на този проект. Всяко решение в компанията се взима от борд, който се състои от осем члена, а по-сериозните решения от общо събрание“, припомни още Георгиева.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща