Епидемиологичният скрининг на отпадъчните води ще се превърне в стандарт

Радослав Русев е мениджър на водоснабдяване, предприемач и съветник. Кариерата му съчетава 10 години комунални дейности и активно участие в създаването и развитието на предприемаческо начинание във водния сектор в Източна Европа-Хидролия АД.

Неговият най-дълбок практически опит е в областта на водоснабдяването и канализацията (WSS)-управление на търговски, финансови и организационни процеси в Софийска Водна компания, последвано от роля на общо управление при преструктуриране на ВиК Добрич.

Той е бил заместник-министър на регионалното развитие в служебно правителство, а след това е съветник и координатор на Координационния съвет по водни реформи.

През последните 5 години Радослав е участвал в международни консултантски роли (главно Световна банка, но също така и ЕБВР, KfW, DFID и др.). А от 2015 г. е активен предприемач – един от партньорите -основатели в Хидролия АД, компания, посветена на комплексни услуги по обслужване и управление на промишлени водни процеси.

Г-н Русев, ЕК препоръчва на страните не по-късно от октомври 2021 година да въведат национална система за мониторинг за наличие на SARS-CoV-2  в отпадъчните води? Защо е необходимо?

Досега епидемиологичният скрининг не беше стандарт, но след появата на COVID-19 EK вече препоръчва на страните да правят такъв мониторинг. Някои щати в САЩ вече го направиха. Изследването на отпадъчните води може да установи здравословното състояние на населението и дори според различни проучвания наличието на COVID-19 е доказано в биологичен материал няколко месеца преди да се появи вируса и да се заговори за него. Затова според мен в много страни епидемиологичният скрининг на отпадъчни води ще се превърне в стандарт. А моята теза е дори, че не само ще се вземат постоянно такива проби, но е необходимо вода от тези проби да се замразява, за да може при идентифициране на вирус или друга здравна криза да се върнем назад и направим анализ какво точно се е случило. Две частни компании (SGP Biodynamics и Кюбико) в партньорство със Съвместния геномен център изпълнихме пилотен проект в пречиствателната станция на Перник, където открихме наличие на вирусни часитици от COVID-19. Концепцията за скрининг на патогени в отпадъчните води не е нова, така са били откривани хепатит C и полиомеолит. През последните пет години в САЩ се превръща в стандарт и заради необходимостта от изследване на опиоидните вещества.

В България темата е сравнително нова, но и тук според мен тези изследвания ще се превърнат в стандарт.

Колко скъпо е едно такова изследване и какъв ресурс е необходим, за да се правят такива проучвания на отпадъчните води?

 Себестойността зависи от боря на точките на мониторинг от честотата, на която се прави и методът, който се използва. В случая с Перник пробите се вземаха от едно място, използва се композитна проба, което оптимизира цената. Капиталова инвестиция като цяло може и да не е необходима или поне да е минимална. Ако общината няма пари да финансира процеса, може да се имат предвид две неща. Много вероятно е в самата пречиствателна станция да има налична пробовземачка, която на всеки 15 минути (или друг интервал) да взема проби. От друга страна в големите градове в България разполагаме с достатъчно лабораторна и аналитична апаратура – в медицински и университетски центрове, изследователски мощности, наскоро изградени с европейски средства центрове, а и в частни компании. По-скоро не е въпрос на финансиране, а въпрос на методика, протоколи, разписване на процеси и логистика.

За толкова години защо все още не виждаме реална реформа във водния сектор, вие все пак сте били заместник-министър на регионалното развитие? Къде са необходими най-големи инвестиции?

За мен от съществено значение е немалка част от инвестициите да се насочат към довеждащите съоръжения, помпените станции и резервоарите. Сега средствата отиват за изграждане на  градски канализационни мрежи и пречиствателни станции за отпадъчни води. В момента ВиК асоциациите играят по-скоро формална роля, не каквато беше първоначалната идея. Целта е те да гарантират, че активите се стопанисват добре от ВиК операторите. Една от задачите на асоциациите е да контролират как ВиК операторите правят инвентаризация на активите и оценка на състоянието им. Има ясно разписани изисквания и срокове, както и ангажименти. Един от проблемите при настоящия модел е, че ролята на асоциациите си остава и в момента по-скоро формална. Накратко: мисля, че едни големи съоръжения, които са гръбнакът на водоснабдяването, са подценени като инвестиционна нужда и затова все по-често виждаме областни и общински центрове да имат сериозни проблеми с водоснабдяването. Част от решението е системният поглед върху тези активи от страна на асоциации и ВиК опертори.

Проблемът е може би в това, че отговорностите се разпределят между различни министерства и структури- МРРБ, МОСВ и КЕВР?

Моето мнение е малко по-различно. За мен като цяло ролите между министерствата и институциите като цяло са много ясно разписани. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е принципал на ВиК операторите и създател на политиките в сектора. КЕВР е регулатор на тарифите и оценява бизнес плановете на дружествата, единственият недостатък е, че може би водният сектор остава малко в сянката на големия сектор, с който регулаторът се занимава-енергетиката. Основният ресурс за инвестиции в сектора сега по Оперативна програма „Околна среда“. Многократно вече специалистите са заявявали, че тези пари обаче не са достатъчни. На практика всички средства за инвестиции идват от т.н. три „Т“-тарифи, такси и трансфери. Една част от средствата, преразпределяни на национално ниво, например би трябвало да е от таксите за водовземане, заустване. Затова е особено важно да се направи преоценка на активите като основа за изчисление на дългосрочно необходимите инвестиции.

Например Смолян е малко ВиК дружество, но обхваща много села и притежава много активи, които трябва да се обновят, което ще увеличи цената на водата. Моето лично мнение е, че част от решението е в метода на кръстосано субсидиране. Големите ВиК дружества правят икономии от мащаба. Може таксите за водовземане и водоползване за тях да се увеличат, и отивайки в националния бюджет, да се ползват за ремонтиране активите на малките ВиК. Личното ми мнение е, че това е работещ подход. Не искам да бъда грешно разбиран – този метод има своите рискове (донякъде изкривява пазара), а и дори да бъде ускорено въведен (донякъде и в момента го има) – той не може да е източник за определяща част от инвестиционните нужди. Но за мен е пример за дългосрочна политика, особено за периодите, в които европейски средства няма да бъдат насочвани за наваксващи инвестиции.