КЗК иска топлинните счетоводители отново да имат договори с клиентите, вместо с топлофикациите

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) поиска промени в нормативната уредба по отношение на топлоснабдяването на потребителите и отчитането на консумираната от тях енергия. По-конкретно антимонополният орган настоява за изменения на сега действащите норми в Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването в текстовете, регламентиращи взаимоотношенията между топлофикационните дружества и топлинните счетоводители. Причината е, че Закона и Наредбата създават реални предпоставки за злоупотреба с господстващо положение от страна на топлофикациите по отношение на фирмите за дялово разпределение.

От КЗК съобщават, че на база вече установената практика по чл. 28 от Закона за защита на конкуренцията, както и на направения допълнителен анализ, е констатирано, че измененият през 2006 г. нормативен режим по Закона за енергетиката, регламентиращ взаимоотношенията между топлинните счетоводители и топлофикационните предприятия, е в състояние да породи конкурентно правни проблеми. Доказателство за това са няколко постановени решения на КЗК, установяващи злоупотреба с господстващо положение от топлофикациии по отношение на топлинни счетоводители.

Според действащата нормативната уредба фирмите за дялово разпределение са подизпълнители на топлофикационните дружества, а взаимоотношенията им по отношение на дяловото разпределение се регламентират в общи условия, утвърждавани от КЕВР. В КЗК смятат, че това води до обмен на чувствителна търговска информация между конкуренти и е от естеството да създаде възможности за топлофикационното предприятие за злоупотреба с господстващо положение, която може да ограничи достъпа на нови фирми за дялово разпределение до пазара или да изхвърли от него вече съществуващи топлинни счетоводители. Паралелно с това нормативната уредба премахва и свободното ценообразуване на един нерегулиран пазар.

В допълнение Законът за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването поставят топлофикационните дружества в по-благоприятно положение в качеството им на топлинни счетоводители спрямо техните конкуренти – другите фирми за дялово разпределение на топлинна енергия, тъй като топлофикационните дружества не сключват договори за услугата дялово разпределение със самите себе си.

КЗК счита, че в случаите на свободен пазар и свободен избор от клиентите на топлинен счетоводител, контролът върху дейността на избраната фирма не може да се прехвърля върху друг стопански субект (топлофикационно дружество), който осъществява същата дейност на същия пазар и е конкурент на избраните от потребителите други фирми за дялово разпределение. Контролните функции по изпълнение на закон или друга нормативна уредба са част от правомощията на нормативно определени държавни органи и не може тези правомощия да се делегират на лица, които са предприятия по смисъла на Закона за защита на конкуренцията, а не органи на държавната власт или местното самоуправление.

За да бъде решен проблемът, КЗК предлага два възможни варианта за изменение и допълнение на нормативната уредба. Първият е да се отмени статутът на фирмите за дялово разпределение като подизпълнители на топлофикационните дружества и да бъде възстановена практиката за сключване на преки договорни взаимоотношения между топлинните счетоводители и крайните клиенти. “Приложението на този модел на свободни пазарни взаимоотношения между крайните клиенти и топлинните счетоводители е оптимален от гледна точка на правилата на конкуренцията. При него всички топлинни счетоводители, включително топлофикационните дружества, които са регистрирани като фирми за дялово разпределение, се конкурират активно за привличане на клиенти с качеството и цената на предлаганата услуга”, отбелязват от антимонополния орган.

Вторият възможен вариант е да бъдат нанесени промени в нормативната уредба по отношение на действащия модел на взаимоотношения между топлофикационните дружества и фирмите за дялово разпределение, като в Закона и Наредбата бъдат създадени гаранции за равнопоставеност между страните и за избягване на нарушения на конкуренцията. Според КЗК при този модел на взаимоотношения, при който топлинните счетоводители са подизпълнители на топлофикационните дружества и извършват дейността си въз основа на договор с тях, определени допълнения или изменения на нормативната уредба биха минимализирали част от основните негативни ефекти върху конкуренцията.

По-конкретно КЗК предлага договорите между топлофикационните дружества и топлинните счетоводители да се сключват при общи условия, които се утвърждават от КЕВР по предложение на топлофикационните дружества, но с участието на топлинните счетоводители като страна и заинтересовани лица по тези договори. Необходимо е също така да бъде предвидено в Закона за енергетиката (чл. 139в) клаузите по индивидуалните договори да не могат да дерогират утвърдени от КЕВР разпоредби в общите условия, като контролът по спазването им се възложи по съответна процедура на енергийния регулатор. От съществено значение е също така да бъде отменена разпоредбата на чл. 139в, ал.3, т. 4 от Закона за енергетиката, съгласно която топлинните счетоводители предоставят чувствителна търговска информация на топлофикационното предприятие, а то определя цена на услугата дялово разпределение на неговите конкуренти.