България на опашката в Европа по кръговост на материалите, но не и най-последна

От 4,4 млрд. тона използвани продукти в Европейския съюз само около 0,8 млрд. тона идват от рециклирани материали. Тази информация идва от данните за циркулярното използване на материали, публикувани от Евростат днес. 

През 2020 г. процентът на циркулярност е най-висок в Холандия (31%), следвана от Белгия (23%) и Франция (22%).

България е със сравнително най-ниските проценти на циркулярност на материалите-малко над 2 процента, но не е и последна. Най-нисък процент е регистриран в Румъния (1%), следвана от Ирландия и Португалия (и двете 2%). Разликите в степента на циркулярност между държавите-членки се основават не само на количеството рециклиране на всяка страна, но и на структурните фактори в националните икономики.

През 2020 г. циркулярният процент на използване на материали в ЕС (наричан като циркулярност) достигна 12,8%. Това означава, че почти 13% от материалните ресурси, използвани в ЕС, идват от рециклирани отпадъчни материали. Но това е далеч от целите за постигане на 50% кръговост на материали или 100% кръгова икономика до средата на века.

В сравнение с 2019 г. коефициентът на циркулярност се е увеличил с 0,8 процентни пункта. Процентът поддържа стабилна тенденция на растеж от 2004 г. (8,3%), първата година, за която има налични данни.

Коефициентът на циркулярност е делът на използваните материални ресурси, дошли от рециклирани отпадъчни материали, като по този начин се спестява добив на първични суровини. Коефициентът на циркулярност е част от рамката на ЕС за наблюдение на кръговата икономика.

В зависимост от основния тип материал, степента на кръговост също има някои значителни разлики, но са регистрирани малки увеличения във всичките 4 категории, които се проучват. През 2020 г. коефициентът на кръговост за метали е 25%, което +0,7 процентни пункта в сравнение с 2019 г., за неметални минерали (включително стъкло) 16% или +0,7 процентни пункта. Най-ниски са нивата на кръговост при биомаса (включително хартия, дърво, тъкани и др.) 10 % или +0,2 процентни пункта и изкопаеми горива 3% или +0,5 процентни пункта.

Моделът на кръгова икономика променя стереотипите

Източник: https://www.europarl.europa.eu/

Кръговата икономика е модел, насочен към удължаване на жизнения цикъл на продуктите. Напрактика това означава възможно най-дълго споделяне, заемане, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващи материали и продукти.

Когато един продукт достигне края на живота си, материалите, от които той е съставен, продължават да се ползват по друг начин. Това се прави отново и отново и така се намалява до минимум изхвърлянето на отпадъци.

Концепцията за кръгова икономика се изгражда в противовес на традиционния линеен модел, при който се използват суровини, създават се неща от тях, те се консумират и остатъците се изхвърлят. Този модел разчита на големи количества евтини и достъпни материали и източници на енергия.

Част от традиционния модел е и вграждането на дефекти в уредите, за да спрат те да работят на определена дата или след определен брой цикли и потребителите да бъдат принудени да си купят нови. Европейският парламент се обявява срещу тази практика, която пилее ресурси.

Търсенето на суровини и енергийни ресурси расте, но много от тях са ограничени по количество. Често те не достигат в рамките на ЕС и европейските страни стават зависими от внос от други държави.

Не трябва да се подценява и ефектът върху околната среда - добивът и потреблението на суровини увеличава консумацията на енергия и емисиите на парникови газове. По-разумното използване на суровини може да помогне в борбата срещу промените в климата.

Какви са ползите

Намаляването на отпадъците, екопроектирането, повторната употреба и други подобни мерки могат да спестят много пари на предприятията в ЕС и да намалят общите годишни емисии на парникови газове. В момента производството на материали, които използваме в ежедневието, генерира около 45% от емисиите в ЕС.

Преходът към кръгова икономика ще намали екологичното замърсяване, ще облекчи проблемите с набавянето на суровини, ще засили иновациите и конкурентоспособността. Промяната има потенциал да добави още 0,5% към брутния вътрешен продукт на ЕС и да създаде 700 000 работни места в Европа до 2030 г. Потребителите ще получат също така достъп до по-устойчиви и икономични продукти

Какво се случва в България

На Европейско ниво все още не е въведен термина край на отпадък, който да каже кога една суровина се превръща в отпадък и кога този отпадък се превръща отново в суровина и кога вече говорим за край на отпадъка. В това отношение България изчаква промените на европейско ниво, за да се избегнат различните тълкувания. 

В България рециклирането на материали и повторното използване не се стимулира особено, а рециклиращата индустрия не влиза в програмите за финансиране. В момента се разработва стратегия за кръгова икономика в Министерството на околната среда и водите, която ще бъде представена през януари, каза заместник-министърът на екологията Ренета Колева. За съжаление тя ще бъде готова преди д аима цялостна стратегия з акръгова икономика, която трябва да бъде изготвена от Министерството на икономиката. Но самият Кирил Петков, председател на "Продължаваме промянта" вчера на обсъжданията с партиите в сектор екология каза, че доста стратегии в министерството събират прах от това, което той знае като бивш министър на икономиката.

Стратегия за кръговоа икономика ще има, но е важно кога и какво ще предвижда тя, за да стимулира кръговостта на продуктите, но затова трябва да се решат много нерешени проблеми.