Сега е времето България да инвестира в малки ВЕИ вместо в големи газови проекти

Големите газови проекти не са решение за реализиране на Зеления преход, газът не е нито екологичен, нито безопасен, нито евтин и не може да се използва за преходно гориво, както искат да ни убедят газовите лобита, коментира Ейлид Роб от международната неправителствена организация Friends of the Earth Europe. Тя участва в събитие „Митовете за изкопаемия газ: мост или задънена улица към справедлив енергиен преход“ на екологично сдружение „За Земята“ в партньорство с организациите Блулинк, Асоциацията на европейските журналисти –България и сайтът Климатека. Става дума за над 250 млн. евро инвестиции в лобиране за ползите от газа като алтернативно гори и гориво на бъдещето.

Европейският съюз е най-големият вносител на петрол и природен газ в света - около 80-85 процента и с минимален дял в добива на газ. Най-големият доставчик на природен газ за ЕС е Русия.

Митовете за изкопаемия газ

Роб сподели няколко мита, които са свързани с масовата кампания на европейско ниво в полза на газа. Това са на първо място, че газът е алтернатива на въглищата, но и той е изкопаемо гори и също при производството му и използването му се отделят емисии, както и метан. На второ място място е, че газът е преходно гориво. В цяла и особено в Западна Европа газовите връзки са толкова добре развити, планират се още над 30 газови проекта в специален списък на ЕС, а тези съоръжения имат живот до около 60 години, което ни отдалечава от изпълнението на екологичните цели да се откажем от изкопаемите горива до 2050 година. Газът не е евтин или удобен както твърдят компаниите от газовото лоби. За газовите проекти в Европа се харчат милиарди вместо да бъдат използвани за инвестиции във възобновяеми източници на енергия. На следващо място трябва да се развенчае и друг мит, че водородът е решението. Но той може да се произвежда както от въглища, така и от газ, но също е несигурен източни на енергия, обясни Ейлид Роб.

Проблемите с метана, основният компонент на природния газ

Изкопаемите горива са виновни за емисиите на метан, а метанът е много мощен газ. Той остава в атмосферата по-кратко време - около 12 години, но има унищожителен ефект, защото е по-мощен и допринася за затоплянето, съобщи Енрико Донда от организацията "Food & Water Action Europe". Неговата концентрация е нараснала двойно спрямо пред индустриалния период. Важно е да се знае, че 25% от глобалното затопляне се дължи на метан, отделян от човешката дейност, а 60% от емисиите на метан се дължат на три основни сектора. От земеделието се отделят около 40% от емисиите на метан, по-конкретно от животновъдство, енергетиката отделя 38% от емисиите, особено от петролната и газова промишленост, по-малко от 20%  от световните емисии на метан се отделят от отпадъците. Досега не са предприемани сериозни действия за намаляване на емисиите на метан, а бъдещите мерки се съсредоточават върху намаляването им от енергийния сектор, но не и от земеделието, каза Донда. Според Международната агенция за енергията делът на емисиите на метан от петролната и газовата промишленост е възможно да намалее почти без никакви допълнителни разходи, което не е така при земеделието

Метанът е основният компонент на природния газ и по цялата верига на доставка на газ има течове на метан.

ЕС има дял от 5% в глобалните емисии на метан, но тъй като внася толкова много природен газ, всъщност има принос за изтичането на метан в останалите части на веригата на доставки.

Газовото лоби в политиките на Европа

През октомври 2020 г. Европейската комисия представи нова европейска стратегия за намаляването на емисиите на метан. Основната цел е да се намалят с 37 на сто емисиите на метан до 2030 г. в сравнение с 2005 г.. За да може да се постигне тази цел, ЕК планира на 14 декември да публикува регламент за намаляване на емисиите на метан. Обхватът на регламента е да се подобри мониторингът, докладването и проверката на емисиите на метан през всички части на секторите на изкопаемите горива, но според еколозите няма задължаващ страните характер, а по-скоро уведомителен такъв.

В доклад от октомври на Европейския парламент за  първи път се споменава, че държавите членки трябва да прилагат планове за постепенно спиране използването на изкопаем газ. Пропуските в европейското законодателство са, че няма задължение за поемане на конкретни ангажименти за отказа от използване на изкопаем газ, не покрива достатъчно цялата верига на доставки и предлагането на петролни продукти, които са най-големият двигател на световното търсене. На срещата на ООН за климата COP26 над 60 страни се съгласи да намалят емисиите от метан с 30% до 2030 година в световен мащаб. Проблемът обаче е, че най-големите емитери на метан Русия, Китай, Индия не подписаха споразумението. Според екологичните организации целта трябва да е далеч по амбициозна и да бъде намаляване с 40-45%, но и страните трябва да поемат индивидуални ангажименти. Целта не се фокуса върху сектора на земеделието, който допринася най-много за емисиите от метан, обясни Донда.

Според Енрико Донда трябва постепенно да се премахне употребата на изкопаеми горива, ако "искаме да имаме устойчиво бъдеще". Той изтъкна, че бъдещето е на възобновяемите енергийни източници.

Цената на електроенергията в Европа продължава да се увеличава след като вече е нараснала с над 300%, каза Рори Форстър, експерт „Фазови политики“ в „За Земята“ и CEE Bankwatch Network. Но това не се дължи нито на поскъпването на емисиите, на европейската зелена политика или на последиците от кризата, а на проблемите в доставките, обясни той. Решението, за да се постигне стабилност на пазарите не е в газа, защото той не дава свобода, както изтъкват привържениците му, нито политическа, нито екологична, нито икономическа. България също е попаднала в лапите на лъжите за ползите от газа, допълни експертът.

Алтернативата на България е евтини ВЕИ вместо газова зависимост от Русия

В списъка с приоритетни проекти за ЕС влизат:

• Газов интерконектор Гърция – България, още известен като IGB, между Комотини и Стара Загора, с компресорна станция в Кипи, Гърция.
• Рехабилитация, модернизация и разширяване на българската газопреносна мрежа.
• Газов интерконектор България – Сърбия.
• Разширяване на газохранилището в Чирен.

Част от проектите като Чирен кандидатстват за приоритетно финансиране и в рамките на инициативата “Три морета”.

Лъч надежда е, че от списъка отпада засега газопровода Eastring, минаващ през Словакия, България, Румъния и Унгария). Eastring е отложен за неопределено време, въпреки че е получил пари от ЕС за предпроектни проучвания през 2016 г. партньорите не го продължават.

Извън списъка остава и терминала за втечнен газ до Александруполис, както и продължение на газопровода TAP.

Газовите проекти не са решение за Зеления преход на България, газопреносната мрежа у нас все още не е добре изградена и сега е времето да страната ни да насочи инвестициите в малки, семейни възобновяеми проекти, коментира Ейлид Роб. Ако не направим това сега, ще сме дали много средства, които няма да доведат до ефективност и ще трябва да насочим нови за алтернативни възобновяеми източници, но това ще струва на потребителите много повече и ще задълбочи енергийната бедност в страната.

Според Форстър преминаването на Марица Изток на газ не е решение, по-добрия вариант е да използват възобновяеми източници на енергия-вятър и слънце. Алтернативата на България е евтини ВЕИ, които не зависят от руския газ.

Съмнения и решения за бъдещето- ефективни сгради, електрификация, енергия от вятър и слънце

Съмненията на много от нас, че е невъзможно да се премине от въглища и газ на възобновяеми източници на енергия са основателни. Но според експертите 40% от България е електрифицирана, по отношение на отопление и охлаждане с климатици, освен това ако европейското финансиране се използва ефективно може да се стимулират хората да се електрифицират и да използват ВЕИ. Ако енергията в Марица Изток се произвежда от солари, тя също ще може да се ползва при съществуващата инфраструктура, каза Форстър.

Логичен беше и въпроса как домакинствата ще получат достатъчно електроенергия за отопление, когато днес (студен, снежен есенен ден), от 1000+ MW слънчеви мощности имаме само 75 MW общ наличен капацитет според данни на ЕСО? Общата консумация в момента е 5800+ MWh/h и достига почти 8000 MWh/h в най-студените дни.

Решенията са въпрос на правилен микс на слънце, вятър, електрификация, но и също така ефективност на сградите, смятат еколозите. ВЕИ мощностите могат да се увеличат десетократно, батериите за съхранение на енергията от ВЕИ е само едно от решенията. Батериите се рециклират и използват многократно и може би са по-добрата алтернатива, което трябва да е резултат на анализ от страна на държавата, смятат екозащитниците.

Важното е да не се инвестират сега пари в грешните решения, защото това би ни струвало твърде скъпо, обобщиха неправителствените организации.