Активисти на "Грийнпийс" - България посрещнаха новите депутати с вода от въглищните региони

Активисти на „Грийнпийс“ – България се срещнаха с новите депутати точно преди те да положат клетва в първия работен ден на 47-ото Народно събрание. Природозащитниците обясниха на народните представители, че водните блага на България са подложени на голям натиск от въглищната индустрия и поискаха парламентаристите да поемат ангажимент за справяне с проблема. Депутатите символично получиха и по една бутилка „Въглищна вода“, напълнена от водни басейни, които са замърсени или в риск от изчерпване заради експлоатацията от сектора.

„Данните от изследвания са категорични. Водите на България са замърсявани и силно експлоатирани от въглищната индустрия. Ако тази ситуация скоро не се промени, рискуваме създаване на траен недостиг на вода за нуждите на екосистемите. Затова и днес призовахме новите народни представители да приемат студената вода и да заложат по-ранна дата за излизане от въглищната зависимост – до 2030 г.,“ заяви Меглена Антонова, ръководител на кампаниите на „Грийнпийс“ – България.

Сред парламентарните групи, които спряха за разговор с активистите бяха тези на:

„Продължаваме промяната“ (голяма част от групата, включително Кирил Петков, Настимир Ананиев, Даниел Лорер, Александър Дунчев)
ГЕРБ (Даниел Митов, Екатерина Захариева, Христо Терзийски)
„Има такъв народ“ (цялата парламентарна група);
„Демократична България“ (Ивайло Мирчев, Владислав Панев, Зорница Стратиева)
„Възраждане“ (Костадин Костадинов и др.)
Много от депутатите взеха и бутилки.

Народните представители се съгласиха, че опазването на водите на България, както и бъдещето на енергетиката ни са от голяма важност, но все още никой не е поел ангажимент за по-ранната дата за излизане от въглищната зависимост през 2030 г.
Служебният вицепремиер Атанас Пеканов също взе бутилка и заяви подкрепа, но не даде конкретна заявка за ангажиране с по-ранна от обявената като индикативна от него и служебния премиер Стефан Янев 2038 г.

Специалната серия „Въглищна вода“ включва общо 7 различни вида вода от басейни, които са или изложени на замърсяване, или екологичните водни минимуми в тях са засегнати заради големите количества вода, използвани от въглищната индустрия, и климатичната криза. Това са язовирите „Розов кладенец“ и „Овчарица“ и реките Струма, Разметаница, Сазлийка, Тунджа, Марица.

От „Грийнпийс“ – България припомнят, че през 2021 г. са изготвили два научни доклада, които показват сериозния натиск, под който се намират водите на България от въглищната индустрия, както по отношение на замърсяване, така и по отношение на експлоатиране на водните ресурси.
От организацията припомнят и че служебното правителство заложи 2038 г. като „индикативна“ крайна дата за използването на въглища в Националния плана за възстановяване и устойчивост. Според природозащитниците обаче дата е в разрез с препоръките на международната научна общност и поетите ангажименти по международни договори като Парижкото споразумение за климата.

За да се задържи световната температура до 1,5°C и така да се избегне стремително задълбочаване на климатичната криза, както и за да бъдат пощадени българските води, е необходимо крайната дата за въглищата – най-замърсяващото и допринасящо за парниковите емисии изкопаемо гориво – да е не по-късно от 2030 г., обясняват еколозите.