ЕК забранява дългосрочните договори за внос на газ след 2049 г., страните ще създават стратегически газови резерви

Европейската комисия предлага в Европейския съюз да се забрани продължаването на дългосрочните договори за внос на природен газ след 2049 година.

„Европейската комисия предлага да не се продължават дългосрочните договори за природен газ след 2049 година“, се казва в съобщение на институцията.

Както е известно голяма част от вноса на природен газ в ЕС сега се осъществява по дългосрочни договори, които са със срок до 10 или 20 години. Предложението на забраната им е във връзка с намерението на ЕК за пълна декарбонизация през 2050 г.

„Днешните предложения са насочени към това да гарантират, че ролята на природния газ в енергийната система ще намалява и ще се увеличи тази на по-екологичните опции като възобновяемия водород, биометан, биогаз. Декарбонизирането на газовия пазар до 2050 г. е трудна задача и за това трябва да бъдат създадени подходящи условия“, коментира еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон.   По думите й това вече се е случило с пазара на електроенергия, където вече е налично по-голямо производство на зелена енергия в сравнение с изкопаемите горива.

„Както на пазара на електроенергия, това предизвикателство също предоставя възможност за растеж, работни места и иновации. Например, сега само 2% от произведения биогаз се използва за потребление от домакинствата. В същото време има достатъчен потенциал за биогаз, така че да осигури на домакинствата една четвърт от тяхното търсене на газ до 2030 г.“, заяви Симсон, уверявайки за достъпност на компаниите за тази възможност.

Освен това, както бе анонсирано по-рано Европейската комисия предлага и механизъм, в рамките на който страните от Европейския съюз ще могат да правят съвместни доброволни покупки на синьо гориво за запълване на газохранилищата.

„Предложението дава възможност на държавите-членки на ЕС да извършват съвместни доброволни покупки, за създаване на стратегически резерви“, се казва още в съобщението. Ролята на ЕК в този процес ще бъде да следи за спазването на правилата на ЕС.

По този повод обаче ЕК предлага страните от Европейския съюз да бъдат създадени и стратегически резерви от газ.

Както уточни Кадри Симсон четири са основни цели:

„Първо, ще създадем рамката за европейския пазар на водород и ще позволим развитието на специална инфраструктура. Това е изключително важно за индустрията, която се нуждае от сигурност, за да инвестира“, каза тя, допълвайки, че това ще ни направи  Европа „първият регион в света с ясна, насочена към бъдещето регулаторна рамка за водорода“.

„Искаме до 2030 г. Европа да има конкурентен, отворен и динамичен пазар на водород, който се произвежда там, където е най-достъпен, търгуван на ликвидни пазари и лесно достъпен за потребителите“, каза още Симсон. По думите й  Европа вече е лидер във водородните технологии и в частност електролизаторите, а стремежът е превръщането на ЕС в „силен индустриален играч по цялата верига на стойността. Добре функциониращият пазар на водород ще позволи на европейските компании да произвеждат зелена стомана, зелени торове и кораби и самолети с нулеви въглеродни емисии“.

„Пазарните правила ще се прилагат на два етапа: преди и след 2030 г. Това ще позволи необходимата гъвкавост в началото, когато нововъзникващият сектор се разраства и проучва различни бизнес модели, и ще даде яснота за бъдещето, когато пазарът ще бъде повече зрял.

Ще създадем нова специална структура за управление за този нов водороден сектор - Европейската мрежа за мрежови оператори на водород или ENNOH“, заяви тя.

На второ място еврокомисарят по енергетиката заяви, че ще бъде улеснен достъпа на възобновяеми и нисковъглеродни газове до съществуващата газова мрежа. Това ще стане чрез премахване на всички трансгранични тарифи за зелени газове. Ще бъдат намалени значително другите тарифи на входната точка на мрежите. Освен това ще бъде създадена „система за сертифициране за нисковъглеродни газове и водород, допълвайки тези за възобновяеми газове, предложени през юли с ревизираната Директива за възобновяема енергия“.

„Трето, предложенията ще осигурят постепенно изваждане на изкопаемия газ. Електроенергийните, газовите и водородните мрежи на ЕС ще бъдат планирани и развивани по интегриран начин, като се избягва блокирането на активи.

Дългосрочните договори за газ не трябва да продължават след 2049 г.“, каза още Симсон.

„Четвърто, този пакет поставя потребителя в центъра. Ще гарантираме, че хората са овластени с правилната информация и инструменти, за да направят екологичен избор и да участват на пазара. Междувременно държавите-членки трябва да въведат мерки за защита на уязвимите потребители.

Този пакет от предложения е насочен към бъдещето, но и сега сме изправени пред предизвикателства. Световният скок на цените на енергията ни напомня колко важна е сигурността на доставките“, заяви еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон.

Пакетът изисква също така страните от ЕС да вземат предвид съображенията по отношение на  съхранението на газ при оценката на риска и да създаде рамка за доброволно съвместно закупуване на стратегически запаси. От държавите-членки зависи да решат параметрите на едно подобно съвместното действие и да информират Комисията, която пък трябва да гарантира спазването на правилата за енергийния пазар и държавните помощи.

Предложеният пакет според енергийния еврокомисар ще доведе и до намаляване на емисиите от метан до 2030 г. с 80 %.