Вносът на американски втечнен газ –малка добра новина на фона на оставащи големи проблеми

Енергетика / Анализи / Интервюта
Галина Александрова
888
article picture alt description

Автор: Илиян Василев, Bulgaria Analytica

Да обобщим – вносът на алтернативен природен газ, в случая ВПГ у нас е безспорно положителен факт. Не само в общ исторически контекст, но и като измерим положителен ефект. Без него щеше да има увеличение на цената на природния газ от юли за всички. Сега се очаква малко намаление, достатъчно за заглавие, но не и за да остане усещане за успех или смяна на посока.

Това че е американски, носи някакво послание. Вън от съмнение, но конкретните измерения са по-скромни от пиар ефекта. Има повече надежди и то в бъдеще време, отколкото текуща и консумируема полза за потребителите.

Общото количество на внесения и договорен от Булгаргаз до този момент алтернативен – негазпромовски газ е нищожно – 288 милиона кубически метра – под 10 процента. Достатъчно, за да произведе видимост на добра новина, но далеч от нужното, за да я напълни със съдържание.

Няма особен повод за радост – ситуацията е като преди десет години, когато имахме местен добив, който осигуряваше над 10 процента от потреблението и с над 30% поевтин газ. Количествата американски или друг газ остават в рамките на замяната на местния добив, цената е десет процента под газпромовската и по никакъв начин не влияе върху пазарния дял на Газпром. Явен е стремежът да се договаряме геополитически и да балансираме – да дадем нещо на американците, за да не ни спират Турския поток.

За съжаление начинът по който е реализирана текущата сделката не доказва промяна в манталитета на ръководството на Булгаргаз и истинско желание за либерализация, диверсификация и конкуренция на българския пазар. Договорът не е спотов, използва газпромовската матрица.

Монополът на Булгаргаз остава, а през него се реализира и монопола на Газпром – на принципа на скачени съдове. Българската държавна газова компания просто си избира един от многото възможни доставчици, не е ясно на какъв принцип, вероятно тази с найдобри връзки, при това по много сложна схема и с излишни посредници, които усвояват огромната част от ползите, а не потребителите. Накрая на уравнението остава пак Булгаргаз със стопроцентен контрол.

Има проблем и с посланието, което отправяме на фона на претенциите ни да играем равнодистанцирани и отворени към всеки, който иска да предлага и търгува газ на българския Газов Хъб. Защото вън от съмнение, че без достатъчна ликвидност, без множество играчи, без маркетмейкъри – идеята да разпределяме и търгуваме газ над потребностите на страната, ще остане пореден напън на политици и държавни чиновници.

Ако държавата реши, вместо Булгаргаз да избира произволно кой да достави природния газ в България, да се освободи от газпромовския монополистки диктат на обвързващи схеми за предварителни заявки за 2020 година и задължителни количества за плащане и купуване, за да могат потребителите да изберат по-евтините конкуренти и алтернативи от Газпром, крайният ефект в цената за българските потребители нямаше да бъде нищожен.

Малко данни за баланс на възклицанията по новината, че природният газ, който внасяме през терминала Ревитуса, е 10 процента поевтин. Ако договорът на Булгаргаз беше сключен на база спот цена плюс премия, днес този процент щеше да бъде много поразличен. Да напомня че в момента цената на Булгаргаз, одобрена от КЕВР, е около 23 евро за мегаватчас. Обещават ни, че цената от юли ще падне с малко, което означава че ще остане над 20 евро за мегаватчас, или над 40 лева/МВтч.

Направете справки със спот цените на водещите европейски борси, дори тези, Има проблем и с посланието, което отправяме на фона на претенциите ни да играем равнодистанцирани и отворени към всеки, който иска да предлага и търгува газ на българския Газов Хъб. Защото вън от съмнение, че без достатъчна ликвидност, без множество играчи, без маркетмейкъри – идеята да разпределяме и търгуваме газ над потребностите на страната, ще остане пореден напън на политици и държавни чиновници.

Ако държавата реши, вместо Булгаргаз да избира произволно кой да достави природния газ в България, да се освободи от газпромовския монополистки диктат на обвързващи схеми за предварителни заявки за 2020 година и задължителни количества за плащане и купуване, за да могат потребителите да изберат по-евтините конкуренти и алтернативи от Газпром, крайният ефект в цената за българските потребители нямаше да бъде нищожен.

Малко данни за баланс на възклицанията по новината, че природният газ, който внасяме през терминала Ревитуса, е 10 процента поевтин. Ако договорът на Булгаргаз беше сключен на база спот цена плюс премия, днес този процент щеше да бъде много поразличен. Да напомня че в момента цената на Булгаргаз, одобрена от КЕВР, е около 23 евро за мегаватчас. Обещават ни, че цената от юли ще падне с малко, което означава че ще остане над 20 евро за мегаватчас, или над 40 лева/МВтч.

Направете справки със спот цените на водещите европейски борси, дори тези, ръст на цените и криза в електроенергетиката.

Така че, още ни е твърде рано за фанфари, особено след самотния факт на първото карго с американски ВПГ, което се разтоварва в България.

Няма да правя разбор на сделката с посредниците, маржовете и това, което достига до нас като краен ефект. Да приемем, че като първи опит трябва да бъдем снизходителни.

Но остава проблемът с посоката и посланието.

Пропускаме доста неща.

Първо, ако Булгаргаз беше обявил открит търг за доставка на природен газ с условия, които да не дискриминират втечнения природен газ – тук основно са графиците на доставки, ограниченията при капацитети за пренос и газосъхранение, бъдете сигурни че щяхме да имаме поне още пет или шест оферти и значително по-добри цени.

Второ, точно в момента, в който се опитваме да убедим света, че искаме да отворим газопреносната ни система, като даваме равни условия за пренос от всички посоки и за всички товародатели, `централния ни нападател` в Газовия Хъб – Булгаргаз, чрез тази сделка казва, че вместо да се конкурирате на пазара и на борсата, е много по-успешно, да се договаряте с него, да търсите политически връзки, за да се доберете до договор за доставка.

Трето, офертите на тези пет или шест фирми, щяха да отворят интереса към следващия търг на нови компании и така мечтите и плановете да бъдем посредници щяха да станат глобално и международно удостоверени и видими.

Четвърто, между декларираното намерение на Булгартрансгаз да превърне България в транзитен център и място за търговия с газ, от една страна, и практиките на основния ни играч – Булгаргаз, който прави всичко възможно да задържи монопола си и да го предостави в услуга на Газпром, има ярко противоречие. Трябва да изберем по кой път да тръгнем, не може и по двата.

Пето, Булгаргаз едва ли ще промени поведението си и с голяма вероятност ще пропусне възможността да се превърне в регионален играч, като привлече стратегически партньор, още докато има висока капитализация, поради високия си пазарен дял.

Тоест, естествената склонност на Булгаргаз да диверсифицира източниците, маршрутите и договорите предполага, чеконкуренцията на българския газов пазар ще дойде при едновременно падане на дяловете на Газпром и Булгаргаз, а маркерът на промяната трябва да дойде при нива от около 50-60 процента пазарен дял.

Остава опцията да де-регулираме и освободим пазара за конкуренция, да освободим Булгаргаз от ролята на обществен доставчик, която задържа либерализацията и конкуренцията на българския газов пазар. А Булгартрансгаз остава да реши проблема с увеличаване на капацитета за пренос и съхранение.

Свръхпредлагането на природен газ, на което сме свидетели в момента, решава проблема с най-добрата форма на защита на интересите на потребителите – конкуренцията и свободния достъп.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща