Бюджетите на държавата, осигуряването и здравната каса за 2021 г. ще действат до 31 март
Депутати приеха на първо четене предложението на Министерския съвет да бъде удължен срокът по обективни причини
Парламентът прие на първо четене Законопроект за удължаване до 31 март т.г. на действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ДОО/ за 2021 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за 2021 г.
В подкрепа на законопроекта гласуваха 122-ма депутати, 10 бяха "против" и 74 се въздържаха. В гласуването участваха 198 народни представители в залата и осем онлайн, съобщи БТА.
Преди това, във вторник предложението на Министерския съвет за удължаване на срока беше прието от парламентарната комисия по бюджет и финанси с 13 гласа "за" и 7 "въздържал се". По повод мнението на опозицията от ГЕРБ, че случаят е безпрецедентен, представителите на Министерство на финансите посочиха, че това не е кой знае какъв проблем и че през 1993 и 1997 г. също не е имало приети бюджети. Дори Франция през миналата година е направила три актуализации.
В мотивите на правителството се посочва, че поради обективни обстоятелства държавният бюджет за 2022 г. не беше приет преди началото на бюджетната година.
Със законопроекта се удължава действието на плащания, размери и квоти, които се запазват на нивата от 2021 г. до 31 март 2022 г. Сред тях са минималният размер на основната заплата на най-ниската длъжност за държавен служител, размерът на задължителната здравноосигурителна вноска от 8 процента и осигурителните вноски за фондовете на ДОО, размерите на месечния осигурителен доход, размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, средномесечният доход и размерите на месечните и еднократните помощи по Закона за семейните помощи за деца, дневният минимален и максимален размер на обезщетението за безработица, размерът на общата годишна квота на ваучерите за храна и други размери на социални плащания.
Законопроектът предвижда и запазване до 31 март 2022 г. на коефициента от 1,2 за формиране на възнаграждението на асистентите на хората с увреждания по Закона за личната помощ. От "Възраждане" и от ГЕРБ-СДС поискаха отпадането на този параграф.
С това, което ни предлагат днес, отново се отлага с три месеца увеличаването на това възнаграждение, аргументира се Елена Гунчева /"Възраждане"/.
Председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански /"Има такъв народ"/ каза, че между първо и второ четене от управляващата коалиция ще предложат отпадането на параграфа. Няма нужда излишно да обезпокоим точно тези майки на деца с увреждания. Законът ще влезе в сила от 1 януари с коефициент 1.4, посочи той.
Преобразуването на Агенцията за хората с уврежданията в държавна агенция се отлага с шест месеца. От ДПС обявиха, че ще предложат този срок да се удължи до края на годината, а не както е предвидено сега - до края на юни.
Със законопроекта се определят максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети, и максималните задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет в размер не повече от 25 на сто от определените им със Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. годишни размери за съответния показател.
Срокът за предложения по законопроекта между първо и второ четене беше намален от седем на пет дни, т.е. изтича в понеделник в 18:00 часа.