Пари за чист въздух има, но ги хвърляме на вятъра!

Автор: Боян Рашев, Sustainability.bg

Световният ден на околната среда е отличен повод да си припомним, че здравето и стандарта ни на живот са неразривно свързани с качеството й. Откакто преди 5 години описах спешната нужда чистотата на въздуха да стане водещ приоритет на опазването на околна среда в България, темата малко по малко проби медийната завеса и днес е в центъра на обществения дебат. Вече всички са наясно, че локалното замърсяване на въздуха с фини прахови частици е най-значимият екологичен рисков фактор, който води до заболеваемост и смъртност както на глобално ниво (над 7 милиона жертви годишно), така и в България (10-15 хиляди жертви годишно според различните оценки).

Поводът за този текст обаче друг. Преди седмица излезе новината, че Общини ще имат достъп до още 390 млн. лв. за борба с мръсния въздух. Новите средства обаче били само за екологичен градски транспорт. И тук стигаме до класическия въпрос на анализа разходи-ползи: Коя е финансово най-ефективната мярка за постигане на целите за намаляване на финия прах във въздуха?

Малко числа:

• Според последния публикуван Национален доклад за качеството на околната среда, през 2016 г. общите емисии на фин прах (ФПЧ10) в България възлизат на около 48 хил. т. годишно.
• От горните само 3.3 хил. т. се дължат на целия пътен транспорт, като огромната част се падат на частните превозни средства и около 3% – на градския обществен транспорт.
• 56% от всички емисии се дължат на отоплението с твърди горива в домакинствата и обществения сектор. Тъй като тези емисии се реализират много близо до рецепиента и по време на отоплителния сезон, те водят до над 90% от замърсяването, което поглъщаме в прекомерни дози най-вече през зимата.

Вчера попаднах на долната картинка, публикувана на сайта на един от доставчиците на газ. Според тях, мизерните около 300 млн. куб. м. газ, които потребяват обществени сгради и домакинства в България спестяват 1375 т. емисии на прахови частици годишно. Проверих – сметките са достоверни. Основават се на замяната на „осреднен“ потребител на твърдо гориво / електричество, каквито са огромната част от българите, с природен газ! Да не забравяме, че говорим за изключително слабо проникване – само около 3% от българите се топлят на газ, тоест потенциалът за растеж е огромен. А това безспорно е най-ефективният и най-чист енергоизточник за целта. Неслучайно, почти целият развит свят се топли така.

Сега малко сравнение: Държавата решава да налее 390 млн. лв. за електрификация на градския транспорт, който общо емитира около 100 т. ФПЧ10 годишно. Да предположим, че това доведе до 50% по-малко емисии, тоест евентуално ще спестим около 50 т. годишно. Със същите пари, по коментари на специалисти на конференции и медии, държавата би могла да осигури газификацията на практически цялата страна или над 90% покритие на населението. Представяте ли си ефекта?

Но да не бъдем твърде амбициозни: Само удвояване на дела на газифицираните сгради, от 3% на 6%, би довело до спестяване на нови 1375 т. ФПЧ10 годишно. Останалите газове, включително намалението на парниковите емисии с почти 0.5 млн. т. при замяната на електричество (над 40% лигнитни ТЕЦ в микса) с газ в отоплението, изобщо не ги броя – те са бонус.

Та, по повод Световния ден на околната среда, предлагам да спрем елементарното усвояване и да инвестираме парите там, където ще има реална възвръщаемост за качеството на въздуха.