Брюксел: България да засили борбата срещу корупцията и прането на пари
Европейската комисия препоръчва на България и още няколко страни-членки да засилят борбата си срещу прането на пари. ЕК представи в сряда специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., в които излага насоки за икономическата политика на всички държави — членки на ЕС, за следващите 12—18 месеца. Тя препоръчва също да бъде прекратена процедурата при прекомерен дефицит за Испания и приема редица документи, свързани с Пакта за стабилност и растеж.
Съдържанието на препоръките отразява общите приоритети, определени в годишния обзор на растежа за 2019 г. и в препоръката за 2019 г. относно икономическата политика за еврозоната, която бе публикувана през ноември. Препоръките се основават на подробния анализ на докладите за отделните държави, публикувани през февруари, и на оценката на националните програми, представени през април.
Забавянето на растежа в световен мащаб засилва необходимостта от продължаване на структурните реформи, като се даде приоритет на тези от тях, които са насочени към постигането на устойчив и приобщаващ растеж. Държавите членки следва да постигнат напредък по отношение на социалното сближаване в съответствие с Европейския стълб на социалните права.
Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г. включват поставяне на по-силен акцент върху определянето на нуждите от инвестиции на национално равнище и подреждането им по приоритет, както и обръщане на специално внимание на регионалните и териториалните различия.
Препоръките към страните членки и конкретно към България обяви еврокомисарят за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис при оповестяването на пролетния пакет от Европейския семестър за тази година.
"На няколко страни, по-точно България, Дания, Естония, Латвия, Малта и Швеция, ние препоръчваме да предприемат специфични мерки в борбата срещу прането на пари. Ако те не се справят с недостатъците, то това би могло сериозно да подкопае доверието в европейския банков сектор", каза Домбровскис.
За тази цел Комисията препоръчва да се засили ефективният надзор върху сектора, да се направи адекватна оценка на активите, в т.ч. да се дадат допълнителни банкови гаранции и да се задейства работещ вторичен пазар за необслужвани кредити. Комисията препоръчва също така да се подобри събираемостта на акцизите на горивата и данъците върху труда, както и да се засили стабилността при автомобилното застраховане.
Остава проблем и разликата в развитието между различните региони, подчерта еврокомисарят по заетостта и социалните въпроси Мариан Тейсен."Въпреки че заетостта е на рекордно равнище, виждаме сериозни различия между различните региони и групи в страните. Някои региони изостават, временната и нетипичната заетост са обезпокоително често срещани в някои страни, а трудовата бедност се увеличава".
В тази насока Европейската комисия препоръчва на България да повиши квалификацията на кадрите си, в т.ч. и дигиталната, така че да бъде адекватна на търсенето на пазара на труда, особено за ромите и другите групи в неравностойно положение. "Да бъде подобрен достъпът до здравеопазване, в т.ч. и чрез намаляване на плащанията от собствения джоб и справяне с недостига на работещи в здравната сфера", препоръчват още от Комисията.
Къде е България
В доклада се отбелязва, че понастоящем България е в превантивната част на Пакта за стабилност и растеж. В своята програма за конвергенция за 2019 г. правителството има за цел дефицит от 0,3% от БВП през 2019 г., излишък от 0,4% от БВП през 2020 г., 0,2% през 2021 г. и 0,1% от БВП. Въз основа на преизчисления структурен баланс средносрочната бюджетна цел - структурен дефицит от 1% от БВП - продължава да бъде преизпълнена през периода на програмата. Съгласно Програмата за конвергенция от 2019 г., съотношението на общия държавен дълг към БВП се очаква постепенно да намалее от 22,6% от БВП през 2018 г. до 16,7% през 2022 г.
Макроикономическият сценарий, на който се основават тези бюджетни прогнози, е правдоподобен, смята ЕК. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2019 г. структурният баланс се очаква да регистрира излишък от 0,7% от БВП през 2019 г. и 0,6% от БВП през 2020 г., което е над средносрочната бюджетна цел. Прогнозата на ЕК е, че България ще продължи да спазва разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж през 2019 г. и 2020 г.
Проблеми с данъчни приходи
„Данъчните приходи и спазването на данъчното законодателство се подобряват и съществуват редица инициативи. Въпреки това, събирането на данъци не изглежда да се подобрява навсякъде със същите темпове. Това е особено валидно за данъците за труд и социално осигуряване вноски и в някои категории акцизи. Съществуват и доказателства, че недекларираният труд и незаконната търговия с горива остават предизвикателство. Поддържането на усилията за подобряване на събирането на данъци и предприемането на допълнителни целенасочени мерки за посрещане на предизвикателствата в специфични области на данъчната система е от първостепенно значение за по-нататъшното намаляване на все още голямата сянка на икономиката“, е записано в раздела за България на доклада.
Лошо управление на държавния сектор
ЕК оценява, че правителството е предприело стъпки за подобряване на ефективността на обществените разходи. „Световната банка завърши преглед на разходите, обхващащ редица публични институции (министерства и общини) и две пилотни проучвания, свързани с полицията и противопожарната защита, както и за управление на отпадъчната вода, и предостави наръчник за бъдещи прегледи от страна на правителството. В средносрочната фискална стратегия за 2018 г. правителството въведе редица нови показатели за изпълнение, за да оцени въздействието на разходите в различните области на политиката с течение на времето и да информира за оценката и планирането на бюджета. Очаква се проследяването на тези инициативи да повиши качеството, ефективността и прозрачността на публичните разходи, а оттам и количеството и качеството на обществените блага“, гласи оценката на Брюксел.
От ЕК предупреждават, че лошо корпоративно управление на държавните предприятия е основната причина за слабите им икономически резултати. „Провежда се реформа на правната рамка за корпоративното управление на държавните предприятия в сътрудничество с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и с подкрепата на Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия. Реформата има за цел да отговори на настоящите слабости, като приведе националното законодателство в съответствие с насоките на ОИСР за корпоративно управление за държавните предприятия. Приемането и ефективното прилагане на рамката ще осигури приемственост и ще бъде от решаващо значение за успеха на реформата“, отбелязват авторите на доклада.
Банков сектор – има подобрения, но трябва още
В благоприятна икономическа среда коефициентите на капитал и ликвидност на банките се подобряват средно, оценява ЕК. От Комисията отбелязват, че успоредно с това намаляват необслужваните кредити от нефинансови предприятия, въпреки че все още остават високи. „Докато вторичният пазар на необслужваните кредити стана по-динамичен, не бяха предприети конкретни мерки в тази насока. Последващите мерки, произтичащи от прегледа на финансовия сектор, засилиха банковия сектор, но някои уязвимости остават. Нови регулаторни инициативи през 2018 г. включват правилата за големите експозиции и идентифицирането на свързани клиенти, увеличаване на процента на капиталовия буфер и въвеждането на макроикономически инструменти и мерки“, е записано в доклада.
Според ЕК „продължаването на законодателните инициативи по отношение на експозициите на свързани лица, продължаване на усилията за надзор за ограничаване на заемите за свързани лица и санкциониране на нарушенията на обезпеченията са от решаващо значение за поддържането на стабилни бизнес практики“.
Отбелязано е, че „подобряването на рамката за разрешаване на проблемите на банките е друга висяща мярка, която ще допринесе за устойчивостта на финансовия сектор и някои категории акцизи“. „Съществуват доказателства, че недекларираният труд и незаконната търговия с горива остават предизвикателство. Поддържането на усилията за подобряване на събирането на данъци и предприемането на допълнителни целенасочени мерки за посрещане на предизвикателствата в специфични области на данъчната система е от първостепенно значение за по-нататъшното намаляване на все още голямата сянка на икономиката“, подчертава в доклада си Еврокомисията.
От ЕК сочат, че завършването на реформата в несъстоятелността може да спомогне за намаляване на високия дълг на частния сектор и все още високия дял на необслужваните кредити. „Някои липсващи елементи намаляват ефикасността и ефективността на рамката за несъстоятелност, което води до бавни и скъпоструващи производства по несъстоятелност. В същото време липсата на подходящи инструменти за мониторинг пречи за правилния анализ на настоящите и новите процедури преди несъстоятелност и не позволява да бъдат идентифицирани конкретни проблеми или слаби места. През октомври 2018 г. България поиска помощ от Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия, за да подпомогне реформата на рамката за несъстоятелност. Този проект идентифицира пропуски в рамката на несъстоятелността и ще изготви пътна карта за справяне с тях. Важно е да се запази инерцията на реформите и да се изпълни предстоящата пътна карта“, сочи документът.
Корупция, пране на пари –недостатъчна ефективност
От Комисията отбелязват, че България прие законодателни изменения през 2018 г. и работи за пълно съответствие на транспонирането на Директива 2015/849 (Четвърта директива за борба с изпирането на пари). „Трябва да се обърне внимание на ефективното прилагане на тези мерки. Властите все още не са финализирали и нотифицирали Националната оценка на риска, която е крайъгълен камък при разработването на адекватни национални политики за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Освен това последните развития в банковия сектор показват, че е необходимо да се засили националният надзор на международните финансови транзакции и да се гарантира ефективното прилагане на рамката срещу изпирането на пари“, пише в доклада.
„Рискът от корупция трябва да се разгледа по-добре, a инвестициите в чиста енергийнна инфраструктура (като чиста и нисковъглеродна електроенергия, междусистемни връзки и интелигентни мрежи), в съответствие с приоритетите, очертани в българския проект за национален план за климата и енергетиката, допълнително ще допринесат за подобряване на цялостната конкурентоспособност на икономиката и качеството на хората“, припоръчват от ЕК.
Наука, клъстери, управление – слабо представяне
Отбелязано е, че въпреки увеличаването на публичния бюджет за научни изследвания през 2018 г., разходите за научноизследователска и развойна дейност остават много ниски както в частния, така и в публичния сектор. Частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност са доминирани от големи мултинационални компании и са съсредоточени в столичния регион. Бавният темп на осъществяване на реформите и голямата фрагментация в системата за научни изследвания, развитие и иновации възпрепятстват приноса на инвестициите в научноизследователската и развойна дейност за производителността и растежа.
Големият брой университети и изследователски институти продължават да се представят слабо в висококачествените научни изследвания. Връзките между науката и бизнеса остават много слаби и наличието на човешки капитал в системата за научни изследвания и развитие е източник на сериозна загриженост.
Клъстерите и техният потенциал в България са слабо развити, тъй като често им липсва критична маса. По-нататъшните реформи, съчетани с ефективно управление и по-ефективни публични инвестиции, могат да увеличат максимално въздействието върху производителността и да подобрят конкурентоспособността на икономиката. В допълнение, увеличаването на цифровизацията на компаниите и въвеждането на нови бизнес модели са от решаващо значение за производителността на страната.
Бавни реформи в публичната администрация
Реформите в публичната администрация и електронното правителство продължават да бъдат бавни и дават недостатъчни подобрения, докато бизнес средата остава слаба. Бяха приети редица мерки за реформа, но практическото им прилагане изостава. Институционалните недостатъци, регулаторната несигурност, корупцията и недостатъчното предлагане на работна сила остават сред основните пречки пред инвестирането. Управлението в публичния сектор би могло да се ползва от по-голяма прозрачност, по-ясни правила и дългосрочна перспектива. Ограниченията са очевидни и в областта на тестването на продуктите и безопасността поради ограничените финансови и човешки ресурси. Освен това, докато по-голямата част от мерките, включени в националната стратегия за възлагане на обществени поръчки, са приети, тяхното прилагане изисква непрекъснато наблюдение, контрол и оценка. Честата употреба на директни награди и големият брой единични оферти представляват заплаха за прозрачността и ефективността на системата. Административният капацитет на сектора за обществени поръчки е постоянно предизвикателство, както и професионализацията на обществените купувачи и агрегираните покупки. Значителното забавяне в прилагането на електронните обществени поръчки предотвратява по-нататъшното подобряване на прозрачността и ефективността на процесите за възлагане на обществени поръчки.
Подобрения в пазара на труда, но остават предизвикатествата
Пазарът на труда се подобри, но остават предизвикателствата, е посочено в докрлада. „Коефициентът на заетост достигна най-високото си ниво от присъединяването на България към ЕС и нивото на безработица е под средното за ЕС. Въпреки тези положителни промени, някои групи като нискоквалифицираните, младите хора, ромите и хората с увреждания все още се сблъскват с трудности при намирането на работа. Прилагат се конкретни мерки в подкрепа на дългосрочно безработните, които представляват 3% от активното население през 2018 г. Комбинация от ефективни и устойчиви мерки за повишаване на информираността, активни политики на пазара на труда и интегрирани услуги за заетост и социални услуги биха могли да подобрят възможностите за заетост на групите в неравностойно положение и шансове за намиране на работа“, пише в анализа.
Нарастващият дефицит на умения на България изисква значителни инвестиции
Младите хора биха могли да бъдат по-трудоемки, ако се подобри качеството и ефективността на стажовете и чиракуването. Освен това, участието в мерките за повишаване на квалификацията и преквалификация сред възрастното население е много ниско, сочат от ЕК. Въпреки предприетите мерки за насърчаване на развитието на дигитални умения, равнището на България е основно дигиталните умения (29% от лицата притежават основни цифрови умения спрямо средно за ЕС от 57%) остава сред най-ниските в ЕС.
Необходимост от по-активен социален диалог
Въпреки ратифицирането на Конвенцията на Международната организация на труда относно определянето на минималната работна заплата и няколко кръга преговори по време на През 2018 г. работодателите и синдикатите все още имат различни мнения относно критериите, които трябва да се прилагат при определяне на минималната работна заплата. Съществува възможност за по-голям консенсус по отношение на обективен и прозрачен механизъм за определяне на заплатите. В същото време, въпреки че участието на социалните партньори в разработването и прилагането на политики и реформи изглежда се е увеличило, продължава да е необходима постоянна подкрепа за засилен социален диалог.
Образованието – поле за реформи
Резултатите от образованието са все още ниски и продължават да бъдат силно повлияни от социално-икономическия статус на родителите. Това отразява предизвикателствата, свързани с качеството и приобщаването на системата за образование и обучение. България инвестира недостатъчно в образованието, особено в предучилищното и началното образование, две области, които допринасят за създаването на равни възможности от ранна възраст. Участието в качественото образование и грижи в ранна детска възраст е ниско, особено за ромите и децата от други групи в неравностойно положение.
Процентът на преждевременното напускане на училище е все още висок, с отрицателни последици за бъдещата пригодност за заетост и резултатите на пазара на труда. Адекватността на професионалното образование и обучение на пазара на труда и наличието на двойно професионално образование и обучение остават недостатъчни. Въпреки че се предприемат някои мерки, са необходими по-нататъшни усилия, за да се гарантира, че наборът от умения на завършилите висше образование може да посрещне последователно недостига на умения в краткосрочен и средносрочен план. Бяха въведени някои мерки за преквалифициране на учителите и повишаване на привлекателността на професията. Въпреки това, програмите за начално и непрекъснато обучение на учителите изискват по-нататъшно укрепване и все още са необходими усилия за подобряване на условията на труд на персонала в областта на образованието.
Бедността – много над средното в Европа
Макар и да намалява, равнището на бедност или социално изключване през 2018 г. е 32,8%, но все още доста над средното за ЕС. Системата за социална сигурност не обхваща всички заети лица, а системата за социална защита е недостатъчна за решаване на значимите социални проблеми. Това отразява ниското ниво на социални разходи, неравномерното наличие на социални услуги на територията и ограничените преразпределителни ефекти на данъчната система. През 2018 г. доходът на най-богатите 20% от населението е бил 7,7 пъти по-висок от този на най-бедните 20%, разтварянето на тази ножица все още едно от най-високите в ЕС.
Въпреки някои мерки, адекватността и покритието на минималния доход остават ограничени и все още липсва обективен механизъм за редовното му актуализиране. Социалните услуги са възпрепятствани от ниското качество и липсата на интегриран подход към активното приобщаване. Продължават да съществуват различия в достъпа до социални услуги, здравеопазване и дългосрочни грижи. Това подкопава способността им да предоставят цялостна подкрепа на най-уязвимите, като ромите, децата, възрастните хора, хората с увреждания и хората, живеещи в селските райони. Част от населението трудно получава достъп до жилища на достъпни цени. Следователно са необходими повече усилия за насърчаване на активното приобщаване, насърчаване на социално-икономическата интеграция на уязвимите групи, включително ромите, подобряване на достъпа до качествени услуги и справяне с материалните лишения.
Здравеопазване - ограничен достъп, неравномерно разпределение на ограничените ресурси
Секторът на здравеопазването все още се характеризира с ниски публични разходи. Хората в България са изправени пред ограничен достъп до здравеопазване, причинени от неравномерно разпределение на ограничените ресурси и ниско здравно осигуряване. Плащанията в джоба са значителни, тъй като те трябва да компенсират ниското ниво на публични разходи. Ниската достъпност на общопрактикуващите лекари ограничава предоставянето на първична медицинска помощ. Има едно значително коротяване на медицинските сестри с брой на глава от населението сред най-ниските в ЕС. По-бързото и по-ефективно прилагане на националната здравна стратегия би спомогнало за преодоляването на тези слабости.
Съдебна реформа, корупция, организирана престъпност – проблемите остават
В рамките на механизма за сътрудничество и проверка Комисията продължава да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност в България. Следователно тези области не са включени в специфичните за страната препоръки за България, но са от значение за развитието на положителна бизнес среда в страната. В доклада от ноември 2018 г. относно механизма за сътрудничество и проверка е отбелязано, че България е продължила усилията си за реформиране на съдебната система и за преодоляване на недостатъците в борбата с корупцията и организираната престъпност, но са необходими допълнителни усилия в редица области. Комисията очаква отново да оцени напредъка в началото на есента на 2019 г.
Програмирането на фондовете на ЕС за периода 2021-2027 г. би могло да спомогне за отстраняването на някои от пропуските, установени в препоръките, по-специално в областите, обхванати от приложение Г към страната report8. Това ще позволи на България да използва по най-добрия начин тези средства по отношение на идентифицираните сектори, като вземе предвид регионалните различия. Укрепването на административния капацитет на страната за управлението на тези средства е важен фактор за успеха на тази инвестиция.
ПРЕПОРЪКИТЕ на ЕК към България за действия през 2019 г. и 2020 г.:
1.Подобряване на събирането на данъци чрез целенасочени мерки в области като горива и данъци за приходи от трудова дейност. Да се подобри корпоративното управление на държавните предприятия чрез приемане и въвеждане в действие на предстоящото законодателство.
2. Осигуряване на стабилност на банковия сектор чрез засилване на надзора, насърчаване на адекватна оценка на активите, включително банково обезпечение и насърчаване на функциониращ вторичен пазар за необслужваните заеми. Осигуряване на ефективен надзор и прилагане на рамката за борба с изпирането на пари. Укрепване на небанковия финансов сектор чрез ефективно прилагане на надзора, основан на риска, наскоро приетите насоки за оценка и надзор на ниво група. Прилагане на предстоящата пътна карта за преодоляване на пропуските, установени в рамката за несъстоятелност. Насърчаване на стабилността на автомобилния застрахователен сектор, като се справят с пазарните предизвикателства и останалите структурни слабости.
3.Съсредоточаване на свързаната с инвестициите икономическа политика в областта на научните изследвания и иновациите към сектора на транспорта, по-специално на неговата устойчивост, на ефективното управление на водите, на отпадъците, на енергийна инфраструктура и енергийна ефективност, като се вземат предвид регионалните различия и подобряването на бизнес средата. Развитие на дигитални умения. Подобряване на качеството на пазара на труда и приобщаването на образованието и обучението, особено за ромите и другите групи в неравностойно положение.
4. Подобрения в политиката за социално включване чрез подобряване на достъпа до интегрирани услуги за заетост и социални услуги и по-ефективно подпомагане на хората с минимални доходи. Подобряване на достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на заплащането от джоба и справяне с недостига на здравни специалисти.
Специфичните за България препоръки ще откриете тук.