Промени в Закона за енергетиката отварят път за създаване на ликвиден борсов пазар на природен газ
България трябва да се превърне в регулаторен и търговски модел за региона на Югоизточна Европа, ангажират се в мотивите си вносителите на новите промени в енергийния закон
Цялото балансиране на газа, всички дефицити и излишъци да минава през бъдещата борса за търговия на природен газ. Това целят част от промените в Закона за енергетиката, които вече се публикувани за обществено обсъждане на страницата на Световния енергиен съвет.
Бъдещата борса ще си кореспондира с платформата за капацитети на „Булгатарнасгаз“, така че купувайки определено количество газ играчите на борсата ще могат да купуват например и определени капацитети за износ през виртуална точка за достъп. Това обясни най-общо председателят на енергийната комисия към Народното събрание Валентин Николов, като допълни, че бъдещата борса няма да е пречка и за осъществяване на сделки по двустранни договори. Промените се налагат, тъй като настоящият и променен съвсем наскоро Закон за енергетиката не предвижда възможност за лицензиране и създаване на борсов пазар за природен газ, за разлика от пазара на електроенергия.
В мотивите на вносителите се казва, че предложените изменения в Закона за енергетиката целят създаване на условия за демонополизация на пазара и установяване на ликвиден борсов пазар на природен газ, като включват мерки за преодоляване на ниската ликвидност в настоящия момент. Те ще дадат възможност на търговците да сключват сделки на едно място и така да осигурят ползи за всички участници на пазара. Сред целите е посочено още създаване на конкурентна среда за добивните предприятия, търговците и потребителите на природен газ. Лицензираната газова борса няма да възпрепятства участниците на пазара на природен газ да осъществяват сделки въз основа на двустранни договори, твърдят вносителите. Създава се възможност за участие на пазара на маркетмейкъри и доставчици на ликвидност.
Предложените промени осигуряват не само формалното изпълнение на задълженията на страната ни по европейското законодателство, но и възможност за ефективна либерализация, се твърди в мотивите, в които вносителите се ангажират и с плавно и постепенно преминаване от пазар по регулирани цени към организиран пазар на природен газ по свободно договорени цени, с оглед адаптиране на пазара, чрез Програми за реализация на определени годишни количества на борсата от страна на обществения доставчик и крайните клиенти.
В предложенията за изменения пък са вкарани разчети какви количества природен газ трябва да предлага през годините общественият доставчик (чл.176 а).
Общественият доставчикпредлага за продажба на организиран борсов пазар на природен газ част от количествата си, кореспондиращи на определен процент от потреблението за всяка предходна година, както следва:
1. 7 на сто през 2020 г.;
2. 13,5 на сто през 2021 г.;
3. 20 на сто през 2022 г.;
4. 27,5 на сто през 2023 г.;
5. 35 на сто през 2024 г.
(2) Количествата по ал. 1 се предлагат при условията на сключено регулаторно споразумение между оператора на организирания борсов пазар на природен газ и обществения доставчик, одобрено от Комисията за енергийно и водно регулиране. Ценовите механизми за освобождаване на природният газ. се определят съгласно споразумението.
(3) Освободените количества по ал. 1 са предназначени за потребители, присъединени към газопреносната и/ или газоразпределителните мрежи на територията на България.
(4) Добивните предприятия предлагат добития от тях природен газ на организирания пазар на природен газ.
(5) Крайните клиенти и крайните снабдители, присъединени към газопреносната система с годишно потребление над 300 GWh природен газ за предходната година купуват част от нужните им количества природен газ за посочена година директно или чрез търговец на организирания борсов пазар, както следва:
1. 10 на сто през 2020 г.;
2. 15 на сто през 2021 г.;
3. 20 на сто през 2022 г.;
4. 25 на сто през 2023 г. и през 2024 г.
(6) Операторите на газопреносна мрежа и операторите на съоръжения за съхранение закупуват природния газ за собствени нужди, в т.ч. газ за технологични нужди и газ за балансиране на организирания борсов пазар.“
Вносителите на поредните предложения за промяна на Закона за енергетиката развиват в мотивите си и тезата, че България има голям потенциал да се превърне в регионален газов хъб - газов разпределителен център. Изготвената концепция за газов хъб „Балкан“ (разработена съвместно от ЕК и българското правителство) се основава на идеята значителни количества газ от различни източници да постъпват в реални физически точки за по-нататъшен пренос. Ще бъде организирана и газова търговия (хъб), където всеки пазарен участник може да търгува с газ на пазарни принципи и потребителите да имат достъп до нови източници и конкурентни цени. За постигането на тази цел, България трябва да се превърне в регулаторен и търговски модел за региона на Югоизточна Европа и да изпълни определен брой основни предварителни условия. На първо място осигуряване достъп до диверсифицирани газови източници, на второ – разработването на инфраструктура, която да свързва България със съседните страни и/или газови източници – всички те експлоатирани в пълно съответствие с правилата на ЕС и не на последно място създаването на отлична търговска среда, т.е. търговски модел.
Авторите на законопроекта се ангажират с облекчен процес на търгуване за всички страни и прозрачност на цените и транзакциите при равен достъп до информация за всички пазарни участници. Според тях бъдещият борсов пазар ще даде възможност и за хиджиране на рисковете от от ценови промени, вкл. чрез търговия с разнообразни стандартизирани продукти.
Балансирането на газопреносната мрежа също ще се осъществява чрез борсата.
В мотивите се прогнозират и ефектите.
Очакваното изпълнение на предложените мерки за стимулиране на предлагането на природен газ чрез борсата се оценява на:
• 910 млн. m3 природен газ през 2020 г.;
• 1 105 млн. m3 природен газ през 2021 г.;
• 1 300 млн. m3 природен газ през 2022 г.;
• 1 825 млн. m3 природен газ през 2023 г.;
• 2 150 млн. m3 природен газ през 2024 г.
Очакваното изпълнение на предложените мерки за стимулиране на търсеното на природен газ чрез борсата се оценява на:
• 694 млн. m3 природен газ през 2020 г.;
• 1 291 млн. m3 природен газ през 2021 г.;
• 1 888 млн. m3 природен газ през 2022 г.;
• 1 985 млн. m3 природен газ през 2023 г.;
• 2 485 млн. m3 природен газ през 2024 г.
Количества, търгувани на газовата борса ще може да бъдат реализирани, както следва:
• За покриване на вътрешното потребление на България;
• На съседните пазари – Гърция, Турция, Румъния, Македония и Сърбия;
• Чрез свързаност между хъбовете: през Сърбия/ Унгария/ Австрия до Централна Европа; през Румъния/ Унгария до Централна Европа; през Румъния/ Молдова до Украйна (Реверс на Трансбалканския газопровод) и др.
• Чрез суапови и спред продукти, в т.ч. опции и фючърси.
Създаването на борсов пазар на природен газ в България ще доведе до повишаване на доходите и стандарта на живот в страната, твърдят авторите на измененията в енергийния закон. Според тях, ще се осигуре диверсификация на източниците на природен газ, пълна либерализация на пазара и реална конкуренция в сектора. За България и целия регион ще се повишат сигурността на доставките и възможностите за конкурентни цени, което ще подобри и конкурентноспособността на икономиката.
В документът въвеждат и определения за самата борса и бъдещите играчи.
Според тях, "Оператор на борсов пазар на природен газ" е лице, притежаващо лицензия за организиране на борсов пазар на природен газ.
"Борсов пазар на природен газ" е съвкупността от всички организирани пазарни сегменти, оперирани и администрирани от оператора на борсовия пазар на природен газ, включително сегмент на търговия на краткосрочни стандартизиран и продукти съгласно Регламент (ЕС) №312/2014, на които сегменти се сключват сделки с природен газ и газови деривати.
„Газов дериват“ е финансов инструмент, посочен в приложение I, раздел В, точка 5, 6 или 7 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти, когато този инструмент е свързан с природния газ;
„Маркетмейкър“ е лице, което има сключено споразумение с оператора на борсовия пазар на природен газ с предмет осигуряване доставката на природен газ на едро от други пазарни зони.
„Доставчик на ликвидност“ е лице, което има сключено споразумение с оператора на борсовия пазар на природен газ с предмет осигуряване на покупка на едро на природен газ.
Предложените промени в Закона за енергетиката : file:///C:/Users/kuser/Desktop/Proekt%20ZID_ZE.pdf