Нужна е дефиниция за енергийна бедност и механизъм за подпомагане на домакинствата, за да участват в програмите за сградно обновяване

С януарските сметки за енергия често се сещаме, че „енергийната бедност“ е сериозен проблем, с който не само че не успяваме да се справим, но все още дори не успяваме да определим точно – въпреки изричното изискване на ЕК за създаване на работеща дефиниция. Единствената съществуваща мярка за борба с този феномен – помощите за отопление, е насочена към ограничаване на последствията за малък кръг домакинства, но не атакува причините за съществуването му. За съжаление, и трите фактора, които определят равнището на енергийна бедност – ниски доходи, високи цени на енергията и неефективни сгради – остават налице, а българските домакинства продължават да са енергийно най-бедни в Европа.

Решението, което може да отстрани причините за енергийната бедност, е енергийно ефективното обновяване на сградите: то директно намалява разходите за енергия, като същевременно способства модернизацията на отоплителните системи и подобрява качеството на атмосферния въздух.

Знаем ли обаче какво точно е „енергийна бедност“? Очевидно, отговорът все още е отрицателен, но с оглед очакваното въвеждане на съфинансиране от страна на гражданите в програмите за сградно обновяване[1], България трябва да разработи дефиниция, която да предоставя обективни критерии за определяне на „енергийно бедните“ домакинства. По този начин домакинствата, които попадат в тази група, ще могат да се възползват от облекчени условия за участие, за да не блокират изпълнението на проектите. Разбира се, дефиницията трябва да предлага критерии, които са изчислими според официално утвърдените методики, практически лесно приложими, социално приемливи и подходящи за комуникация, така че да бъдат възприети и от домакинствата извън тази група.

В изпълнение на тези условия, Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект предлага следната ДЕФИНИЦИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНА БЕДНОСТ за целите на преференциално финансиране на уязвими потребители по програми за подпомагане на сградното обновяване:

Енергийно бедни са тези домакинства, чиито разполагаеми доходи, след осигуряване на нормативно установените температури в отопляемата част от жилищата си, попадат под официалната линия на бедност

За разлика от съществуващите помощи за отопление, от които могат да се възползват едва около 250 000 домакинства, приложението на тази дефиниция се очаква да обхване повече от 40% от българските граждани, които попадат в най-ниските подоходни групи и обективно не могат да си позволят инвестиция за поддържане и обновяване на жилищата си.

Фиг. 1. Разполагаеми средства на човек от домакинство след заплащане на разходите за адекватно отопление, лв./мес.

При прилагане на амбициозни мерки за сградно обновяване според препоръките на националните стратегически документи в областта, експертите на ЕнЕфект очакват значителна част от „енергийно бедните“ домакинства да имат възможност да преобърнат негативната тенденция, като единствено най-нискодоходните от тях биха имали необходимост да продължат да се възползват от съществуващите енергийни помощи. Така комбинирането на тези два типа публична помощ би имало изключително сериозен социален ефект, наред с безспорните енергийни, екологични и финансови ползи.

Фиг. 2 и 3. Разлика между средните месечни доходи и средните месечни общи разходи през зимните месеци при осигуряване на добро отопление на жилище от 65 m2 след обновяване до клас на енергопотребление В и след дълбоко енергийно обновяване.

Разбира се, както всяка дефиниция, предложената от ЕнЕфект също има своите недостатъци – това се признава и от самите автори, които предлагат подробен анализ на възможните критики към нея. Смята се обаче, че ползите от нейното прилагане биха надвишили многократно възможните разходи и рискове от злоупотреби, като се дават и насоки за практическото ѝ приложение с оглед конкретните условия и дадености в България.

През февруари и март 2022 г. Общинска мрежа ЕкоЕнергия Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект и Центърът за изследване на демокрацията ще поканят представители на държавната администрация, НПО сектора, научните среди и енергийни експерти с цел обсъждане на възможни подобрения и практическо прилагане на дефиницията при изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост. Срещите ще се осъществят с подкрепата на проект “Fair Energy Transition for All”, като в тях ще бъдат представени резултати от национално представително изследване на нагласите за обновяване на сградния фонд и изводи от проведени 10 фокус групи с представители на уязвими общности в цялата страна.

Пълният доклад с обосновка на предложената дефиниция можете да намерите на http://www.eneffect.bg/.

_______________________________________________________________________________________________________

[1] Проект 9а към Националния план за възстановяване и устойчивост „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ предвижда 20% самоучастие на собствениците на жилища в многофамилните сгради при участие в програми за обновяване след 1.10.2022 г.