Новите цени на тока страдат от стари проблеми*

Автор: Клоян Стайков, ИПИ

Приемането на ценовите решения за сектор „Електроенергетика“ от години е белязано от сериозно напрежение, придружено понякога и от протести. С течение на времето фокусът на тези протести се измести от такива, които са свързани основно с регулирания пазар, т.е. домакинствата, към такива, които са насочени към функционирането на либерализирания пазар и регулираните цени, които засягат бизнеса. Това означава, че водещите теми в ценовото предложение на Комисията за енергийно и водно регулиране най-вероятно ще бъдат прогнозната борсова цена, бъдещето на ТЕЦ „Марица-изток 2“ и регулираната добавка задължения към обществото.

Прогнозата на регулатора е в периода юли 2019 – юни 2020 г. средната цена на електрическата енергия на свободния пазар в сегмента „ден напред“ да достигне 89 лв./МВтч. Това е естествено продължение на тенденция, която се наблюдава не само на българския пазар, напротив – цената на едро на електрическата енергия се увеличава както в останалите страни, членки на ЕС, така и в САЩ, Япония и Австралия. Въпреки че прогнозирането на цената на електрическата енергия зависи от много фактори, включително такива, които не могат да бъдат предвидени, трябва да се отбележи, че регулаторът има навика да подценява пазарните тенденции. Така например за ценовия период юли 2017 – юни 2018 г. прогнозната пазарна цена е 70 лв./МВтч, а постигнатата е 72,30 лв./МВтч, или с 3,3% по-висока. Прогнозната цена за настоящия ценови период юли 2018 – юни 2019 г. също е 70 лв./МВтч, докато реалната средна цена за периода до 3 юни е 88,90 лв./МВтч, или с 27% по-висока. Прогнозата за следващия ценови период е тя да достигне 89 лв./МВтч, а пазарите вече се доближават до това ниво.

Анализът на регулатора за цените на дългосрочните продукти на българската и унгарската енергийна борса показва, че може да се очаква продължаване на тенденцията на увеличаване на цените на електрическата енергия. Тук отново може да се каже, че оценката на регулатора e подценена. На база на публикуваните данни в ценовото решение регулаторът прогнозира ръст на пазарната цена в размер на 27%, докато по-реалистично е да се очаква увеличение между 29% и 33%.

Както тези прогнози страдат от голяма доза несигурност, през следващата година към факторите, допринасящи за нея, се прибавя и бъдещето на ТЕЦ „Марица-изток 2“. Централата изпитва тежки финансови проблеми от години, които бяха допълнително утежнени от рязкото увеличение на цената на квотите за въглеродни емисии. Въпреки това години наред правителството си затваря очите и липсва визия за бъдещето ѝ. Нещо повече – съгласно Закона за енергетиката не се определя квота за регулирания пазар на централи, чиято цена е с над 10% по-висока от прогнозната пазарна. Това означава, че ТЕЦ „Марица-изток 2“ (КЕВР предлага цена от 132,4 лв./МВтч за тока от държавната централа) ще се лиши от сигурен приходоизточник, което допълнително ще влоши финансовото ѝ състояние. Въпреки че правителството води спешни преговори за отпускане на държавна помощ за централата, изходът от тях не е предизвестен, което естествено поставя въпроса за нейното бъдеще. Дори и да бъде отпусната такава помощ, тя може да послужи единствено като краткосрочна подкрепа, докато за решаването на структурните проблеми пред дейността на централата ще са необходими допълнителни усилия, каквито до момента не се наблюдават.

Естественият ефект от увеличаващите се цени на електрическата енергия е намаляването на добавката за задължения към обществото, която най-общо се изчислява като разликата между пазарните цени и преференциалните цени на редица производители. Колкото по-висока е пазарната цена, толкова по-ниска е добавката за задължения към обществото. Трябва да се отбележи обаче, че очакваното увеличение на цената на електрическата енергия е с 19 лв./МВтч, докато добавката за задължения към обществото намалява с 16,26 лв./МВтч. С други думи крайният разход за електрическа енергия расте. Тъй като съществува пряка връзка между прогнозната пазарна цена и компенсациите на централите с преференциални цени, е още по-важно тази прогноза да е възможно най-точна.

Техните приходи най-общо се формират от постигната пазарна цена и добавка, която се изплаща от фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и се изчислява като разликата между прогнозната и преференциалната цена на електрическата енергия за всяка технология. При разминаване между прогнозната и постигнатата пазарна цена обаче производителите могат да получат повече или по-малко от необходимите им приходи, какъвто може да се твърди, че е случаят през изминалия ценови период. Самият механизъм на компенсация на тези производители не предвижда автоматични корекции в такива случаи. Регулаторът има възможност да направи такива, но подобни не са предвидени в предложеното ценово решение. Това означава, че некоректното прогнозиране на пазарните цени може да доведе както до свръхкомпенсиране на производителите с преференциални цени, така и до ощетяването им. Този механизъм за компенсиране се въвежда за първи път в настоящия ценови период и би следвало да бъде усъвършенстван в следващите години.
Като цяло предложеното ценово решение навежда на мисълта, че регулаторът не предвижда някакви сериозни промени в своя подход. Това е донякъде очаквано предвид изборите през тази година, но е и притеснително предвид натрупаните проблеми в сектора и новите предизвикателства – увеличаващи се цени на въглеродни емисии, преход към нисковъглеродна енергетика, напрежение на петролните пазари и др. Отлагането на тези решения може и да изглежда като добра идея преди избори, но в дългосрочен план не е.

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/novite-ceni-na-toka-stradat-ot-stari-problemi/

*Текстът е публикуван в  брой 22 /2019 г. на списание "Икономист" от 7 юни.

Прочетете повече на: h