Доларът поскъпва спрямо повечето основни валути в очакване на данните за инфлацията в САЩ

По време на днешната търговия щатският долар се покачва спрямо еврото, йената, британския паунд и повечето основни валути в очакване на данните за инфлацията в САЩ за януари и решенията на националните банки да променят паричната си политика.

Индексът ICE Dollar, който отрадява динамиката на долара спрямо шестте основни валути (еврото, швейцарски франк, японска йената, канадския долар, британски паунд и шведска крона), добави 0.22%, а по-широкият измерител на долара WSJ, в който са включени 16 малути се повиши с 0.28%*.

Еврото спадна с 0.44% до 1.1400 долара в сравнение с 1.1442 долара в края на предишната сесия.

Обменният курс на американската валута спрямо японската е 115.36 йени или ръст от 0.25% спрямо 115.10 йени при затваряне на пазара в понеделник.

Британският паунд загуби 0.03% до 1.3531 щатски долара за един паунд, а австралийският долар се понижи с 0.14% до 0.7131 американски долара за един австралиец.

Фокусът на пазара тази седмица са данните за инфлацията в САЩ за януари, които ще бъдат оповестени на 10 февруари. През декември миналата година потребителските цени в САЩ се повишиха със 7% спрямо същия месец година по-рано - най-високият темп от юни 1982 г. Прогнозата на експертите е, че инфлацията ще се ускори до 7.3% през януари, според анкетата на Trading Economics.

Търговците продължават да следят ситуацията около Украйна, а изявлението на френския президент Еманюел Макрон след срещата му с руския президент Владимир Путин за възможността за деескалация на конфликта подкрепи апетита за риск на световните пазари, отбелязва Dow Jones.

Опитите за разрешаване на проблема чрез дипломация продължават и пазарите вече изглежда приемат, че военните действия са малко вероятна възможност, се казва в прегледа на National Australian Bank (NAB).

Валутният пазар показва повишена волатилност на фона на очакванията, че световните централни банки ще затегнат паричната си политика и ще повишат основните си лихви. Дори и Европейската централна банка (ЕЦБ) може да промени политиката си само броени дни след като борда реши да запази програмите за изкупуване на активи още известно време, но да намалява техните обеми и да не увеличава лихвите до началото на последното тримесечие на настоящата година. Пред Европейския парламент в понеделник президентът на банката Кристин Лагард каза, че повишаването на лихвите на ЕЦБ няма да настъпи преди приключването на програмите за закупуването на активи от страна на банката. Преди това, миналата седмица, след първото за годината заседание на борда на регулатора, Лагард за първи път от март миналата година се отказа от формулировката „нулева лихва“. Регулаторът на еврозоната изрази загриженост за нарастващите инфлационни рискове, което дава възможност за повишаване на основния лихвен процент поне 2 пъти до края на 2022 г., коментираха изявлението на Лагард анализатори пред „Ройтерс“.

Пред евродепутатите Латарад заяви, че инфлацията в еврозоната вероятно ще остане висока в краткосрочен план, докато затрудненията във веригите на доставки "все още ще продължат известно време". Въпреки това тя отбеляза, че има признаци, че проблемите, свързани с тях започват да отслабват.

Съществуващата пандемична вълна и свързаните с нея ограничения вероятно ще продължат да оказват отрицателно въздействие върху икономическия растеж на еврозоната в началото на 2022 г., посочи Лагард и предупреди за "геополитически облаци", надвиснали над европейската икономика поради възможни последици от по-нататъшно ескалация на напрежението между Русия и Запада заради Украйна.

От нарастващите цени на енергията и храните до икономическите санкции и вредата, нанесена върху доверието на инвестициите, въздействията могат да бъдат широкообхватни и трудни за количествено определяне, отбеляза Лагард.

*Валутните курсове са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.