Добивът на шистов петрол в САЩ може да бъде спрян

В стремежът си за увеличение на добива на петрол американските шистови компании изгарят все повече свързан газ (газови смеси в процеса на получаване на петрол). За година количеството на изгарящото  без всякаква полза синьо гориво е нараснало двойно и е достигнало до рекордното ниво от 18,7 млн. куб м на ден. Много компании вече са надхвърлили разрешението от закона лимити на изгаряния и добивът може да бъде спрян по искане на властите. Това твърди в своя публикация за РИА Новости Наталия Дембинская.

Голямо изгаряне

Според изчисленията на норвежката консултантска компания Rystad Energy, обемът от изгаряния и изхвърляния на газ в шистовия басейн Permian към днешна дата надхвърлят двойно добива на синьо гориво от най-производителния кладенец  в Мексиканския залив, собственост на Royal Dutch Shell – комплексът Mars-Ursa, където се добиват 7,5 млн. куб м на ден.

На находищата от шистов петрол в Западен Тексас всеки ден изгаря природен газ на стойност около 1 млн. долара, напълно напразно, констатира The Wall Street Journal (WSJ). Делът на шистовото находище Баккен в Северна Дакота е още по-зле – през първото тримесечие на годината обемът на дневното изгаряне на газ там е достигнало до 14 млн. куб м.

Сондьорите не спазват определените от властите на щата ограничения. Така през 2016 г. е бил въведен лимит на изгаряне от 15 %, а през 2020 г. той трябва да падне до 10 %. В същото време през първите три месеца на тази година шистовиците са изгорили 20 % от газа.

Тези две находища годишно използват синьо гориво повече от нуждите на такива страни като Унгария, Израел, Азербайджан, Колумбия и Румъния, отбелязва Rystad.


Ще се наложи понижение на добива

Според прогнозите на анализаторите, през втората половина количеството на изгаряне на газ в Пермския басейн ще е на ниво от 18,4 млн. куб м на ден. Проблемът на „свързан газ“ толкова се е изострил, че е в състояние да подкопае ръста на добива на нефт.

Сега може да се изгаря свързан газ в разстояние на 45 дни, след началото на производството от кладенеца. След това, ако няма специално разрешение, газа трябва да се улавя, иначе добивът може да бъде прекратен.

В същото време обаче липсва необходимата инфраструктура и производствени мощности за улавяне, съхранение и транспортиране на свързаният газ от находищата. Малкото газопроводи, които са построени на шистовите находища са запълнени до край. Затова газа се изгаря и след периодите, за които има разрешение.

Властите в Тексас изразяват все повече безпокойството си от нарушаването на ограниченията, тъй като върху тях оказват натиск и природозащитници. Американската агенция за опазване на околната среда казва, че количествата от емисии от метан в резултат на изгарянето на свързан газ в Пермския басейн сега са сравними с изхвърлянията на два милиона автомобили.

Администрацията на Северна Дакота е настроена решително. В резултат, перспективата за затварянето на кладенци е все по-реална, твърдят анализаторите от Rystad.

Липса на средства

Това ще се отрази силно на шистовия сектор, който и без това е в криза. Нефтодобивът в САЩ достигна рекордните 11,5 млн. барела на ден благодарение на шистите. Но шистовият бум има и обратна страна. За да се поддържат високите показатели, операторът трябва да пробива все повече и повече кладенци, а това води до колосални разходи. Средства няма откъде да се вземат: уморени от нерентабилни проекти, през миналата година инвеститорите са вложили в сектора два пъти по-малко.
В резултат в секторът се задава вълна от банкрути. През месец май американската компания за услуги в сектора   Weatherford International , заяви, че се подготвя за съответстваща процедура.  Шефовете на Halcon Resources и Alta Mesa Resources пък поставиха под съмнение способностите на компаниите да продължат дейността си.

Проблеми възникнаха и за  California Resources,  специализирана в проучване и добив на нефт и природен газ. Банкрутът изглежда неизбежен и за  Bristow Group, PHI, Jones Energy и Rex Energy, които също са обременени с дългове.

Приходите от продажба на една четвърт от добива на шистов петрол, произведен в САЩ най-общо отива за плащането на лихвите по корпоративните дългове, разходите постоянно се увеличават, производството спада, а технологиите само ускоряват цикъла от бума до спада. Анализаторите констатират, че за десет години шистовиците така  и не са оправдали възложените на тях надежди, коментира авторката на публикацията.