Кои са проблемите на Закона за ограничаване изменението на климата в България?
През март 2020 година като част от целите на ЕС за намаляване на климатичните промени Европейската комисия подготви предложение на Европейски закон за климата. Целта му е да установи цели за нулеви емисии на парникови газове до 2050 година. След приемането на закона всички държави-членки ще бъдат задължени да изпълнят новите изисквания. Предложеният закон все още се обсъжда в Европейския парламент.
В България трябва да се отвори дебат дали е необходим нов закон за климата или трябва да се направят промени в съществуващия Закон за ограничаване измененията на климата.
В България има климатичен закон, липсват му конкретните цели и стъпки за намаляване на емисиите, обясни бившият министър на околната среда и водите и политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация Юлиан Попов. Заедно с Великобритания, България беше първата страна, която прие такова законодателство, но ако имаше заложени конкретни цели още тогава нямаше да имаме проблеми с намаляването на емисиите от Марица Изток, нямаше да бъдат натрупани огромни загуби, енергийната ефективност щеше да е на много по-високо равнище, коментира той. Един закон за намаляване на емисиите дава предвидимост за инвеститора, предвидимост на политиките, ако през 2014 г. при приемането му бяхме въвели конкретни измерители средата щеше да бъде различна. За разлика от нас Великобритания въведе нови технологии, разви се темата за офшорния вятър. Нека не забравя, че България има сериозен принос за развитие на соларната енергетика във Великобритания, в което много специалисти се съмняваха заради климатичните й особености. Но десетки централи на Острова са изградени от български компании, посочи Попов.
Заради проблемите на българския закон, у нас все повече специалисти говорят за подготовка на изцяло нов климатичен закон.
Кои са основните проблеми на съществуващия закон за климата
Какви са още някои от проблемите на българския Закон за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК)? Такъв анализ подготвя Пламен Пеев, старши експерт право и околна среда, фондация "Блулинк".
Първият проблем е, че ЗОИК очертава съвсем пестеливо рамката за планиране в областта на климата, като посочва обхвата на стратегическите документи и компетентните органи за приемането им, но не регламентира по-точно изискванията за техните цели,
съдържание, процес на обсъждане. Няма национален ангажимент за постигане на конкретно определена, дългосрочна и научно достоверна цел за намаляване на емисиите.
Липсват конкретните цели за намаляване на емисиите
Няма процес, който да гарантира, че разработването на политики е в съответствие с постигането на националните цели за 2030 или 2050 г. Добрите практики включват например приемане на цикъл на въглеродно бюджетиране (или годишен, или 5-годишен), в който страната да се ангажира да посочи точния размер на емисиите на парникови газове, които ще бъдат доставени във всеки цикъл, точните политики, които ще бъдат приети, да предоставят смекчаващи мерки и правила за банкиране и вземане на заеми от един цикъл в следващия. В действителност - няма процес за развитие на сценарии (backcasting) на политики, който да гарантира, че създаването на политики днес е в съответствие с постигането на дългосрочната цел.
Макар че би могло да приеме за приемливо да се продължи с този подход, тъй като целта на ЕС за 2030 г. (скоро предстои да бъде преразгледана) е свързана с изпълнението на колективната цел на ЕС до 2050 г., в съответствие с най-добрите практики при разработването на националните закони за климата, законодателството би трябвало да ангажира държавата да осигури климатична неутралност (нетни нулеви емисии) най-късно до 2050 г. Съществува мнение, че всички държави от ЕС са по-богати в сравнение със средния стандарт в света, така че всички държави-членки на ЕС трябва да могат да приемат целта за климатична неутралност до 2050 г. Няколко държави от ЕС вече са предприели едностранни действия, за да включат тази
цел в националното законодателство.
Стойността на конкретизирането на дългосрочната цел е, че тя създава ефективна изходна точка за развитие на политиките в съответствие с тази дългосрочна цел, така че всички краткосрочни политики да са също съобразени с нея.
Националният експертен съвет по изменение на климата не е независим орган
Недостатък е, че Националният експертен съвет по изменение на климата към МОСВ не е независим орган. Преобладаващата част от неговите членове са представители на министерства и ведомства и едва няколко члена са представители на Българската академия на науките. Необходимо е разширяване на подкрепата за Европейски климатичен закон в България.
Националното сдружение на общините и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност има пряко отношение към ограничаване изменението на климата трябва да участват активно. Този подход за съставяне на такъв консултативен орган не следва най-добрите практики в международен план. Тези консултативни съвети са създадени, за да бъдат независими и експертни, за да съветват правителствата и министерствата относно възможностите за изготвяне на политики и бюджетиране на въглеродни емисии, както и за наблюдение на напредъка при намаляване на емисиите и прилагане на политиките.
Не предвижда диалог с гражданското общество
Съществуват проблеми с въвеждането на изискванията на Регламент 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Българския закон не изпълнява изискванията на регламента. Регламентът изисква от държавите-членки да установят многостепенен диалог в областта на климата и енергетиката в съответствие с националните правила, при който местните органи, организациите на гражданското общество, бизнес общността, инвеститорите и други
заинтересовани страни и широката общественост могат да вземат активно участие и да обсъждат различните очаквани сценарии по отношение на политиките в областта на енергетиката и климата, включително в дългосрочен план. Но също и да извършват преглед на напредъка, освен ако вече има структура, която служи за същата цел. Но в момента консултациите с бизнеса и неправителствения сектор са формални и реално водеща остава ролята и волята на водещите министерства.
Въвличането на обществеността в процеса на вземане на решения, във формирането на политиките по климата, според разпоредбите на закона, е почти нулево, и е сведено най-вече до пасивно информиране по теми, които са по-скоро строго технически като националните доклади по инвентаризация на емисии на парникови газове. Например, съгласно чл.62
министърът на околната среда и водите предоставя на обществеността пълна информация относно решенията, свързани с разпределянето на квоти, информация за дейности по проекти, в които участва България.
Липсват конкретни разпоредби за участие на обществеността и диалог с гражданското общество по въпросите на климата. Моделите на най-добрите практики поставят силен акцент върху процесите за изграждане на обществен консенсус относно пътищата за постигане на дългосрочната национална климатична цел, но също така и процеси на участие на обществеността при разработване на националните планове за климата до 2030 г.
Законът не предвижда контролираща роля на парламента
Законът не предвижда контролираща роля на парламента, напр. няма задължение министърът на околната среда и водите да докладва за разработването и прилагането на политиките по климата. Моделите на най-добрите практики гарантират, че националните парламенти са ангажирани, защото това помага да се изгради надпартийно разбиране и подкрепа, което помага
да се изгради дългосрочна политическа воля и лидерство с течение на времето. Например, при търсене в Интернет не може да се открие какъв е съставът на Съвета, тъй като правилника за дейността му само посочва, както и законът, представители на кои министерства, ведомства и организации могат да участват.
Често дали един закон може да е силен или слаб, зависи и от изпълнението му, и от тази гледна точка, законът трябва да определи мерки за развитие на административния капацитет за изпълнението му, и за форми за включване на бизнеса и
гражданското общество в изпълнението и контрола му, коментира в своя анализ Пламен Пеев.
Съгласно Закона за нормативните актове “Отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни.” В тази връзка трябва да се направи оценка на настоящия закон, но е ясно, че дебатът още не е започнал. Важен фактор е експертната и административна готовност и капацитет на МОСВ, както и на другите заинтересовани министерства да проведат смислен и задълбочен дебат, защото околната среда има нужда от работещи закони.
Дебатът у нас за промени или за изцяло нов закон за климата предстои
Политиките по справяне с изменението на климата съществуват от 30 години и в този процес България е участвала, коментира Георги Стефанов, съветникът на вицепремиера по климатични политики Борислав Сандов и дългогодишен експерт и ръководител практиката "Енергетика и климат" на една от най-големите международни неправителствени екологични организации WWF.
Сърцето на Европейската зелена сделка е Законът за изменение на климата. Той е част от пакета "Fit to 55" или "Подготвени за 55% намаляване на емисиите на CO2 до 2030 година. България има ангажимент към ЕС не за затваряне на въглищни централи, а за намаляване на емисиите, припомни и вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов. Един от най-важните финансови инструменти за Зеления преход е Механизма за справедлив преход и фондовете към него за справедлив преход. Но много важна роля има и Социалния климатичен фонд, който е нещо като фонда за Справедлив преход за въглищните региони, но не за бизнеса, а за хората, посочи още Георги Стефанов.