Еврокомисарят Елиза Ферейра: 2022 г. ще бъде година 1 с.к. – нова ера за стопяване на различията между регионите в Европа

Навлизаме в „година 3 с.к.“ – “третата година след коронавируса“. Да се назове този период нова ера не е преувеличено: от дистанционната работа до дълбоките промени в обществото, пандемията преобърна живота ни, а нанесе и сериозни икономически щети. Това коментира в свой анализ специално за 3е-news.net и dir.bg Елиза Ферейра, комисар по въпросите на сближаването и реформите, Европейска комисия.

Решителните съвместни действия, които предприехме на европейско равнище, спомогнаха за ограничаване на социалните и икономическите щети и за възстановителния процес. От друга страна, кризата се отрази много неравномерно в отделните региони и върху различните прослойки. Дали ще сме свидетели на „асиметрично възстановяване“? 

След възстановяването пък ще сме изправени пред друго огромно предизвикателство: преминаването към екосъобразна икономика и общество на знанието. Това е огромна възможност – нови отрасли, нови работни места, но не всеки регион е готов да се възползва от нея. Дали всички ще намерят мястото си в тази нова икономика? Това са въпроси, които и самият комисар си задава.

До 5% ръст на БВП благодарение на политиките за сближаване до 2023 година

Според Осмият доклад за сближаването заетостта нараства, но регионалните различия продължават да са големи спрямо тези преди 2008 година. Благодарение на финансирането по линия на политиката на сближаване БВП на глава от населението в по-слабо развитите региони се очаква да нарасне с до 5 % до 2023 година. Същите инвестиции са допринесли и за намаляване с 3,5 % на разликата в БВП на глава от населението между 10 % най-слабо развити региони и 10 % най-развити региони.

Докладът представя сложна картина – на значителни през последните десетилетия подобрения в състоянието на европейските региони и градове, но и за настоящи трудности и бъдещи предизвикателства. Като цяло сближаването между регионите в източната и тези в останалата част на Съюза бе забележително, но все още има значителни различия. Развитието в тези региони бе стимулирано от ниски разходи и инфраструктурни инвестиции – които обаче са фактори, които с времето ще намаляват.

Южна и Югоизточна Европа се нуждаят от благоприятна среда за иновации

Нагледен пример са множеството региони със средни доходи, както и по-слабо развитите региони, особено в Южна и Югоизточна Европа, които преживяха дълги периоди на стагнация или относителен икономически спад. С цел да се избегнат тези подводни камъни в развитието са нужни целенасочени политики в областта на управлението и образованието, както и за създаване на благоприятна за иновациите и стопанската дейност среда.

Ролята на такива инвестиции е възлова, особено в перспектива и от гледна точка на прехода към екосъобразна икономика и цифровизация. Новата икономика носи редица предимства – нови работни места, по-конкурентоспособни предприятия и усъвършенстван достъп до услуги. От друга страна се наблюдава разделение по отношение на иновациите: напредналите райони се развиват ускорено, а по-слабо развитите региони и регионите със средни доходи изостават спрямо средното за ЕС равнище.

По-слабо развитите региони изостават в прехода към екосъобразна икономика

Подобно разделение е налице и по отношение на прехода към екосъобразна икономика: поради икономическата си специализация пътят на някои региони за постигане на неутралност по отношение на климата е доста по-дълъг от този при други.

Всичко това протича в контекста на мълчалива, но неотменима тенденция – застаряване (и често - намаляване) на населението. В почти всички региони броят на децата, юношите и трудоспособните възрастни намалява, а броят на хората на възраст 65 и повече години бързо нараства. Тази тенденция продължава и има сериозни последици за образователната система, пазара на труда, пенсионната система и здравеопазването. През 2020 г. 34 % от населението на ЕС се е намирало в регион с намаляващо население. Очаква се през 2040 г. 51 % от населението да живее в регион с намаляващо население.

Без подходяща политика има опасност всички тези преобразувания – цифрови, екологични, демографски – да породят нови териториални и социални разделения. Европа не може да си позволи да загърби някои места. Според мен, за да бъде преходът от полза за всички, е необходимо да се действа в три основни направления.

Първо, от решаващо значение е равнището на инвестициите. Това е предизвикателство, тъй като публичните инвестиции все още са по-малко от тези в периода преди 2008 г. В трудните времена на последното десетилетие инвестициите за сближаване придобиват все по-голямо, а понякога – и основно, значение. Делът на политиката на сближаване в общите публични инвестиции е нараснал от 34 % за програмния период 2007—2013 г. на 52 % за програмния период 2014—2020 г.

Регионите ще разполагат с безпрецедентен финансов ресурс следващите години

За следващите години пък в отговор на кризата с COVID разполагаме с безпрецедентни финансови средства – механизма за възстановяване и устойчивост и политиката на сближаване. Нужни са общи усилия в полза на европейските региони.

Второ, трябва отново да започнем да отчитаме какво е въздействието на дадена политика върху даден район. Въздействието на всички политики – хоризонтални политики, инструменти за възстановяване – има географски аспект, който не можем да пренебрегваме. Сама по себе си политиката на сближаване не може да доведе до сплотяване на икономиките и обществата. Регионалният аспект на въздействието трябва да се отчита в останалите европейски и национални политики. С други думи, във всички съответни области на политика трябва да бъде заложен принцип за проучване на регионалния аспект на въздействието и за „недопускане на отрицателно отражение върху сближаването“. Твърде дълго при политическите решения с мащабно отражение географският аспект бе игнориран. Цената на този подход се плаща от нашите икономики, социална структура и демократични системи. Време е за нов подход.

Трето, трябва да се засили многостепенното управление. Местните политики се нуждаят от местни партньори. Между самите управленски равнища трябва да има дух на сътрудничество, за да се засилят управленските механизми, да се внедряват най-добрите практики, да се разпространяват иновациите, а политиките да бъдат съобразявани с конкретните условия. Политиката на сближаване предоставя рамката за комбиниране на всички тези елементи при подходящ териториален мащаб.

"Осмият доклад за сближаването е ценен материал за размисъл за политическите дейци, заинтересованите страни и гражданското общество", коментира Елиза Ферейра.

"Как можем да се уверим, че при прехода към екосъобразна икономика, цифровизация и нова демографска парадигма нито едно географско място няма да бъде игнорирано и изоставено? Отговорите на този въпрос, които трябва да открием заедно, ще определят облика на Европа за десетилетия напред," допълни Ферейра. Нека 2022 г. да бъде година 1 с.к. – началото на ера на сближаване с конкретно измерение, подчерта еврокомисарят по сближаване и реформи, специално за 3е-news.net и dir.bg.

Повече за новия осми доклад за сближаването може да прочетете ТУК.

Въпроси и отговори как ще стопим различията между регионите до 2050 г. може да видите ТУК.