Финално 600 млн. лева за подмяна на старите печки за 100 000 домакинства планира програма "Околна среда" до 2027 година

За разлика от мярката за електромобили, която не беше допусната за финансиране по новата програма "Околна среда" 2021-2027 г., мярката за подмяна на отоплителни уреди никога не е стояла под въпрос от страна на Европейската комисия. Това съобщиха от 3e-news.net от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Средствата за подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво (дърва и въглища) ще са за близо 600 млн. лв. от 2021-2027 г. като се предвижда да се предоставят на 100 000 семейства. Това са средно по 6000 лева на домакинство.

Фокус на програмата приоритет "Въздух" са общините с нарушено качество на въздуха и особено тези, които влизат в обхвата на делото на ЕК срещу България за неспазване на нормите за съдържание на Фини прахови частици - ФПЧ10 -  София, Варна, Пловдив и общини в Северна, Югозападна, Югоизточна България.

Подкрепа за мерки, адресиращи източници на замърсяване на въздуха, е допустима и за общини, в които няма разположени постоянни пунктове за мониторинг, но е регистрирано наднормено замърсяване по показател ФПЧ10 с мобилните автоматични станции на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС).

Мярката за подмяна на отоплителните уреди на твърдо гориво е ключова, предвид високата ефективност и очаквания за най-бърз пряк резултат по отношение редуциране на емисиите ФПЧ (причина за преждевременна смърт на над 12 хил. български граждани през 2018 г., Доклад за КАВ в Европа от 2020 г. на Европейската агенция за околна среда).

В програмата е записано, че алтернативното отопление изключва изкопаемите горива, с изключение подмяната на печки на въглища с котли/отоплителни системи, работещи с природен газ с ограничение на газовите котли до 1 MW. Малка пилотна процедура ще насърчи използването на възобновяема енергия, водород и други иновативни алтернативи, където е приложимо. Съгласно доклад No 22/2018 на ЕАОС, районите, характеризиращи се с по-нисък социално-икономически статус, обикновено са с по-високи нива на замърсяване с ФПЧ. 

ВЕИ на покрива ще има с ограничения

Само преди няколко седмици вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов обяви, че част от ресурса по програмата ще се използва за поставяне на панели по покривите. Но се оказва, че обхватът ще е доста ограничен и ще обхваща преди всичко семейства, които получават и сега енергийни помощи. Поставянето на фотоволтаични панели ще бъде допустимо, но не като алтернатива на отоплението на дърва и въглища, казаха в отговори на въпросите на 3e-news.net от екоминистерството. Мярката е допусната единствено, за да не се задълбочават проблемите с т.нар. от Европейската комисия „енергийна бедност“ и в този смисъл такива панели ще могат да се инсталират на домакинства, които получават енергийни помощи за отопление и то само когато избраната от тях алтернатива е термопомпа въздух-въздух (климатик с КОП 3.5), обясниха още от МОСВ.

По предварителни разчети от тази възможност в общините с нарушено КАВ, които ще са бенефициенти по тази процедура, ще могат да се възползват между 1400 и 1600 домакинства, които отговарят на тези критерии.

В България близо 40% от всички домакинства изпитват

затруднения при осигуряване отопление за домовете си

Ще се приоритизират различни фактори – ниска доходност, помощи за отопление и ефективност на инвестициите от гледна точка на единица разход за спестени емисии ФПЧ, с цел да се обхванат максимално голям брой домакинства. За целите на КАВ използването на дърва е допустимо само за домакинства с ниски доходи, получаващи помощи за отопление и за уязвими групи, при условие че новото отоплително устройство отговаря на Директивата за екодизайн.

В програмата ще се финансира изграждане на зелена инфраструктура за подобряване качеството на въздуха. Зелената инфраструктура включва зелени стени, зелени зони, озеленяване на „кални петна―, зелени покриви и др., включително интелигентни зелени решения.

У нас показателят „зелени площи на човек в градовете е от 3-15 кв.м./чов.,

което е далеч от европейските изисквания за 20 кв.м. на човек.

Мерките ще имат допълнителен положителен ефект и предвид констатациите в Националната стратегия за биоразнообразие, че в България показателят „зелени площи на човек― в големите населени места варира от 3-15 кв.м./чов., което е далеч от европейските изисквания за 20 кв.м. на човек. Фокусът е върху КАВ чрез инвестиции в растителни видове с най-висока степен на ефективност по отношение улавянето на ФПЧ и пречистването на въздуха по естествен път.

Интервенцията за подобряване на мониторинга на КАВ подкрепя модернизацията и надграждането на съществуващите станции, неразделна част от Националната система за мониторинг на качеството на въздуха в реално време, управлявана от ИАОС. Значителна част от оборудването е в експлоатация повече от 15 години. Инвестициите в подмяна на оборудването със съвременни алтернативи и надграждане на модула за отчитане ще доведат до подобряване на качеството на данните, включително на тези предавани в реално време, осигуряване на качеството чрез автоматични проверки и др. Подкрепата не е насочена към разширяване на системата.

Националната мрежа на експертите по КАВ е ключова, предвид че мерките за повишаване на експертния капацитет са насочени към бенефициентите и органите, ангажирани с разработването и прилагането на политики, свързани с качеството на въздуха, включително контрола върху тяхното прилагане.

Типовете дейности са оценени като съвместими с принципа за „нeнанасяне на вреди"― съгласно Техническите насоки за прилагането на принципа съгласно Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост.

При подмяната на отоплителни уреди инвестиционното търсене е обвързано или с необходимостта от спазване на регулаторни изисквания, или се стимулира с безвъзмездни средства. Тъй като в България няма нормативно ограничение за ползване на твърдо гориво, следва да се прилага грантово финансиране, аргументират се в документа на програмата специалистите. Доплащане или финансови инструменти е невъзможно още повече предвид и наказателната процедура срещу България, заради, която трябва бърза промяна на начина на отопление и подобряване качеството на въздуха. Трябва да се отчетат и ограничените възможности на домакинствата – отопление на дърва и въглища обикновено се използва от нискодоходните и социално слаби групи.

Прилагане на финансови инструменти е приложима мярка за насърчаването на електромобилността. Придобиването на електрически автомобил е съпроводено със спестявания, произтичащи от освобождаването от местни данъци, свободното паркиране, значително намалените експлоатационни разходи и разходи за поддръжка.

За останалите мерки по приоритета е предвидено предоставяне на грантове, тъй като интервенциите не са нито генериращи приходи, нито спестяващи разходи. На както знаем закупуването на електромобили от друга страна не беше допуснато, тъй като то излиза от фокуса на Кохезионната политика за намаляване на различията между регионите. Предвид факта, че първоначално планираните средства за електромобили представляваха един минимален ресурс в рамките на малка пилотна схема, не се налага ревизия в бюджета на програмата, обясниха от екоминистерството. Така финално най-мащабната мярка е за смяна на отоплението от дърва и въглища на газ, на пелети, на климатици.

Знаем предвид високите цени на газа това няма да е добра алтернатива за домакинствата, а заради търсенето цените на другите енергоизточници също ще се повиши, а ВЕИ остават отново в забвение, защото са инвестиция, която хората на енергийни помощи не могат да си позволят. От друга страна необходимостта в градовете е много по-голяма отколкото са средствата, с които ще разполагат по програмата. А процедурите трябва да са много по-облекчени, защото в някои градове обществените поръчки за подмяна на отоплителните уреди се бавят с месеци, така се пропуска цял отоплителен сезон, с още мръсен въздух, мръсен въздух и повече заболявания на дихателните пътища