Какво ще струва на Европа отказът от руски газ и петрол и може ли да си го позволи ?

Специалната военна операция на Русия в Украйна прерасна във война. А именно тя ще промени и пазарите на петрол и газ, както и на икономиката, не само на двете страни, но и в Европа. Ще даде тласък на процеса на декарбонизация, но и ще доведе до отлагане на извеждането на мощностите на въглища поне с 10 до 15 години. Това е всъщност необходимото време за заместването им с ефективни нискоемисионни технологии, включително и изграждането на АЕЦ и системи за съхранение. В момента енергийната сигурност е на първо място, но това не означава, че е загърбен процесът на декарбонизация.

Засега признаците за напредък в преговорите изглеждат слаби. Изглежда, че стратегията на всяка от страните се променя ежедневно в зависимост от фактори, върху които анализаторите нямат поглед. На този фон Европа и САЩ продължават да налагат все по-строги санкции срещу Русия. Редица компании заявиха намерението си за прекъсване на работата в Руската федерация.

Очертава се мащабна икономическа и хуманитарна криза. Не само за Украйна, но и за Русия. Не само за Украйна и Русия, но и за региона, а и за Европа като цяло. Особено ако санкциите останат в сила и след края на войната.

Как ще се промени пазарът на петрол

Когато говорят за промяна на пазара на петрол експертите са изключително внимателни, припомняйки, че петролният картел в лицето на ОПЕК не промени квотите за добив, посочвайки, че няма промяна на фундаментални фактори. В същото време изваждането на Русия от системата за международни разплащания SWIFT вече води до затруднения.

В свой анализ експертите от Rystad Energy посочват, че търсенето на петрол, както в Украйна, така и в Русия ще се понижи, ако не настъпи скорошен край на конфликта. Украйна вероятно ще отчете най-големия спад в относително изражение, като потенциално ще загуби повече от 50% от търсенето, докато войната продължава. Последиците обаче ще са дългосрочни и неизбежни поради увреждане на инфраструктурата, и бавното й връщане към нормално състояние.

Русия също ще пострада значително, въпреки че въздействието ще е по-малко. Преките и косвени санкции, наложени от Запада върху финансовата система на Русия, ще намалят значително икономическата активност, усложнявайки възможността на руските компании за международен бизнес, а на гражданите да пътуват в чужбина. Това може да доведе до намаляване на търсенето на петрол с между 15% и 30% или повече, отбелязват анализаторите. На този фон анализаторите от Rystad изчисляват предварителните загуби за пазара на петрол в Украйна и Русия.

Украйна

Общото търсене на петрол в Украйна е средно около 260 000 барела на ден през 2019 г. Секторът на автомобилния транспорт представлява повече от половината от общото количество - 138 000 барела на ден. Търсенето на самолетно гориво е минимално - 5% от общото потребление и се оценява на 7 000 барела на ден през 2019 г.

Сега търсенето на гориво от авиацията спря почти веднага, тъй като летищата бяха затворени и полетите бяха спрени. Пътният трафик обаче остана висок поради напускането на страната от населението. Скокът в трафика до границата компенсира спада в пътуванията до други места и обичайни дейности.

И все пак, ако войната се проточи и сраженията продължат, търсенето може да спадне с 50% или повече. Само спадът в пътния и въздушния трафик ще намали около 65 000 барела на ден от търсенето на петрол, което е 28% от очакваното месечно потребление на петрол за страната. В допълнение, прекъсванията във веригата на доставки и въздействието върху растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) ще се отразят в посока на спад и на други сектори или с допълнителни 40 000 барела на ден.

Това ще е спад с около 50% от търсенето на петрол в Украйна, посочват експертите, като уточняват, че тази оценка базирана на наблюдение в други страни, които през последните години са пострадали от военнни конфликти като Сирия и Йемен.

Русия

По отношение на отражението върху Русия, се припомнят действията на международната общност. В резултат на това финансовите пазари са нестабилни и няма да отнеме много време, докато ефектите от санкциите завладеят икономиката на страната. Русия е шестият по големина потребител на петрол в световен мащаб, като търсенето на петрол възлиза на общо 3,6 милиона барела на ден през 2019 г., а забавянето на потреблението би имало тежки вътрешни и международни последици, засягайки глобалните баланси, посочват от Rуstad.

Само от спирането на международните полети ще доведе до спад на 54% от общото търсене на гориво в страната, което ще доведе до отрицателно въздействие от около 110 000 барела петрол на ден, сочи предварителният анализ.

Въпреки че е твърде рано да се оцени въздействието на международните санкции срещу Русия върху търсенето на петрол, можем да придобием представа, като погледнем реалността на търсенето от страни, имащи скорошен опит с подобни санкции - Иран и Венецуела. Търсенето на петрол в тези страни спадна в диапазон между 10% в Иран и над 30% във Венецуела.

Спад на руското търсене с 10% до 30% би съответствал на общо свиване от 350 000 до 1 милион барела на ден през 2022 г. Очакването е половината от този спад да бъде от дейностите на индустрията, докато останалата част ще се дължи на намалена вътрешна мобилност, въпреки че твърде рано е да се направи секторна оценка, заключават от Rystad.

Тази картина, очертана от анализаторите сама по себе си води до доста притеснителни изводи за всички страни в Европа. Вече е ясно, че заради санкциите достъпът на руски петрол до пазарите ще става все по-труден. Никой не знае как ще се развият събитията. По всичко изглежда, че връщането към времето на нормални икономически дейности ще става по-бавно от необходимото.

Никой не посочва колко би струвало това на Европа като пари, но при всички случаи става въпрос за милиарди загуби или пропуснати ползи.

На този фон Европа е все по-решена да се откаже от вноса на каквито и да било руски ресурси - освен от петрол и от природен газ , и въглища. Това звучи толкова лесно, когато се изрича. Но дали е възможно ?

Природен газ

Тези дни Международната агенция по енергетика (МАЕ) изготви 10 препоръки за намаляване на зависимостта на Европа от руския газ с 50 млрд. куб м газ годишно. Европа обаче потребява 400 млрд. куб м, от които вносът от Русия е 185 млрд. куб м от Русия. Или погледнато иначе - Русия доставя между 30 и 40 % от газа и 50 % от въглищата, използвани в Европа.

Редица анализатори са скептични, че може да се стигне до пълен отказ, или ако има такъв, то той ще струва толкова скъпо, че обезсмисля подобна стъпка.

Компанията Aurora Energy Research, подлага на анализ именно въздействието на редица сценарии върху европейските газови пазари - от спирането на Северен поток 2, до възможно прекъсване на потоците през Украйна до пълно спиране на доставките на газ от Русия след тази зима.

Спирането на "Северен поток 2" и евентуалното прекъсване на потоците през Украйна представляват ограничени рискове за сигурността на доставките на газ в Европа. Пазарът може да отговори чрез увеличаване на вноса на втечнен природен газ и на тръбопроводен от Северна Африка.

В краен случай, ако вносът на руски газ спре, поради решение или на Русия, или на европейските правителства, това ще формира недостиг от 109 млрд. куб. м (38% от прогнозното предлагане) през следващата зима. Този недостиг или ще бъде запълнен от други източници, или чрез намаляване на търсенето. Алтернативните доставки могат да бъдат увеличени чрез комбинация от по-голям внос на LNG и увеличено производство от местни и други източници (включително находището Гронинген в Холандия, въпреки че това крие рискове за околната среда), посочват анализаторите.

По отношение на съхранението на синьо гориво, което играе важна роля за посрещане на пиковото търсене на газ през зимата, от Aurora Energy припомнят, че европейските газохранилища в момента са на едни от най-ниските си нива. Запълването им през следващата зима би струвало от порядъка на 60-100 милиарда евро и вероятно ще изисква правителствена намеса, посочват те.

Дори при значителни усилия за увеличаване на доставките, това все още оставя празнина от до 33 млрд. куб. м., която трябва да бъде запълнена. Този недостиг може да се ограничи и чрез намаляване на потреблението на газ. Може да се постигне чрез комбинация от: смяна на гориво на газ към въглища, поддържане на до 25 GW ядрени и въглищни електроцентрали в цяла Европа. В частност става въпрос за централи, които трябваше да бъдат затворени. Включва също намаляване на търсенето, или смяна на горивото от страна на индустрията, икономии от ефективност или промяна в поведението в домакинствата. Тези мерки заедно биха могли да намалят търсенето на газ с до 14%, за да преодолее дефицитът в доставките.

Повечето от тези мерки представляват значителни икономически, обществени и технически предизвикателства. По-специално, съществуват технически и търговски бариери за удължаване на живота на ядрените и въглищните централи, тъй като те трябва да се отклонят от своите графици за извеждане от експлоатация и да осигурят алтернативни и адекватни доставки на гориво, отбелязват анализаторите.

Текстът е публикуван първо в dir.bg.