Къде е България 100 години след Ньойския договор?

Преди 100 години България е изправена предугрозата да престане да съществува. Страната ни е победена и унижена без българската армия да е загубила нито една битка през Първата световна война. Нейните дипломати не са допуснати на масата на преговорите. Съседните ѝ страни, представени от държавните си ръководители, предявяват унищожителни претенции. Гръцкият премиер, Елефтериос Венизелос, предлага план -България да бъде унищожена като държава, а територията ѝ да бъде поделена между победителките: Гърция, Кралство на сърби, хървати и словенци и Румъния. Френският президент Клемансо приема безкритично плана и го внася за одобрение от делегатите на Парижката конференция.

Всички са съгласни с изключение на американският президент Уудроу Уилсън. Неочакваната, но решителна защита на американския президент спасява България от унищожаване, но не и от унижение и разруха.

С Ньойския договор от България е отнета територия в размер на повече от 11 хил.кв.км. Западните покрайнини (с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско и половин Струмишка околия) са предадени на Сърбия. Западна Тракия от Места до Марица е предоставена под управлението на Съглашението и в нея първоначално се настанява Франция. Малко по-късно обаче, под натиска на Англия, областта е включена в пределите на Гърция. България губи излаза на Бяло море, отнета ѝ е Южна Добруджа в полза на Румъния. Около 2 млн. българи, остават под чужда власт. Под формата на репарации за срок от 37 години трябва да бъде изплатена огромната сума от 2,5 млрд. златни френски франка. На балканските съседи трябва да бъдат предадени определени квоти добитък, храни, въглища. И още, и още... Националната катастрофа е пълна!

Дни след подписването на документа от българския министър-председател Александър Стамболийски, във вестник "Напред" под острото перо на Стоян Михайловски - виден общественик, писател и политик, излиза разгромна статия със заглавие "Българизмът в извън българските сфери", за родните политици, за пропуските и недъзите на нашата дипломация. В нея основните акценти са:

…”Мирната стратегия е науката – много сложната, всеобемната, великата наука, чието име бе компрометирано от неспособни или хищни човеци, но която и занапред ще си остане първо и най-важно сечиво за укрепяване на държавите - дипломатическата наука.

Никакви военни сполуки, никакви славни подвизи, никаква гръмоносна юнащина нямат смисъл и стойност - ако не бъдат подкрепени от ловък ум, от бистър разсъдък, от обширно знание, от дълголетна опитност, от мощен талант - сиреч от качествата, които трябва да обладава един способен дипломат.

Юнащина, геройски дух - това е материята, от която се строи общонародната обител. Само с материя обаче не се върши работа. Потребен е и добър архитект - сиреч добър държавен мъж, добър дипломат.”…

…” Имахме ли ний, при великите събития що преживяхме, държавници и дипломати, които да бъдат на висотата на своята мисия - които да превъзвеличат българщината, да приравнят блясъка на българската държава и правата на българското племе с храбростта и самоотвержеността на българските борци?

Не! Нямахме ги! Нямахме ги, и затуй се провалихме.

Сполуките на един народ биват точно-пропорционални с достойнствата на неговите властници и водачи!

Народите плащат за некадърността на своите първенци!

Бездарни държавници и дипломати - погазено и обезнаследено племе. Безумна глава - осакатени крака!”.../Стоян Михайловски, 1919 г./

Днес, 100 години по-късно България е изправена пред енергийна и икономическа катастрофа с непредвидими по мащаб и във времето социални последствия.

Сребролюбиви кариеристи и лобисти яхнаха една благородна идея за опазване на природната среда, в т.ч. въздух, вода и земя. Богато финансираната им пропаганда срещу вредните емисии от човешките дейности бе целенасочено и манипулативно съсредоточена изключително върху емисиите на СО2 и то само от ТЕЦ на въглища. Говорители на „зелените” НПО, като Иън Джаксън, консервационен директор на WWF-България, манипулират общественото мнение с неверни данни. Авторитетни световни учени от САЩ, Швеция, Дания, България /-като проф. Ричард С. Линдзен – член на Научната академия на САЩ, проф. Нилс Аксел Мьорнер от Стокхолмския университет, академик Тодор Николов, д-р Й. К. Тасев, д-р Борис Комитов от БАН и много други / ги опровергават с конкретни, коректни данни от водещи световни, научни институции като НАСА, Национална океанска и атмосферна администрация /NOAA/, Датския метеорологичен институт идр. Те обясняват климатичните промени с периодични цикли, дължащи се на слънчевата и космическата радиация, с обосновани природни явления, проявяващи се след периоди от стотици, хиляди и милиони години.

70% от емисиите на СО2 в атмосферата не са от въглищните ТЕЦ, а от бита и транспорта / в т.ч. автомобили, кораби и самолети/. А количествата емисии на СО2, серни, азотни, други газове и твърди частици в атмосферата от вулканите са многократно по-големи от тези приписвани на антропогенни дейности.

Европейски политици с болни амбиции за величие и вождизъм, пренебрегват научните обяснения на климатичните промени и налагат с политически и икономически лостове унищожението на конвенционалните производители на електрическа енергия от местни енергийни източници, каквито са лигнитните въглища. Пресилено и подвеждащо протекционират така наречените възстановяеми енергийни източници /ВЕИ/ от слънце и вятър. Произведената от тях електрическа енергия не гарантира качество и сигурност на доставките за битовите и индустриалните потребители. И най-същественото - цената ѝ е изключително висока.

За да стане конкурентна спрямо конвенционалната електрическа енергия бе измислен и наложен данък върху ТЕЦ на въглища под формата на задължителни квоти за емисии на СО2. Стойността на този данък расте непрекъснато и е непосилен за ТЕЦ. Част от събраните пари от продажбата на квоти на въглищните централи им се връщат като ”държавна помощ” /парадоксален нонсенс/. Голямата останала част се дават под формата на бонуси /разбирай – компенсации/ на собствениците на ВЕИ, чиято електрическа енергия се продава на „конкурентни” цени /т.е. под договорените първоначално цени/ на енергийната борса. Тази псевдо-пазарна енергийна политика ще ликвидира в близко време минно-енергийния комплекс „Марица-изток”, а с него и 45% ефективни, електропроизводствени мощности с остатъчен, експлоатационен ресурс над 20 години. Преди въвеждането на задължителния пазар на квоти за СО2, електрическата енергия от комплекса беше с най-ниска себестойност и конкурентна пазарна цена. Сега стойността на закупуваните от ТЕЦ квоти за СО2 е два пъти по-голяма от собствените им разходи и тези за въглища. Ситуацията се използва изключително некоректно от организациите на собственици на ВЕИ, от търговците на природен газ и привържениците на атомната енергетика. Последните си затварят очите, че са следващата мишена на така наречените Неправителствени зелени организации, чиято химерична цел е след 2050 година емисиите на СО2 да бъдат нулеви, производството на електрическа енергия да бъде само от ВЕИ – слънчеви и вятърни паркове, т.е. и без ТЕЦ на природен газ, и без атомни централи.

Спирането на минно-енергийният комплекс „Марица-изток” ще бъде катастрофално за българската енергетика и икономика. Повишаването на цената на електрическата енергия е неизбежно в следствие на огромните инвестиции и производствени разходи, които са необходими за новите, заместващи ги енергийни източници, били те ВЕИ, ТЕЦ на вносен природен газ или АЕЦ, заедно със съпътстващите ги гигантски литиеви батерии, държавни гаранции за риск, хранилища, язовири, електрически подстанции, ел.проводи за високо напрежение и др. За това в медийното пространство техните привърженици пледират за увеличаване на цената на електрическата енергия докато се изравни с тази на богатите европейски страни – минимум 600 лева на мегаватчас, т.е. 60 стотинки на киловатчас, а тя няма да е конкурентна на Балканския енергиен пазар. Това е цената в Германия и Дания. Но никой не пледира, доходите на българските граждани да се изравнят с тези на германците и датчаните, чиято покупателна способност е 5,5 до 8 пъти по-голяма от тази на средния български гражданин. Обявява се за абсурдна цената на тока за бита у нас да бъде 170 лв./Мвтч. А не са ли абсурдно ниски доходите на средният българин? Но, ситият на гладния не вярва… За съжаление българските политици са заети в боричкането за власт и не виждат опасността от предстоящата катастрофа. Те изпуснаха момента преди тринадесет години да участват с компетентни представители в европейските комисии, където бе дадено началото на екологичните дискусии срещу конвенционалната енергетика. Сега изпратиха в Европейския парламент свои представители, които в болшинството си не са подготвени и не знаят, какви са им задълженията. А най-лошото е, че политически не са мотивирани за общи действия в защита на българските интереси, един от които е преразглеждане и отмяна на квотния пазар за СО2, запазване на конвенционалната енергетика, която е единственият гарант за относителна енергийна независимост и икономическа сигурност за повечето европейски страни.

Докато:

• Германия разчита на своята икономическа мощ за да премине към ТЕЦ на природен газ;

• Полша няма да се откаже от огромните си ресурси от въглища и прави всичко възможно да запази ТЕЦ до 2050 г.;

• Гърция, както винаги, разчита някой друг да ѝ поеме разходите;

• Сърбия, Косово и Турция са извън правомощията на ЕС и ще експлоатират до край въглищните си запаси;

Бедна България може да разчита само на комплекса „Марица-изток” и то ако съумее да го защити на първо време чрез „механизма за капацитет”. Алтернативата е повече от мрачна: Непосилните цени на квотите за СО2 и налаганите европейски глоби ще вдигнат многократно цената на тока за бита и индустрията. Затварянето на ТЕЦ и въглищните мини в „Марица-изток” става неизбежно. Десетки хиляди семейства остават на помощи от борсата. Цената на тока става непосилна за милиони българи. Тя съсипва конкурентната способност на индустриалната и селскостопанската продукции. Броят на спрелите предприятия и на безработните ще скочи лавинообразно. Социалното недоволство ще достигне своя връх. Последствията са непредвидими…Колко още български семейства ще напуснат страната? Колко от българските пенсионери, които са над 2,1 млн., ще оцелеят?

Дами и господа български политици,

Ще допуснете ли нова национална катастрофа, която ще реализира мечтата от преди сто години на гръцкия премиер, Елефтериос Венизелос?

П.П.

Вестник "Temps" обнародва преди сто години статия за политическата слабохарактерност на френските противници. В статията се намира следната фраза:

…"Ний не обичаме самоунижението, нископоклонството, громко изказаното разкаяние, подлизурството у своите противници. Нам е приятно да намираме у врага си човек, надарен с благородна гордост и самопочит!"…

А "Daily News" възкликва:

…"Нима личното достойнство и личното достолепие са качества, неизвестни на бреговете на долния Дунав?"…