Общините да въведат забрана за ползването на определени горива за отопление

С Николай Сиджимов, заместник-министърът на околната среда и водите разговаряме за новия начин на управление на отпадъците, който министерството ще се опита да въведе, за да достигнем само 10% отпадъци на сметищата. В момента у нас средно всеки човек генерира 400 кг битови отпадъци. Ако от тях извадим всичко, което може да се рециклира, да извадим механичните примеси, които да се използват за запръстяване, aко успеем част от тях ги предадем в циментовите заводи, биха могли да останат 10%, които не може да ползваме за нищо друго освен да депонираме. Целта е постижима, въпросът е доколко ефективно ние ще си изпълним задачите, както общините, министерството и гражданите, смята Сиджимов.

Николай Сиджимов е от Кърджали, но дълги години работи в Сливен, където е един от основателите на Регионалния Център за Икономическо Развитие (РЦИР). Той е един от основателите на Асоциацията на еколозите от общините в България – АСЕКОБ. В министерството отговаря за темите „Отпадъци“, „Въздух“ и Изпълнителната агенция по опазване на околната среда. Той е специализирал по теми за управление на отпадъците в Швеция и Япония, по управление на неправителствени организации в Университет Джонс Хопкинс в САЩ, по подкрепа на бизнеса и развитие на предприемачество в Бизнес колежа на Уисконсински университет.

Г-н Сиджимов, какъв нов тип система за управление на отпадъците ще заработи както коментира министър Сандов, за да постигнем 10% депониране на отпадъците?

Това означава всички общини и ние като граждани да създадем максимално добри условия да използваме отпадъците като ресурс, да рециклираме, да употребяваме повторно. Ние трябва да работим с хората и да им обясним тяхната роля. Как да направим така, че да не генерират толкова много отпадъци, защото най-добрите отпадъци са тези, които не са създадени, как да ги използват повторно и да рециклират. В тази насока ще направим и съответните законодателни промени.

Една от най-амбициозните ни задачи е да въведем депозитната система

както в други страни и да постигнем до 90% рециклиране на всички пластмасови бутилки, които се използват за безалкохолни напитки, стъклени бутилки, кенчета. За останалите опаковки ще използваме старата система с цветните контейнери и организациите по оползотворяване на опаковки.

Максимално добре общините да разделят фракциите, така че биоразградимите да не отиват за депониране, а да се използват за компостиране. Започва изграждане на три допълнителни инсталации за анаербно разграждане на биоразградимите отпадъци - в Благоевград, Русе и Бургас. В Русе може да има някакви проблеми и не е сигурно дали проектът ще се реализира.

Какви са проблемите и по програма „Околна среда“ ли е проектът?

Проектът е по оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 година. Проблемите са свързани със самата реализация в рамките на сроковете.

Методика за такса смет ще бъде един от първите проекти по програма "Околна среда"

Но също така трябва да се въведат по-ефективни схеми за разделно събиране в самите общини, ще се направят информационни кампании за хората как да разделят отпадъците. До две години от излизане на данните от преброяването сме задължени да въведем принципа „замърсителят плаща“. Системата е да плащаме за отпадъците, които изхвърляме, да се измерва количеството отпадъци, което изхвърляме и на тази основа да плащаме такса. В момента това, което плащаме е по-скоро данък, който не отразява реално какво количество изхвърляме, а се плаща на база на данъчна оценка и не стимулира хората да предприемат стъпки за намаляване на отпадъците.

Разбирам, че двете по-големи промени в сектор отпадъци ще бъдат въвеждане на депозитна система и такса смет. За промяна в изчисляване на такса битови отпадъци говорим от повече от десетилетие, общини и държава си прехвърлят отговорността. От къде тръгваме сега, за да се реализира този модел най-после?

Моето лично виждане е, че и в момента има всички необходими предпоставки една община да въведе такава такса. Аргументът, че държавата не е въвела такава методика, която да казва как конкретно да се въведе такава система е по-скоро прехвърляне на отговорността. Но определено общините не са готови за такава промяна. Един от първите проекти, който ще бъде финансиран по новата оперативна програма „Околна среда“ е да се разработи такава методика и тя да бъде използвана от общините. Има предвидени средства, точно по тази тема имахме разговори с Националното сдружение на общините преди около 10 дни и се надявам, че с този проект ще се дадат всички възможни опции за това общините да могат да я въведат. Въпрос е не само на финансиране, но и на желание. При някои общини като Свиленград, Златоград и по-малки общини тези неща вече се случват, видели са ефективността от въвеждане на такива принципи и работят в тази посока.

Какво ще представлява тази методика?

Има различни механизми и начини, по които това може да се направи. Проектът ще каже при какви конкретни условия може да направи първо, второ и т.н. и да изберат кое е най-добро за тях. Важното е, че общините ще имат готова инструкция как може да въведат принципа „замърсителят плаща“. Оттам нататък е въпрос на желание да се приложи от общините. Разбрахме се, че именно тези методи ще бъдат разработени по програмата, а с допълнителни средства от оперативната програма ще бъде осигурена допълнителна възможност общините да си закупят необходимата техника, оборудване, софтуер и т.н.

Средствата засега са индикативни 10-15 млн. евро, но методиката ще бъде за различни типове общини. А всички средства по оперативната програма за 270 млн. евро.

Изискването за въвеждането й вече е поставено, защото както коментирахме отлагаме твърде дълго. Ако излязат данните през май например, започва вече да тече този двугодишен период за въвеждане на новия метод за изчисляване на такса битови отпадъци.

Какво трябва да се промени в организацията на събиране на отпадъци, за да се въведе и у нас депозитната система?

Това тепърва започваме да обсъждаме. Добрата новина е, че всички, които имат отношение към въвеждане на депозитната система досега са заявили своето добро намерение да подкрепят и да участват в създаването й.

Според нас трябва да бъде реализирана именно от тези, които са отговорни за нейното прилагане –производители, търговци, организации по оползотворяване на опаковки, фирми, които имат посредническа функция. Но това е отговорност на самия бизнес на принципа повишената отговорност на производителя за това, което излиза на пазара. Ще могат да предложат своите идеи в каква насока да се развие системата, но това, което е въведено в някои страни може да бъде добър пример за това как може и ние да го направим. Затова на следващата среща на работната група за внедряване на такава депозитна система сме поканили представители на Латвия и Финландия, които да споделят своя опит.

Една от основните пречки според организациите по оползотворяване на опаковки е, че първоначалната инвестиция за тази схема е много висока и донякъде ще дублира съществуващата система на разделно събиране. Как ще се финансира депозитната система?

Това беше първоначалната позиция на организациите по оползотворяване на опаковки, но на срещата те също разбраха, че посоката е правилна и това ще даде възможност на голяма част от отпадъците в контейнерите  бутилки, кенчета могат да бъдат събрани по по-чист начин. А това е един ценен ресурс. Стойността на PET бутилки (Полиетилентерефталат) беше стигнала 1000 евро на тон. Ние трябва да използваме това като стимул да намерим най-оптималната формула за рециклиране.

В цветните контейнери се събират различни видове пластмасови и хартиени отпадъци, понякога много замърсени, защото хората не знаят къде точно да ги изхвърлят. Кой ще финансира новата система?

Депозитната система ще даде много чист отпадък. Системата ще се финансира от бизнеса. Това ще даде възможност на бизнеса да покаже, че реално изпълнява целите на държавата и обществото, че е отговорен бизнес.

Възможност на бизнеса да докаже, че реално изпълнява целите за рециклиране

До голяма степен фирмите, които оперират в България, провокирани от съветите и указанията на своите ръководства извън България също реагират много позитивно това да се приложи и у нас. Цветните контейнери няма да отпаднат. Добавяме система, която ще извади един много чист ресурс. Жълтите контейнери ще си останат за всичко останало, защото пластмасовите кутии, хартия, други пластмасови опаковки може да бъде рециклирано, но не през депозитна система. Аз не изключвам за в бъдеще да разширим обхвата на депозитната система за друг тип опаковки, но в момента нека да направим това, което технологията позволява и постепенно да увеличаваме обхвата. В много от районите вече са създадени системи за сепариране на отпадъците. Преди депото част от продуктите се разделят, някои отиват за получаване на енергия в циментовите заводи, където отива и част от отпадъка  на София. Ние държим да знаем дали ще го реализират или не. Начинът, по който се случват нещата засега не дават индикация, че проектът ще може да се случи. Сроковете са много напреднали.

Какво правим тогава ако няма такъв завод?

В момента ако наистина е необходимо такова оползотворяване, София и останалите общини могат да предадат тези отпадъци в циментовите заводи. Това може да бъде решение за една част от отпадъците. Нашият стремеж е колкото се може повече отпадъци да излизат от тази схема и само тези, които не могат да се рециклират да отиват за енергийно оползотворяване. Големи количества отпадъци да продължим да депонираме не е правилно.

Достатъчно ли е депото в Долни Богров?

Ситуацията с депата в цялата страна е много сериозен. Пълним ги с много по-големи темпове, защото не рециклираме, не оползотворяваме, не разделяме отпадъка, а най-лесно е да се изхвърли без да правиш нищо.

За каква част от депата това е сериозен проблем?

За съжаление има депа които се запълват с доста бързи темпове, за седем от всички 53 депа това е изключителен проблем, защото са запълнени на до 80%. Но има и такива, които успяват да приложат добри практики. Например във Варна успяват добре да се справят с третирането на отпадъка и да извеждат и използват голяма част от биоразградимата фракция, а не да я депонират.

Някои общини, за да избегнат плащането на такса депониране използват старите сметища?

Това е незаконно и нашите органи веднага трябва да бъдат сезирани да направят проверка. Ако някъде се прави, то наистина е нерегламентирано и ние трябва да го санкционираме.

Освобождаването на средствата от такса депониране

обезсърчи политиката за намаляване депонираните отпадъци

Такса депониране би трябвало да ограничи възможността цялото количество отпадък да отива за депониране. От друга страна натрупването й дава възможност на общините в момент, в който имат необходимост от допълнителни средства, да има натрупан резерв като амортизационни отчисления и да инвестират в дейности за управление на отпадъците. Това са общински средства, които могат да използват. За съжаление във връзка с COVID-19 кризата тези средства бяха освободени да могат да се ползват и за други нужди, свързани със справянето с епидемията, което донякъде обезсърчи нашата политика да работим в тази насока. Следващата година ще бъдем по-настоятелни тези средства да отиват само за дейности свързани с управлението на отпадъците.

Какво е мястото на изгарянето на отпадъците у нас ако трябва да дадете оценка на намереният за завод в София и в района на Павликени?

За мое огромно съжаление, все още сме на такъв етап, че количеството отпадъци, което генерираме е твърде голямо. В момента трудно можем да се справим с това да намалим до такава степен количеството отпадъци, че да не се налага допълнително оползотворяване. Не съм привърженик на изгарянето, но в момента трудно бихме се справили ако нямаме такава опция за третиране на отпадъци. Това до някаква степен би разглезило общините да намерят  твърде лесен начин за справянето с отпадъците, но

ние мислим да въведем изисквания какво може да отиде в циментовите заводи.

Общините трябва да се научат добре да разделят отпадъка. В момента инсталациите, които са за производство на цимент, имат изискване поне половината от отпадъка да бъде с български произход и едва тогава да могат да внасят допълнително чужди отпадъци с определено качество, затова отпадъкът трябва да е достатъчно чист, за да може да се изгаря.

Не могат да се внасят всякакви отпадъци, а такива които са сертифицирани и отговарят на определени изисквания. За съжаление отпадъкът, който идва от общините твърде често е с по-ниско качество, с висока влажност, съдържа някои опасни вещества, които не трябва да са там. Това са например батерии[IA1] , химикали, лекарства и какво ли не, съдържат pvc, това е пластмаса, която има по-високо съдържание на хлор, а хлорът поврежда самата инсталация заради агресивността си и второ е основният източник да се образуват т.н. вредни газове като диоксини, фурани и т.н. По-трудно е такава инсталация да докаже нивото на емисиите, които строго се следят от съответните органи.

В ТЕЦ може да използват RDF, който отговаря на определени изисквания, но не отпадъци. Трябва обаче да имат подходящата технология и ефективни съоръжения. В момента само в циментовите заводи и ТЕЦ-ът в Сливен имат право да ползват RDF гориво.

 Според вас дали има необходимост и обосновано ли е изграждането на завод с толкова голям капацитет за изгаряне в София?

Ако случайно се стигне до реализацията на такъв проект (защото вероятността вече не е голяма, поради закъснялата процедура), мисля, че неговото място трябва да бъде по-скоро близо до завода за преработка на отпадъци, отколкото в центъра на София.

Мястото на завод за отпадъците в София е до завода за преработка на отпадъци,

а не в центъра на града

А проектът за Павликени е по-скоро начин да се заобиколи закона. Трудно ми е да повярвам, че тази инсталации беше създадена да прави влакна от каменна вата. Това беше прикрит начин да се изгарят отпадъци. Но ние мислим да намалим вноса на такива отпадъци, колкото се може повече, единствено ако има доказана необходимост от това. В момента е забранено е да се внасят смесени отпадъци, но е разрешено да се внася RDF гориво, а именно модифициран отпадък, който може да отива в такива инсталации. Както казах на такива инсталации е разрешено да оползотворяват до 50% от капацитета за внесени отпадъци, останалата част трябва да е от български RDF.

Ако ние успеем да задоволим на 100% необходимостта от такова модифицирано гориво за циментовите заводи, ние просто няма да допускаме внос на отпадъци, но това не е така. Тогава ще имаме резонно право да откажем внос, защото нямаме капацитет. Иначе ЕС би ни санкционирала, че не позволяваме внос при положение, че имаме такъв капацитет.

Какво може да направи министерството да насърчи общините да изпълняват програмите си за чистотата на въздуха?

Основен стимул за подобряване на качеството на въздуха за общините трябва да бъде здравето на гражданите. Но отделно от това ние трябва да покажем, че нещо трябва да се направи. Ако продължаваме да си живеем по същия начин, няма да постигнем резултати. Основният проблем за градовете идва от фините прахови частици, заради което България има и наказателна процедура. Те идват от основно от изгаряне от битовите клиенти. София  има топлофикация, но голяма част от хората не ползват тази услуга, а минават на други източници, голяма част са започнали да си палят печки, виждал съм пред блокове как са натрупани дърва за горене, дори въглища.

Общините трябва да въведат зони за ниски емисии и за битовото отопление

Държавата предлага изпълнението на схеми, които общините могат да прилагат в посока намаляване на употребата на твърди горива, включително забрана на битовото отопление на дърва и въглища, да се прилагат зони за ниски емисии в които да има по-строги мерки, включително за транспортните средства, те трябва да започнат да ги прилагат. В Полша са забранили използването на дърва и въглища в някои градове. Ако общините въведат зони с ниски емисии, те могат да забранят използването на определени видове горива. Ако общините нищо не направят и след три години няма да сме постигнали резултати. Предвиждат се и национални средства в тази посока, които от една страна да подпомагат мерките по други механизми, така и за директни мерки от общините.