БНТ е на печалба, но дълговете й растат

Автор: Калоян Стайков, ИПИ

Едва ли има изненадан, че Българската национална телевизия изпитва финансови затруднения, тъй като страда от типичните за почти всички държавни компании черти. Телевизията работи в конкурентна среда, но няма никакъв стимул да работи ефективно и ефикасно, тъй като получава субсидии, а част от натрупаните задължения се покриват от държавния бюджет, както се случва почти ежегодно за задълженията към НУРТС, компания осигуряваща ефирното излъчване на програмите на БНТ. Рано или късно детайлите около финансовия колапс на телевизията ще станат ясно, но това, което е видно и сега, е че той е резултат от комбинация от спад в приходите и ръст в разходите.

От годишните отчети на БНТ за последните пет години се вижда, че финансовият ѝ резултат се подобрява през 2017 и 2018 г. През 2017 г. това се дължи на изненадващо висока държавна субсидия, а през 2018 г. – на неестествено по-ниски разходи, които може да се очаква да е ескалират през следващата година, тъй като не са резултат от някаква промяна в начина на управление.

На фона на подобрението на финансовия резултат на БНТ се наблюдава задълбочаващо се неизпълнение на собствените приходи – както от услуги, стоки и продукция, така и от наеми. Така например разликата между планираните и реализираните приходи от услуги, стоки и продукция е около между 250-300 хил. лв. през 2015-2016 г., докато през 2017 г. се увеличава на 3,7 млн. лв., а през 2018 г. надминава 4 млн. лв. Същата тенденция се наблюдава и при приходите от наем – неизпълнението им се увеличава от около 10 хил. лв. през 2015-2016 г. до над 120 хил. лв. през 2017-2018 г.

Собствените приходи на БНТ трайно намаляват през последните години и от 8,1 млн. лв. през 2014 г. достигат 6,6 млн. лв. през 2018 г., а през 2017 г. дори спадат под 3,5 млн. лв. Понижението в приходите на телевизията и ръста в неизпълнението на приходните планове ясно илюстрира проблема на повечето държавни предприятия – липса на каквото и да е желание за подобряване начина на работа, тъй като имат „застраховката“ за помощ от бюджета. Именно това се наблюдава през 2017 г., когато от бюджета са отпуснати допълнителни около 14 млн. лв. за услуги за разпространение на телевизионни програми и още 5,6 млн. лв. за допълнителни разходи за 2017 г. и подготовка и провеждане на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Графика 1: Собствени приходи на БНТ, млн. лв.

Източник: Годишни касови отчети на БНТ

На фона на спада на приходите разходите се увеличават – от 77,3 млн. лв. през 20014 г. до 88,3 млн. лв. през 2017 г., след което спадат до 69,5 млн. лв. през 2018 г. Намалението се дължи в основна степен на разходите за външни услуги, при които има цикличност, т.е. през 2019 г. може да се очаква те отново да се увеличат, което допълнително ще затрудни телевизията. Спад има и при придобиването на оборудване, машини и съоръжения, което през 2018 г. е на едно от най-ниските нива за последните пет години. Прави впечатление, че същите разходи са били на рекордно високо ниво през 2017 г. – близо 11 млн. лв., на фона на средно под 3,5 млн. лв. за 2015, 2016 и 2018 г. Резкият скок на тези разходи през 2017 г. не може да се обясни с по-високия трансфер от бюджета, тъй като увеличението е предвидено за основно за разходи разпространение на телевизионни програми.

Въпреки по-ниските разходи през 2018 г. се наблюдава значително увеличение на разходите за заплати – около 10%. Нормално е заплатите да растат, но това следва да е придружено или с повишаване на продуктивността, или с оптимизации. В случая не се наблюдава нито едно от двете, а по-скоро става въпрос за потискане на капиталови разходи – за оборудване, машини и съоръжения, за сметка на увеличаване на заплатите. Отново типична черта при управлението на държавни компании.

Графика 2: Приходи, разходи и финансов резултат на БНТ, млн. лв.

Източник: Годишни касови отчети на БНТ

В същото време телевизията продължава да трупа задължения, въпреки печалбата си от последните две години. От отчетите за дейността на БНТ се вижда, че задълженията ѝ са били 6,8 млн. лв. към края на 2017 г. и се изстрелват до над 18 млн. лв., от които над 15 млн. лв. са просрочени. За целта се необходими само две неща – креативна счетоводна политика и директор на държавна компания, който знае, че с малко уговаряне ще получи допълнителни средства от бюджета, особено в предизборна година.

В разгара на процедурата за избор на нов генерален директор на БНТ кандидатите би следвало да представят своята визия за финансовото стабилизиране на телевизията, на първо време, и бизнес план за нейното развитие. И в двата случая ще е необходима сериозна промяна в начина на работа, която залага на оптимизиране на разходите, включително оценка на ползи и разходи от закупуване на права за излъчване на филми, програми и спортни права, както и повишаване на собствените приходи. 

Пред държавната телевизия стои обаче и по-съществен въпрос – до каква степен тя изпълнява функциите, с които е създадена и на каква цена го извършва. Дори и да приемем, че страната се нуждае от телевизионен канал със съдържание, което не зависи от рекламодатели и корпоративни интереси, на преден план излизат два въпроса:

1. БНТ ли е телевизията, която предоставя това независимо съдържание;

2. Ако отговорът е ‚да‘, то необходими ли са четири канала, които получават субсидия, за да работят по 24 часа в денонощието и 365 дни в годината, за да предоставят това съдържание.

Крайно време е да се направи реална оценка какво плащаме като данъкоплатци за националната телевизия, какво получаваме в замяна и дали си заслужава. Същото трябва да се направи и за останалите държавни и общински компании. Внесеният и скорострелно отложен за гласуване в парламента проект на закон за публичните предприятия през тази седмица, обаче, не дават надежди, че това ще се случи.

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/bnt-e-na-pealba-no-dylgovete-rastat/