Договорът за транзит на газ е към края си

Автор: Посланик, д-р Сергий Корсунски, http://bulgariaanalytica.org, 17.06.2019

Никой не е виновен, че на 31 декември 2019 г. сегашният договор за транзит между „Нафтогаз” на Украйна и „Газпром” на Русия приключва. В същото време скоро ще започнат да функционират два много противоречиви проекта за заобикаляне на Украйна – „Северен поток-2“ и „Турски поток“. Това ще сложи край на една ера на десетилетия дългогодишен украински бизнес за транспортиране на газ от около 90 млрд. куб. м годишно от Русия за Европа и Турция. Като се вземат предвид препятствията, пред които е изправен небезизвестният „Северен поток-2“, физическият транзит може да не свърши напълно, но от 1 януари 2020 г. няма да има повече дългосрочни ангажименти за транзит на газ през Украйна. От една страна това е добра новина, тъй като газовият бизнес на Русия в Украйна винаги е бил източник на корупция и политическо влияние, а не на прозрачни отношения между държавните предприятия. От друга страна, прекратяването на транзита представлява сериозен риск за Украйна, както по отношение на загубата на значителни транзитни такси, така и на способността за закупуване на газ чрез физически или „виртуален” реверс от Европа.

Идеята да се лиши Украйна от бизнеса за транспортиране на газ е част от плана на Путин да нарани икономиката на Украйна и да намали европейския интерес за интегриране на Украйна със Запада. Той успя да привлече в този свой план основните европейски енергийни компании от Германия, Франция, Австрия и други европейски държави с помощта на политически мотивирания проект „Северен поток-2“. Особено разочароващо е, че Германия и Франция, които са поддръжници на Украйна в Нормандския формат в споразуменията от Минск, се съгласиха да изградят този изключително спорен тръбопровод. Той ще пренася 55 млрд. куб. м. От Русия през Балтийско море до Германия, заобикаляйки Украйна, Словакия и Полша. От своя страна Турция се съгласи да изгради тръбопровода за Турски поток, който ще пренася 32 млрд. куб.м. от Русия до Турция, заобикаляйки Украйна, България и Румъния, като елиминира съществуващия Трансбалкански тръбопровод. Сумата от двата капацитета от 55 милиарда кубически метра и 32 милиарда кубически метра буквално се равнява на целия транзит на газ през Украйна. Такава е калкулацията на Путин.

След като бе сезирана от властите на Украйна, Европейската комисия предприе няколко стъпки, за да помогне за разрешаването на проблема. Германия заяви, че транзитното преминаване през Украйна трябва да се запази, независимо дали „Северен поток-2“ функционира или не. Няколко кръга на тристранни преговори (по-скоро трябва да се наричат „дискусии”) се проведоха без никакви резултати. Ясно е, че такъв формат е труден: Украйна просто не може да сключи ново двустранно споразумение с Русия, тъй като Русия е окупационна сила в Донбас и Крим. Ситуацията е много трудна. Въпреки, че съществува перфектно решение – да се прехвърлят договорите между европейските потребители и Газпром от западната граница на Украйна до източната и граница и те да подпишат договори за транзит с Нафтогаз въз основа на европейската договорна практика. Но очевидно това няма да се случи, преди да изтече настоящият набор от договори за покупка и доставка. И така, какво е решението на проблема?

Експертният анализ показва, че има възможност Украйна да бъде спасена от руския капан и да снабди икономиката си с достатъчно количество природен газ (в допълнение към увеличаването на местното производство, което е отделен въпрос). И за да намерят такова решение, украинските власти трябва да се обърнат не към Брюксел или Берлин, а към София и Полша. Реалността е, че България скоро ще стане не просто потребител на природен газ, а важна транзитна държава. Пресъхващият трансбалкански маршрут, който е главен и единствен източник на природен газ в България от десетилетия, подтиква българското правителство да преговаря с Гърция и Турция, от една страна и със Сърбия, от друга. Интерконекторите с южните съседки ще снабдяват България с втечнен природен газ от Гърция и с азербайджански/руски газ, идващ през Турция чрез TANAP и / или Турски поток. Интерконекторът със Сърбия ще бъде достатъчен за доставка на природен газ за Белград. Но дори с транзитни тръбопроводи от България до Румъния и Северна Македония има възможност България да служи като транзитен център. Това означава да се използва Трансбалканския маршрут в обратен режим за изпомпване на газ към южната част на Украйна. От решаващо значение за украинския Нафтгаз и украинското правителство е да изразят интереса си към работа с българския оператор на преносна система Булгартрансгаз за реализирането на този проект. Наскоро делегация от Нафтогаз посети САЩ и направи изявление за закупуването на американския LNG. Терминалите за втечнен природен газ в Гърция с транзит през България и Трансбалканският тръбопровод в обратен режим биха могли да служат за тази цел пряко или чрез суап операции.

Също така има и друга възможност за пренос на природен газ към Украйна и това е тръбопроводът ТАНАП, който пренася природен газ от Азербайджан за Турция и Югоизточна Европа. Socar е готов да работи с Булгартрансгаз за използването на българската транспортна система за пренос  в Румъния и Сърбия. По същия начин, ако има свободен капацитет и добра воля, Нафтогаз, Сокар и Булгартрансгаз биха могли да обсъдят възможността за доставяне на допълнителни количества газ за Украйна през българския участък от Транскалбанския тръбопровод. Няма проблеми за това от румънска страна.

По същия начин, полският терминал в Швиноуйшче и евентуални бъдещи разширения на полския капацитет за втечнен природен газ биха могли да бъдат надежден начин за снабдяване на Украйна с поне 5-7 млрд. куб. М. Между Украйна и Полша има малък тръбопровод, но неговият капацитет не е от търговска стойност. В същото време, инвестиционните планове за полско-украинския интерконектор са били отложени от Нафтогаз по неизвестни причини. Надеждата да се спре Северен поток-2 със санкции от Конгреса на САЩ не трябва да пречи на Нафтогаз да проучи всяка възможност за снабдяване на Украйна с природен газ от алтернативни източници. И точно това трябва да се направи спешно. Иначе зимата ще дойде неочаквано с помощта на приятелите на Путин зад кранчетата  на „Газпром“. Третата газова война може да е дълга и студена.