Сандов: Енергийната криза и войната в Украйна тласкат напред зеления преход
След аварията в ПАВЕЦ „Чаира“ се видя колко важни са системите за съхранение на енергия, каза той
Енергийната криза в Европа и тази, породена от войната в Украйна, всъщност тласка напред зелената сделка. Тя засилва необходимостта България да премине по-бързо към диверсификация на доставките и най-вече към осигуряване на своите нужди чрез възобновяеми енергийни източници. Това каза в ефира на БНТ вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов. Той допълни, че така ще постигнем задоволяване на енергийните си нужди чрез местен ресурс, чиято цена не се влияе от световните пазари и енергийните борси. Вицепремиерът подчерта, че в момента ВЕИ технологиите напредват много бързо, а цените им спадат много бързо, което и в двата случая е плюс.
Сандов отбеляза също така, че както с въглищата, така и с възобновяемите източници, България има запаси. „Имаме си и слънцегреенето, имаме си и вятъра, имаме си и биомасата, геотермията“, подчерта той. Като отбеляза, че все още не сме използвали огромна част от този местен ресурс. Достигнали сме около 20 и няколко процента използване на енергия от ВЕИ, т.е. имаме много какво да усвояваме. „Но ние трябва да напреднем по-бързо в тази посока и Планът за възстановяване и устойчивост ни дава възможност за това“, отбеляза Сандов.
„Зелената сделка цели в дългосрочен план ЕС да премине от фосилни горива, които в момента основно внася от Русия, към възобновяеми енергийни източници, към нови модели, свързани и с енергийна ефективност, и със съхранение и транспортиране на електрическа енергия. За да достигнем до една енергийна независимост на нашия континент, базирана на чисти източници“, отбеляза екоминистърът.
По отношение на комплекса „Марица изток“ той обясни, че засега не се предвижда рязкото му затваряне. По-скоро е необходимо, а това е записано и в Плана, той да се използва, когато има необходимост от него на пазара. Сандов отбеляза, че сега, заради войната в Украйна, цената на електроенергията е висока и квотите, които се плащат от въглищните ТЕЦ-ове, не се усещат толкова. Но когато нещата се успокоят и цените на тока паднат, те ще дават съществено отражение. И даде пример с периода преди кризата, когато повечето ТЕЦ-ове са работили на загуба. Включително държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ съвсем доскоро е имала натрупани огромни задължения към други участници на пазара, макар основно към БЕХ. И те са били основно заради цените на квотите СО2.
Сандов предупреди, че с времето цената на емисиите ще расте, което автоматично ще направи нерентабилна цената на тока от въглища. Затова идеята е ТЕЦ-овете да произвеждат енергия в случаите, когато има нужда от нея и тя не може да бъде осигурена от други източници. „Това основно е зимният период, когато имаме по-голям ръст на потреблението на ел.енергия“, каза екоминистърът. И допълни, че през лятото, когато имаме повече слънцегреене, може да се произвежда екологичен ток, който да се съхранява.
Такъв конкретен проект има включен и в Плана за възстановяване. По него ще се изгради система за съхранение на енергия от ВЕИ, чрез която да се балансира мрежата. Според думите му така с АЕЦ „Козлодуй“, ВЕИ-тата и частично газът след диверсификацията България ще може спокойно да покрива нуждите си от електроенергия. И освен това така ще се поддържат и по-ниски цени.
Сандов подчерта, че батериите и системите за съхранение на енергия са изключително важни за балансирането и сигурността на енергетиката. Чрез тях ще се съхранява ток, произведен по екологичен начин. Вицепремиерът призна, че екологичен риск от батериите има, както и от всяко нещо, ако не се осъществява правилно. „Затова отговорните институции, включително МОСВ, ще направим всичко възможно нещата да се случват по правилата. България все пак е част от ЕС и това ни дава сигурност на институции, които следват високи критерии и стандарти“, каза Сандов.
Той отбеляза и че стелката се в момента ситуация с аварията в ПАВЕЦ „Чаира“ също показва колко важно е изграждането на системи за съхранение на енергия. Тъй като в момента, без съоръжението да работи, се създава проблем за енергийната ни система и за АЕЦ „Козлодуй“, тъй като енергията, която ядрената ни централа произвежда през нощта, когато потреблението е ниско, няма какво да се прави. Докато преди тя се е използвала от ПАВЕЦ-а, за да се качи водата в най-горния язовир от каскадата.
Войенните действия и най-вече ударите по определени обекти влияят негативно на екологията в Черно море. Вследствие на бойните действия има повредени пречиствателни станции, индустриални обекти и т.н., които няма как да е окажат влияние върху него, коментира Сандов. Той даде за пример и потъналия ракетен крайцер „Москва“, за който не се знае какво точно е имало на борда, дали от него не изтича гориво. Всичко това няма как да не даде отражение върху екологията на Черно море, отбеляза още министърът. Като допълни, че бойни действия се водят и около река Днепър, която се влива в морето, съответно това, което тя донася в него, идва и към България. Риск представляват и мините. Те могат да причинят щети върху кораби, чиито товари или гориво също могат да попаднат в морето. „Не трябва да изключваме и риска около ядрените обекти в Украйна, покрай които също се водят военни действия“, каза още Сандов. И подчерта, че това е най-големият риск, изразявайки надежда, че няма да се стигне до някаква повреда в тях или до удар по корпусите на ядрените реактори.
Екоминистърът отбеляза, че България е засилила мониторинга върху Черно море. Институциите, които следят чистотата на морската вода и изобщо състоянието на морската среда, не разполагат с много кораби с изключение на „Академик“. Затова сега ще се ползват съдовете на Гранична полиция и служители на различни ведомства ще взимат по-често проби. „По този начин ще сме по-сигурни, че Черно море не е засегнато сериозно от военните действия“, каза Сандов, като допълни, че това важи както за крайбрежието, така и за територията на постоянното течение, което се движи в българските води.
По отношение на заплахата за летния туристически сезон, която носи войната в Украйна, Сандов отбеляза, че действително е налице риск България да изгуби част от традиционно почиващите у нас туристи от определени държави. Но в отворения свят, в който живеем, те могат да бъдат компенсирани с други. Също така, ако сезонът се окаже труден заради липса на определен брой чуждестранни туристи, той може да бъде компенсиран също и с повече вътрешен туризъм. По отношение на последното вицепремиерът подчерта, че у нас все още има много голям неразкрит потенциал и е добре българите да опознаят по-добре родината си. „България притежава прекрасни места за алтернативен туризъм. Ние не трябва да разглеждаме туризма и туристическия сезон пълнейки само големите хотели“, каза Сандов.