Българската банка за развитие и Фондът на фондовете обещаха нови правила за финансиране на зелени проекти

До края на годината ще имаме инструменти, които ще отговарят на нуждите на малките и средни предприятия (МСП). Това коментира на конференцията "Accelerate Green- политики и практики за стимулиране на зелените инвестиции в икономиката" София Касидова, директор „Стратегическо и устойчиво развитие“ на Българската банка за развитие (ББР). ББР е в процес на мащабен проект с външен партньор на преразглеждане на процесите и ще бъдат създадени такива финансови инструменти, които да бъдат най-удачни за бизнеса, обеща Касидова. Това върви с много тежка законодателна рамка в полза на МСП, допълни тя. Банката работи по възможността за финансиране на необезпечени проекти, предоставяне на гаранции от Европейския инвестиционен фонд, по варианти за по-ниско собствено участие на бизнес и приоритизиране на проекти за преход на бизнеса към устойчива икономика. Скоро ще бъде отворена нова мярка за възстановяване на МСП чрез иновации в енергийна ефективност, подчерта Касидова.

Фонд на фондовете вече акумулира ресурс от 1,2 млрд. лева през 15 финансови инструмента за четири направления – околна среда, градско и селско развитие, МСП и местна икономика, съобщи на форума Мартин Гиков, изпълнителен директор на Фонд на фондовете.

Допълнително съвсем скоро ще стартира ресурс от около 100 млн. лева за възстановяване на малките и средни предприятия, обясни Гиков.

Новите оперативни програми се очаква да стартират от септември

В момента Фондът също прави преструктуриране за нови програмен период 2021-2027 година. Очаква се през май да се подпише договора за партньорство по оперативните програми и през септември да стартират, съобщи специално за 3еNews финансовият министър Асен Василев. Задачата на Фонда в момента е да мобилизира публични и частни средства, защото предоставя финансиране на стартъпи и малки предприятия. По програма „Иновации и конкурентоспособност“ основни проекти, които ще се финансират включват електромобилност, енергийна ефективност, зелена енергия. Гиков посочи проектът за създаване на протеини от насекоми на иновативната технологична компания „Насекомо“ като един от успешните проекти, които Фондът е финансирал.

По програма „Околна среда“ Фондът реализира финасов инструмент за инвестиции във ВиК сектора, за енергийна ефективност във ВиК и намаляване на загубите като това са били проекти в Смолян, Русе, Бургас, Стара Загора. По програма „Региони в растеж“ е създаден Фонд за градско развитие, който финансира закупуване при изгодни условия на електрически превозни средства, по-изгодни условия за финансиране на проекти за геотермална енергия, ВЕИ в обществени сгради. Гиков подчерта, че е създадена инвестиционна платформа за зелени инвестиции и Фонд на фондовете дава безплатна помощ за подготовка а проекти. Фондът е ангажиран и с работата на Национален фонд за декарбонизация, чието финансиране ще бъде подпомогнато и от Европейската инвестиционна банка.

Над 1 млрд. евро са отпуснати за около 6000 проекти в България, съобщи Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка. Тези средства са акумулирали близо 2,7 млрд. евро, посочи Павлова. Във всеки проект е важно да се отчетат регионалните специфики и конкретните нужди на бизнеса за правилно финансиране на Зеления преход. Ако банката съфинансира 50% от една нормална инвестиция, днес отпуска до 85% за енергийна ефективност, ВЕИ и намаляване на парниковите газове. Плановете са бъдат отпуснати 1 трилион евро инвестиции в климата и устойчивостта до 2030 година. Средногодишно 50% от дейностите, които климатичната банка на Европа финансра ще са към зелена трансформация и зелена околна среда.

За да стимулираме зелените инвестиции, трябва да използваме правилно потенциала на зеленото финансиране, посочи Павлова, затова от изключително значение е ESG (Environmental, Social and Governance) отчитането. То дава прозрачност и поставя на една карта устойчивите инвестиции. Ако не говорят на един език капиталовите пазари няма да говорят ефикасно. Пазарът на зелени облигации се развива значително, за повиши отчетността на устойчивото финансиране.

Според Ремке, заместник- координатор на ООН Устойчиви фондови борси липсата на прозрачност и на информация е основният проблем за създаването на ESG отчитане в страните. Българската фондова борса ще бъде 62-тата, която ще изисква и прави ESG отчитане, посочи Ремке.

Банките искат ясни правила за финансиране на ВЕИ и гарантиране на дългосрочните договори

„Да са ясни правилата за нови мощности на енергия, залегнали в Плана за възстановяване и устойчивост, да бъдат гарантирани договорите с фиксирана цена и дългосрочните договори. Без това не може да се финансират ВЕИ с хоризонт, който надхвърля 10 години, посочи Теодор Маринов, изпълнителен директор на Обединена българска банка (ОББ). Проблем според стои пред проектите за енергийна сертификация на сградния фонд в страната. Публичната информация е, че за под 1% от сградите има такава информация, а без да оценим напрактика това, което има като емисии не можем да ги измерим, каза той. Как до правят банките в момента ли?- чрез проксита и определяне на година на експлоатация на сградата, изолация и други. Необходима е разумна полтика за реновиране на автомобилния парк в страната. Имаме нужда от добре структурирана политика със стимули и политики за обновяване на автопарка, защото ако това не се направи ще продължаваме да замърсяваме и да бъдем сред най-замърсените страни в света.

Той посочи, че банката е одобрила своите климатични ангажименти да намали с 30% емисиите на CO2 oт електрическата енергия, която ползва. Ще се стреми да намали с 40% емисиите от издаването на ипотечни кредити и 30% от емисиите на от лизинговия бизнес на KBC Group до 2050 година.

Според Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка банковите институции имат проблеми за внедряване на изисквания на ЕС. Регулациите в областта на ESG се публикуват преди да има единна методология за оценка, няма регистър на емитираните и спестени въглеродни емисии. В момента е създадена работна група към Асоциацията на банките в България, но няма яснота за критериите за предвидените в европейския бюджет пари по линия на Зелена сделка и как ще стигнат до банките. Необходима е промяна в процедури и процеси, свързани с екологични и социални рискове, посочи Ягодин. Създаваме към оценките от 2013 г. за технологичния и социален риск, да има климатичен компонент. Банката отпуска зелен кредит за малки фирми за производство на малки мощности за ВЕИ и инвестиции за подобряяванее на енергйна ефективност на малки фирми. Ще отпусне 100 млн. евро целево за изграждане на зелени мощности и преки инвестиции за повишаване енергийната ефективност на предприятията.

Темата за ESG не трябва да е нов регулативен контрол, тя трябва да бъде интерирана във всяко действие, което правим, коментира Цветанка Минчева главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк. Банката съвсем скоро ще работи 100% без пластики. Но големият въглероден отпечатък на банките идва през това, което финансират. И ако до 2030 г. банката ще е зелена, то целите са до 2050 г. и целият портфейл, който финансира да бъде за зелени проекти. Дигитализацията е един от инструментите, който ще ни помогне да намалим своя въглероден отпечатък и ще инвестираме 2, 8 млрд. евро в тази сфера, за да се превърнем в по-дигитална банка, посочи Минчева.

И ако преди се стремихме да постигнем привличане на 200 млн. физически лица към финасовата система, сега наш ангажимент е до 2050 да постигнем нетни нулеви емисии, подчерта Ваня Манова, мениджър за България, Северна Македония, Албания и Косово в Mastercard. Амбицията е да се превърне в климатичната платежна технологична компания, допълни Манова.

Светът планира да инвестира 75 трилиона долара в зелени проекти, а проспериращите държави са тези с защитена природа, каза Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и част от коалицията „За зелен рестарт“. Ако искаме България да е сред тях, трябва да създадем Sustainability officers във всички институции, а част от ресурса да се насочи да се стимулират научни разработки в колаборация между бизнеса и научната общност.

Борислав Сандов предупреди финансовите институции да внимават с greenwashing-a

На опустошена планета не може да се прави бизнес, коментира на конференцията министърът по климатичните политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов. Банките правят този преход възможен и го правят по-бърз, допълни той. Но предупреди, че трябва да внимават с greenwashing-а. Фалшивата реклама е кошмар на съвременно общество. Често изпълнението на зелени каузи се използва само за реклама. Това че изпълняват зелени каузи, защото са посадили 100 дървета не значи, че след 10 години тези дървета са останали живи, необходима е постоянна грижа в процеса на израстването им. Те трябва да отговарят на нуждите на потребителите. Според него е ключово важно новото поколение да са част от диалога за климатична трансформация, защото младите може да са 25% и нямат глас, но са 100% от бъдещето.

Според Боян Рашев, управляващ партньор в denkstatt има две базови условия, за да стане зелената трансформация, най-важното условие е икономическата свобода. Каквото и да говорим София става все по-чиста, посочи той.

Бизнесът обича прагматиката и очаква прагматични решения, посочи Маню Моравенов, председател на Центъра за устойчиви финанси и енергетика. 

 

Снимка: 3eNews/ Бизнес и финансови институции обсъдиха заедно с държавата проблемите за финансиране на зелени проекти по пътя към зелената трансформация на България.