1216 лв. на месец са необходими за 1 работещ в България и 2189 лв. за семейство с едно дете
Сумата за тричленно семейство нараства с 283 лв. повече от март миналата година, сочат данните от традиционното изследване на КНСБ „Заплата за издръжка“
1216 лева на месец са необходими за 1 работещ у нас, за да покрива основните си нужди. Това е със 157 лв повече в сравнение с март миналата година, като от тях групата на хранителните стоки нараства с 69 лв., а на нехранителните стоки и услуги с 89 лв.сочат данните на КНСБ и Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) в традиционното изследване „Заплата за издръжка“. То бе представено днес от президента на КНСБ Пламен Димитров, директора на ИССИ Любослав Костов и зам.-директора Виолета Иванова.
На семейство с двама работещи с 1 дете до 14-годишна възраст трябват 2189 лв или с 283 лв повече от март миналата година (с 14.8% повече). Затова синдикатът настоява за 15% увеличение на заплатите, каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
"Това са нашите изчисления, толкова пари искаме, нито лев по-малко, нито лев повече, т.е. ние смятаме колко са нужни и затова казваме, че 15% непременно доходите ни трябва да пораснат като минимум през тази година, за да компенсират, най-малкото, тези ръстове", посочи синдикалният лидер.
Спрямо края на декември необходимата сума е нараснала със 123 лв. за тричленно семейство и с 68 лв. за сам работещ човек в домакинство, сочат още данните от изследването на ИССИ.
Според неговите автори, трайното повишение на цените от края на миналата година, продължило и през първите три месеца на тази, се дължи и ускореното нарастване на необходимия месечен доход за издръжка.
Брутната Заплата за издръжка
за едно работещо лице е 1567 лв., а при двама работещи в семейството с 1 дете, за всеки от двамата работещите не трябва да бъде по-ниска от 1411 лв., за да може да се осигури необходимия доход за социално приемлив начин на живот. Ако само единият от родителите работи, той трябва да осигурява заплата в размер не по-нисък от 2820 лв.
Данните показват, че на годишна база брутната Заплата за издръжка (ЗИ) за двама работещи с 1 дете нараства със 183 лв. или общо с 366 лв. Заплата за издръжка за работещ (сам живеещ) нарастването е с 202 лв. от началото на годината.
Тревожен е фактът, че намалява делът на наетите лица на трудово и служебно правоотношение, които получават трудово възнаграждение по-високо от Заплата за издръжка за 1 работещи, сам живеещ (1567 бруто), от 34.4% през ноември 2021 г., вече са 28.9% през февруари 2022 г. Това е доказателство, че доходът за ЗИ нараства по-бързо в сравнение с доходите от труд, посочи Виолета Иванова.
Към февруари тази година под необходимата Заплата за издръжка за един работещ получават 1,7 млн. от трудещите се хора. Над сумата са 713 хил. души.
Данните за ЗИ на 3- членно домакинство показват, че съотношението на МРЗ/ЗИ (бруто) през март бележи намаление и достига до 46.1%, след като предходното тримесечие е от 48.8%. Тази низходяща тенденция показва, че необходимият доход за издръжка нараства с по-бързи темпове в сравнение с минимална заплата. Това е достатъчен аргумент да се твърди, че МРЗ не покрива необходимия доход за издръжка и това обрича семействата на бедност и лишения.
Ето защо, посочи Иванова, КНСБ настоява за ежегоден ръст със 17-18 % на минималната заплата, така до 4-5 г. да се достигне заплатата за издръжка, ако инфлацията се успокои. Освен това, от 2023 г. трябва да изпълняваме и проекта за европейска директива, която казва, че минималната заплата трябва да е не по-малко от 50% от средната за страната. Постигането на такава адекватност на МРЗ би спомогнало да се ограничи делът на „нископлатените работници“ и на „работещите бедни“.
Темповете на изменение на необходимия месечен доход
за издръжка през първото тримесечие на годината основно се диктуват от нарастването на хранителните стоки. На тримесечна база хранителните стоки нарастват с 9.2%, а на годишна с 17.7%.
По-забележимо нарастване се наблюдава при групите:- Хляб и зърнени храни“ със 7.5% на тримесечна база, на годишна с 18.9%. Само групата на „Хлебни изделия“ нарастват с 4.3% и достигат ръст на годишна база от 20%;
- Цената на „Брашно“ нараства за тримесечие с 18.4% и достига годишен ръст от 35%. Увеличението е с около 50-60 ст. в сравнение със същия период на предходната година.
- „Мляко и млечни продукти“ групата бележи тримесечен ръст с 6.9% и с 18% за година. В абсолютни величини нарастването за годишен период при сиренета е с около 1.60 – 2 лв., а при кашкавали с около 3 -3,50 лв. и бележат годишен ръст от 11.7 до 27.4%.
- „Животински и растителни масла“ групата нараства с 21.8% на тримесечна база, като само слънчогледовото олио e с 30%. В рамките на годишен период увеличението на слънчогледовото олио е в диапазон 1,30 – 1,60лв., и достига ръст от 56.9%;
- Яйца нарастват с 24% на годишна база, а на тримесечна с 6.7%;
- „Месо и месни продукти“ тримесечният ръст общо за групата е със 7.1% и с 10.8% на годишна база. Драстично нарастване на годишна база се наблюдава при агнешко месо с 28.6% , пиле – с около 22%.
- Захар и захарни изделия с 6.5%. Цената на захарта се увеличава с повече от 45-50 ст. на годишна база (с около 22.5%)
Цените на услугите в заведения за обществено хранене, също бележат ръст със 7.8% на трим. база. По-силно е изразено нарастването в Заведения за бързо хранене с 9%, Храни за бърза консумация с 11%. На годишна база темпът на нарастване общо за групата е с повече от 1/5.
Групата на нехранителните стоки и услуги
през последното тримесечие бележат също ускорение с 4.1%, а на годишна база ръст от 13.2%.
През последните месеци постоянно се споделяше мнението, че за България
инфлацията е внесена отвън
на която трудно можем да противодействаме. Наред с това, се наблюдават местни фактори, които ускориха инфлационните процеси. Неконтролируемо нарастване на маржа между доставна и крайна потребителска цена, изпреварващ ръст на борсовите цени, както и спекулативните надценки на търговците на дребно са резултат от несигурността на бизнеса за приходите от продажбите на дребно и възможността да се покрие стойността на следващата доставка. Всички тези действия са причина България трайно да отстоява водещи позиции в нивата на инфлация в сравнение с страните членки на ЕС, обясни Виолета Иванова.
Равнището на инфлация в България е по-високо от средните европейски нива – 7.8%. Само 5 държави членки на ЕС имат по-високи нива на инфлация през март. Това са Литва (15.6%), Естония (14.8%), Чехия (11.9%), Нидерландия (11.7%), Латвия (11.5%).
При това, за България определени групи имат водещи позиции. Така напр., групата на храни в ЕС-27 отчита нарастване с 6.9%, в България е с 17%, пред нас е само Литва с 17.6%. От избраните жизнено важни стокови групи, България има водещи позиции при Хляб с 25.7%, Месо с 9.6%, Природен газ с 148.6%.
Ускорено нарастване на цените на стоки от първа необходимост, при това значително на средните европейски нива е причина за все по-бързо доближаване до средното ценово равнище на ЕС 27, при това доходите в България остават най-ниски в сравнение със страните членки на ЕС.
От началото на 2022 г. всички държави със законоустановена МРЗ предприеха увеличение, с изключение на България и Латвия. При това, държави като Литва, Унгария още в началото на годината увеличиха МРЗ с над 13%. Така размерът на МРЗ в България запазва трайно най-ниски нива в сравнение с държавите членки на ЕС-27, каза Костов. В сравнение с балканските страни последното място заема Албания (248 евро) и след нея се нарежда България (332 евро).
МРЗ в България е по-ниска с около 7 пъти от тази в Люксембург, а паритетът на покупателна способност с около 3 пъти.
Наред с най-високите нива на инфлация,
България е с най-ниската покупателната способност в целия Европейски съюз
Достатъчен аргумент са сравнителните данни за разходите за труд. През 2021 г. средните почасови разходи за труд за България са 7 евро и са 4 пъти по-ниски от средните за ЕС (29.1 евро). Най-ниските почасови разходи за труд са регистрирани в България (€7,0) и Румъния (€8,5), а най-високите в Дания (€46,9), Люксембург (€43,0) и Белгия (41,6 евро). Очакванията от рязкото покачване на цените на енергията и храните са за свиване на реалните доходи на домакинствата и до намаляване на частното потребление, което е основен източник за икономически растеж.
През 2021 г. под линията на бедност са 22.1% от населението на страната, като намалението с 1.7 процентни пункта. Важно е да се отбележи, че държавните политики насочени към системата на социално подпомагане имат съществено значение за намаляване на нивата на бедност. Равнището на бедността преди получаване на социалните трансфери и пенсии е от 44.3%, но равнището на бедност се редуцира до 22.1% след получаване на обезщетенията, социалните и семейни помощи и добавки, пенсиите.
Над 1,5 млн. лица остават под прага на бедност, като намалението е едва с 128 хил. Тревожността нараства със спирането на природния газ от Русия и очакванията са драстичен скок на цените на електроенергията и топлоенергията, който ще се засегне всички домакинства, но най-тежко ще бъде за домакинствата в положение на енергийна бедност и домакинствата с ниски доходи. Костов посочи, че това налага приоритетно дискутиране и определяне на дефиницията „енергийно беден“.
При тази инфлация и очакванията за високи комунални разходи през следващия отоплителен сезон трябва да се мисли за увеличение на обхвата на подпомаганите лица за целевите помощи за отопление. Освен това, с прогнозната инфлация трябва да се коригират и базовите параметри, въз основа на които се определя достъпът, както и самите социални помощи, при това поетапно да се достигне нивото на прага на бедност измерен по методологията на Евростат, обобщи Костов.