Rystad Energy: Страдащата от газ Европа търси нови доставки в Африка, а компаниите преразглеждат отложените проекти
Консервативната прогноза е, че Африка ще достигне пиковото производство на газ от 470 милиарда кубически метра (Bcm) до края на 2030-те години. Това се равнява на около 75% от очакваното количество газ, произведен от Русия през 2022 г., според проучване на Rystad Energy. В началото на март Европейският съюз обяви, че има за цел да намали зависимостта си от руския газ с две трети само до края на тази година и в момента е поела към криза на доставките, която ще се отрази в целия свят.
Дори и с броя на проекти за газ, които се разработват или към момента се бавят, Африка все още има значителен производствен потенциал. Предвижда се континентът да увеличи добива на газ от около 260 млрд. куб. м. през 2022 г. до цели 335 млрд. куб. м. до края на това десетилетие. Ако нефтените и газовите оператори решат да повишат цената на газовите си проекти на континента, близкото и средносрочното производство на природен газ от Африка може да надмине посочените по-горе консервативни прогнози.
Русия исторически е доминиращ доставчик на природен газ за Европа, със средно около 62% от общия внос на газ за континента през последното десетилетие. Африка също е постоянен износител на газ за Европа през този период , като средно 18% от европейския внос на газ идва оттам.
Исторически обаче проектите в Африка се разглеждат като такива с повишен риск. Те могат да бъдат отложени или да не бъдат разрешени поради високите разходи за развитието им, предизвикателствата по отношение на достъпа до финансиране, проблемите с фискалните режими и други подобни рискове. Последните сигнали от големи петролни и газови компании като BP, Eni, Equinor, Shell, ExxonMobil и Equinor обаче показват промяна в стратегията към по-нататъшни инвестиции в Африка, с няколко проекта, които преди това бяха замразени, включително и проекти за втечнен природен газ (LNG). По тях се обмисля рестартиране или ускоряване в отговор на нарастващото глобално търсене.
„Геополитическата ситуация в Европа променя пейзажа по отношение на риска в световен мащаб. Въпреки че потоците на LNG от САЩ са значителни, търсенето е много по-високо. Азиатските и европейските вносители ще трябва да имат предвид африканските приоритети, когато разработват проектите си, тъй като много африкански производители се фокусират върху доставката на енергия на местно ниво, а също така на вътрешно африканските пазари, паралелно с обслужването на глобалните пазари. Съществуващата газопроводна инфраструктура от Северна Африка до Европа и историческите връзки за доставки на втечнен природен газ превръщат Африка в значителна алтернатива за европейските пазари, особено след забраната за внос от Русия“, казва старши анализаторът от Rystad Energy, Siva Prasad.
Африканските държави, които са исторически доставчици на газ за Европа, са в добра позиция да увеличат своя износ. Предимството на Африка е, че вече има съществуващи газопроводи, свързани с по-широката европейска газова мрежа. Текущият износ през газопроводи от Африка към Европа преминава през Алжир за Испания и от Либия за Италия. През последните месеци се активизираха разговорите за пренос на дълги разстояния, свързващи газовите находища в Южна Нигерия с Алжир чрез Trans Saharan Gas Pipeline (TSGP) и морския газопровод Nigeria Morocco Gas Pipeline (NMGP).
Докато TSGP има за цел да използва съществуващите газопроводи от Алжир за достъп до европейските пазари, NMGP има за цел да разшири съществуващия газопровод от Западна Африка (WAGP) чак до Европа през западноафриканските крайбрежни държави и Мароко.
Що се отнася до африканският износ на LNG, той идва предимно от Нигерия и Алжир. По-малки са обемите от Египет, Ангола и част от Екваториална Гвинея. В допълнение, големите открития в морето в Мозамбик, Танзания, Сенегал, Мавритания и Южна Африка имат потенциала да доведат до допълнителен износ на природен газ. Разбира се, след като бъдат разработени.
Европа сега обмисля как богатите на газ африкански държави могат да бъдат подпомогнати да увеличат производството и износът през следващите години. Решението на Европейския съюз по-рано тази година, че всички инвестиции в природен газ са равни на инвестиции в „зелена“ енергия, е знак, че африканският газ се счита за устойчив. Кризата на доставките, предизвикана от интересите, свързани със сигурността, може да накара Европа да финансира тези проекти, които ще помогнат за осигуряване на достъпността до енергия. Европа например, Европа може да има ключова роля за финансирането на предложения проект TSGP, който се изчислява на 13 милиарда долара.
Излизането на BP от Русия е тласък за доставки на газ от Сенегал - Мавритания
Главният изпълнителен директор на BP Бърнард Луни заяви, че решението за напускане на Русия е не само правилно, но е и от дългосрочен интерес за компанията. В резултат на решението си да се оттегли от Русия британският гигант наскоро регистрира във финансовите си отчети за първото тримесечие на 2022 г. разходи преди облагане с данъци в размер на 24 милиарда долара, плюс още 1,5 милиарда долара. Сега компанията търси африкански проекти, за да се възползва от възможността за доставки на газ на европейските пазари.
BP има няколко големи газови проекта в Сенегал и Мавритания. Това са Greater Tortue Ahmeyim (GTA), Yakaar-Terenga и BirAllah LNG. Обемите от LNG от 2,5 милиона тона годишно (tps) първата фаза на GTA ( плаващ LNG или FLNG) вече са продадени, а част от газа от Yakaar ще бъде използван като суровина за газоелектрическата централа в Сенегал. Междувременно газът от втората фаза на GTA LNG, оставащият газ от Yakaar–Teranga и BirAllah все още не са договорени. По втората фаза на GTA FLNG има планиран капацитет от 2,5 милиона tpa, докато съоръженията Yakaar-Teranga и BirAllah LNG се очаква капацитет от 10 милиона tpa. Инженерингът и дизайнът на (FEED) на Yakaar-Teranga, който стартира през ноември 2021 г., обаче ще този, който ще даде отговор за окончателния капацитет за проекта. Освен това BP в момента извършва проучвания по отношение на ускоряване на развитието на проекта Bir Allah за продажби в Европа. Подобно на BP, други големи компании също биха могли да погледнат към портфейлите си с африкански газ, за да се справят с вероятния дефицит в доставките на синьо гориво.
Eni планира да увеличи доставките на африкански газ за Италия
Италианската компания Eni заяви, че може до известна степен да намали зависимостта на Европа от руския газ чрез доставки от африканските си проекти, включително в Алжир, Египет, Нигерия, Ангола и Congo-Brazzaville.
През последния месец Италия, съвместно с Eni, подписа споразумения за увеличаване на вноса на газ от северноафриканските държави Алжир и Египет. Наскоро бяха подпиани още две споразумения за доставка на газ с две африкански държави на юг от Сахара - Congo-Brazzaville и Ангола.
Други африкански държави, в които Eni притежава проекти в портфейлите си и на основата, на които италианските власти биха могли да подпишат сделки за газа, включват Мозамбик, Нигерия, Гана, Кот д’Ивоар и Либия. Понастоящем Нигерия е в процес на увеличаване на капацитета на проекта за втечнен природен газ от 22 милиона на 30 милиона tpa, а Eni е заинтересована.
Equinor, Shell и ExxonMobil също напускат Русия и се пренасочват LNG в Мозамбик и Танзания
Equinor, ExxonMobil и Shell, подобно на BP, имат значителни портфейли от втечнен природен газ в Африка, които тепърва ще бъдат разработени. Очаква се те също да се впуснат в тези огромни газови ресурси, за да се противопоставят на потенциалния дефицит по отношение на доставките на газ в бъдеще. ExxonMobil има 25% дял в зона 4 в Мозамбик, която е със значителен потенциал за разширяване. Очакваше се Мозамбик да се възползва от хода на ЕС да класифицира инвестициите в газ като зелени, дори след като ислямистки бунт в богатата на газ провинция Cabo Delgado парализира планираните инвестиции. Настоящият сценарий за потенциална криза при доставките на газ може да доведе до ускоряване на развитието от от страната на газовите ресурси. Оттеглянето на американската компания от Русия може да доведе до нейното окончателно санкциониране на предвидената си схема за втечнен природен газ Rovuma в Мозамбик.
Обявеното оттегляне от Русия от англо-холандската компания Shell и норвежката държавна компания Equinor биха могли да доведат до пренасочването им към спряната от дълго време разработка на втечнен природен газ в Танзания. Увеличеното търсене на природен газ, предизвикано от продължаващата война в Украйна и оттеглянето от руските доставки може също така да доведе до подновяване на проучванията и разработките в Нигерия с цел подпомагане на износа на LNG за продължителен период от време. На континента могат да бъдат ускорени още много други проекти, насочени към увеличаване на износа на газ.