Васил Велев: Закъснелите мерки за компенсиране на цените на енергията изстреляха инфлацията нагоре

Мерките, които правителството се съгласи да въведе за компенсиране на бизнеса за свръхвисоките цени на електроенергията и газа, са закъснели. Забавянето им е в рамките на половин година. Това заяви в ефира на БНТ председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Той посочи, че работодателите настояват за тези мерки даже от още по-рано – от юли 2021 г.

Именно забавянето на въвеждането на такива мерки е основната причина и за голямата инфлация у нас, отбеляза още Велев. Той посочи, че липсата на навременни и адекватни мерки за компенсиране на свръхвисоките цени в енергетиката е причината у нас да има двойно по-голяма инфлация от средната в ЕС. „Закъсняхме и мерките не бяха достатъчно адекватни“, категоричен е той. Според думите у липсата на такива мерки е стимулирала инфлацията в България. Което се доказва и от излязлата вчера икономическа прогноза за Общността. В нея се прогнозира 12% годишна инфлация в България на фона на 6.8 на сто средно за ЕС. Затова, според Велев, средносрочното решаване на този проблем ще доведе до туширане на инфлацията у нас.

Той отбеляза също, че диалогът между бизнеса и правителството се подобрява в последно време. Което е добре, но все още е далеч от европейските стандарти.

Протестът на работодателите утре бе отменен, защото бе постигнато съгласие за мерки за преодоляване на свръхвисоките цени на електроенергията и газа за май и юни с конкретни измерения, а средносрочно, в месеците след това и за новия регулаторен период, започващ на 1 юли, бизнесът е получил уверение, че условията за предприятията и компенсациите, които евентуално ще получават, няма да са по-неблагоприятни. Също така властта се е съгласила да бъдат въведени автоматично активиращи се мерки, а не както досега да трябва да се преговаря месец за месец. Според Велев това дава възможност на бизнеса да планира дейностите си в средносрочен план.

„Например при цени на борсата на пазара „Ден напред“ между 200 и 500 лв. за мегаватчас, крайните цени за предприятията след компенсациите ще бъдат между 200 и 260 лв. Така българската индустрия ще работи на цени на тока, сравними с тези при конкурентите в ЕС“, отбеляза Велев. Той допълни, че остава да се постигне конкурентоспособност и на цените за електроинтензивната индустрия, където все още са по-високи спрямо конкурентите в Европа.

Работодателите подкрепят като цяло повишаването на прага за регистрация по ДДС от 50 000 на 100 000 лв. оборот. Но настояват след въвеждането му да бъде направен анализ, а също така и да няма последващо автоматично повишаване на този праг. Според Велев това е нож с две остриета, тъй като от една страна намалява административната тежест за малкия бизнес, но от друга – води до нелоялна конкуренция. Затова следващите препоръки на работодателите за намаляване на административните тежести са за облекчаване на самите процедури по отношение на отчитането и плащането на ДДС, особено за малките фирми.

Велев изрази съгласие с исканията на синдикатите, че минималната работна заплата трябва да се повишава. Но отбеляза, че това трябва да става на база споразумения на браншови равнища между работодатели и синдикати. „Минималните заплати трябва да бъдат различни за различните икономически дейности“, категоричен е той. Общото им повишаване за всички сектори, което планира държавата, той категоризира като незрялост на индустриалните отношения в социалния диалог. И допълни, че това у нас е практика, продължаваща дълги години, тъй като е и по-лесна.

Председателят на АИКБ отбеляза също, че в последно време България губи работни места без да увеличава безработицата. Според НСИ сме загубили 30 000 работни места, което е разликата между освободените и назначените. Но безработицата не е нараснала, защото намалява работната сила.