Борислав Сандов: Фондът за справедлив преход за въглищните региони ще заработи от септември
Необходимо е изграждане на капацитет и хора във всяка администрация за работа по проблемите на климатичните промени, което е забавяне не само от последната една година, каза още Сандов.
Досега не е създаден такъв капацитет и това отнема време. България е закъсняла с много повече от шест месеца, така той отговори на бившият министър на околната среда и водите Ивелина Василева, която подчерта, че финансови инструменти за плавното реализиране на Зеления преход има, но те се забавят с повече от година.
Създаването на допълнителен капацитет е огромно предизвикателство за администрацията като от общо политики за справяне с климатичните промени само осем са в Министерството на околната среда и водите. При условие, че почти всяка организация трябва да има един или няколко души, които да се занимават с тези политики, защото те са на всички нива. Затова е изключително важна ролята и на новия Консултативен съвет по Европейската зелена сделка, който ще работи със седем комисии по отделни сектори и е с амбицията да включва всички заинтересовани страни.
Знаем, че Парижкото споразумение приема, че трябва да не надхвърлим 2 градуса по Целзий увеличаване на температурата. Но всъщност вече при повече от 1,5 градуса по Целзий учените са доказали, че не само разходите, но и човешките жертви заради бедствия и ефектите в земеделието за справяне с климатичните промени ще бъдат по-високи. Затова до 2030 г.
Затова ако до 2030 не сме обърнали процесите, ще плащаме по-висока цена, повече човешки животи, цели сектори като селско стопанство в конкретни региони ще бъдат засегнати, обясни министърът.
Нови инвазивни видове, намаляване на реколтите в селско стопанство, нарастване на заболявания. Руската агресия в Украйна ни поставя да постигнем още по-бързо високите цели за ВЕИ. Голяма част от намеренията са в защитени територии и ние трябва да намерим баланс, защото някои от ограниченията за фотоволтаици са прекомерни, каза министърът. Според него трябва да се помисли за соларни системи в земеделски земи, ползване на тази земя ако тя е за пасища, да се възстанови разнообразието на почвите.
25 млрд. евро влизат в страната и около 40% от мерките са за климатична неутралност, които стигат и до хората за подобряване на жизнената среда и начина, по който се придвижват.
Повече пари за справяне със замърсяването с фини прахови частици
В Плана за възстановяване са предвидени 42% за зелени политики при 37% задължение и при съфинансиране от организации и бизнес средствата достигат 60% от общия предвиден ресурс от 12 млрд. лева. Различните финансови инструменти целят преминаване към ниско въглеродна икономика. По програма „Околна среда“ особено важен елемент е подмяната на старите отоплителни уреди, както и справянето с фините прахови частици, което е ангажимент на общините, а държавата ще финансира, но и глобява при нарушения и неспазване на нормите, обяви екоминистърът. Средствата по програмата за подмяна на отоплението ще се увеличат от 120 на 150 млн. лева за настоящия програмен период. Средствата за новата програма „Околна среда“ за компонент въздух ще бъдат 600 млн. лева. Тя се очаква да стартира до края на годината.
Отделно ще бъдат одобрени от МС 40-50 млн. лева национални средства още следващите седмици за мерки за справяне с фините прахови частици. Ще дадем възможност консуматорите да бъдат и производители на енергия. Новата програма на ЕС RePowerEu с бюджет от над 340 млрд. евро ще даде допълнителна възможност за възобновяеми източници, за първи път се дава приоритет не толкова на енергетиката, колкото на мерките за транспорт, предстоят повече политики за насърчаване на екологичния транспорт. Ние можем да се възползваме от тази реформа и да добиваме основно възобновяема енергия, подчерта Сандов.
Финансовите инструменти за регионите са на финала
До септември ще стартира Фондът за справедлив преход, който конкретно е насочен към реализиране на териториалните планове на въглищните региони Стара Загора, Перник и Кюстендил, каза Сандов. Той ще започне да осигурява алтернативна заетост и диверсификация в регионите след извеждане от експлоатация и намаляване на работата на ТЕЦ-вете. За всички предприятия, които трябва да сменят източниците на енергия от изкопаеми горива на възобновяеми източници и да направят прехода към екологична енергия е предвиден Фондът за модернизация.
Не само за Бургас, но и за редица градове вицепремиерът по климатични политики насърчи да се прилагат по-ефективни мерки за справяне със замърсяването на въздуха. България вече има наказателна процедура и за завишени норми за замърсяване със серен диоксид, което и в Бургас е проблем, имайки предвид сутрешните часове, в които мирише на развалени яйца. Но местните власти могат да налагат ограничения за отопление, за движение на автомобили в градовете като въвеждат зони за ниски емисии с камери за отчитане на нарушителите. Общините трябва да поддържат също и инфраструктурата, да почистват улиците, да не позволяват паркиране в зелените площи, по-засилен контрол при строителните дейности и за промишлените предприятия, за да работят в интерес на местното население, което е ангажимент както на държава, така и на местни власти.
Важността на климатичното образование и климатична дипломация
Усилията за постигане на въглеродна неутралност до 2050 година и намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. трябва да бъдат не само на България и Европа, а да бъдат глобални, подчерта бившият министър на околната среда водите Ивелина Василева. И България, и Европа да засилят климатичната дипломация да се засилят усилията на всички държави за реални действие с адекватно финансиране за реализиране на Зеления преход, каза още тя. Василева се позова на доклад, според който почти 90% от хората смятат, че промените в климата са важни. Но пък и 74% от хората не знаят много за Зелената сделка. Това е тема, която засегнаха всички участници. В България има дефицит на климатично образование през последните 30 години, подчерта съветникът на вицепремиера Георги Стефанов.
Бургас е община, която се опитва да въвежда екологични практики, поясни заместник-кметът на общината, включително с ресор климатични политики Весна Балтина. Тя подчерта въведената депозитна система за пластмасови опаковки, срещу които децата получават моливчета или храна за домашен любимец. Общината има мобилни центрове за 18 вида отпадъци. Хората събират бонус точки и накрая на годината получават предметни награди. Местната власт нерядко е балансьор между различните приоритети икономически и природни, районът на Бургас е с 43% защитени територии, каза Балтина. Тя представи амбицията на Бургас да бъде фестивален град без пластмаса и ще поощряваме бизнеса доколкото можем като подчертаха инициативата за получаване на син флаг от заведения, които се отказват от пластмасата и прилагат екологични практики.
