Helsingin Sanomat: Вятърните електроцентрали ще бъдат жизнено важни за енергийния сектор на Финландия и ще повлияят силно върху цената на електроенергията

Броят на вятърните електроцентрали във Финландия расте с невероятна скорост. В края на 2021 г. общата номинална мощност на вятърните електроцентрали достигна 3 257 мегавата. По данни на Асоциацията за вятърна енергетика на Финландия през тази година вятърните мощности ще произвеждат с 1900 мегавата повече, пише изданието Helsingin Sanomat.

В края на годината вятърните електроцентрали вече ще произвеждат 5157 мегавата. Това е обем, който е по-голям от този получават от атомните електроцентрали. След завършване на строителството на трети блок на АЕЦ „Олкилуото“ атомните електроцентрали във Финландия ще произвеждат около 4400 мегавата.

Сравнение на мощностите на АЕЦ и вятърните електроцентрали обаче не трябва да се прави. АЕЦ работи на пълна мощност 24 часа в денонощието, с изключение на годишните планови ремонти.

Производството от вятърните централи е в зависимост от вятъра. Средно вятърните централи произвеждат около 40% електроенергия от номиналната си мощност.

„Вятърните електроцентрали, построени на подходящо място може да са с по-висок капацитет, но за безопасен се смята показателят от 40%“, казва изпълнителният директор на Асоциацията за вятърна енергетика на Финландия Anni Mikkonen, цитирана от изданието.  

Във всеки случай делът на вятърната енергия в общото производство на електроенергия започва да бъде значителен. Още миналата година почти 12 процента от цялата електроенергия, произведена във Финландия, беше генерирана от вятъра, въпреки че годината беше доста безветрена.

Миналата година във Финландия са генерирани общо 69 тераватчаса електроенергия. Делът на вятърните електроцентрали беше 8 тераватчаса.

Според изчисленията в края на тази година с коефициент на капацитет от 40 процента, годишното производство ще нарасне до около 19 тераватчаса.

В края на 2023 г. ще бъдат построени нови централи и капацитетът от вятърните мощности във във Финландия ще нараснат с около още 1300 мегавата, което ще увеличи номиналната мощност до 6500 мегавата.

Според прогнозата на Fingrid, към края на 2025 г. мощностите ще нараснат поне до 9000 мегавата.

Тогава вятърните електроцентрали във Финландия ще произвеждат около 32 тераватчаса годишно, тоест около половината от целия обем от електроенергия, констатират от Helsingin Sanomat..

Въпреки това, производството ще се разпределя много неравномерно. При безветрена година производството от вятърните електроцентрали може да спадне практически до нула. Например на първи април, финландските вятърни централи са произвели едва 22 мегавата.

При силен вятър финландските вятърни централи са произвели повече електроенергия от настоящите АЕЦ – около 3200 мегавата. След четири години максималната мощност на вятърните централи ще е около 9000 мегавата. Такова голямо отклонение вече поставя редица предизвикателства пред електрическата система. Консумацията на електроенергия изобщо не е гъвкава при същата скорост.

Как да се осигури достатъчно ток, например в най-студените зимни дни, когато има силно потребление и трябва да има спокойствие в цялата страна?

Какво е отношението към факта, че цената на тока се колебае твърде драстично?

Какви договори за електроенергия трябва да сключват физическите лица и компаниите, ако потреблението на електроенергия зависи от начина на производството и стойността, пита изданието.

„Когато се оказа, че вятърните паркове ще произвеждат 2000 мегавата, ние вече мислехме как да работим с тях“, казва Asta Sihvonen-Punkka , вицепрезидент на Fingrid, финландския мрежов оператор.

Според Sihvonen-Punkan Финландия е успявала да реши тези проблеми и преди, което означава, че ще успее сега, когато енергията, произведена от вятърни паркове, се увеличава. Финландия е на същия пазар на електроенергия като страните от Северна и Централна Европа, така че регионалните колебания в нивата на производство могат да бъдат компенсирани чрез изравняване на обемите в различните региони.

Швеция и Норвегия могат да компенсират енергийните колебания на вятърните паркове с енергийни резерви, генерирани от водноелектрически централи. Преносът на електроенергия между регионите обаче изисква голям брой преносни линии. Fingrid непрекъснато ги изгражда.

Капацитетът на съществуващите линии от Швеция до Финландия е 2700 мегавата. До Естония има две преносни линии, проектирани за общ капацитет от хиляда мегавата.

"На север между Финландия и Швеция се изгражда нов далекопровод Aurora Line в допълнение към другите две свързващи линии. Вече се обмисля изграждането на четвърта линия. Освен това е необходимо да се изгради нова линия за Естония и увеличаване на капацитета между Северна и Южна Финландия“, казва Sihvonen-Punkan.

Спирането на вноса на електроенергия от Русия в средата на май лиши Финландия от 1300 мегавата, което допълнително увеличи значението на други източници, посочват от Helsingin Sanomat.

Въпреки че вече ще може да се пренася достатъчно електроенергия, увеличаването на количеството, произвеждано от вятърни паркове, неизбежно ще доведе до силни колебания в цените на електроенергията. Това определено ще се случи, докато не се увеличат запасите от енергия, произвеждана от вятърните мощности.

Този май цената на електроенергията във Финландия се колебаеше от цент до 50 цента на киловатчас. Длъжностните лица сега мислят как да се справят с тези колебания.

През зимата цената на тока се увеличи толкова много, че сметките на финландците, чиито къщи се отопляват с ток, се повишиха до хиляда евро. Колебанията в цените през последните шест месеца бяха повлияни и от нестабилността на газовия пазар, причинена от Русия - но няма гаранция, че ситуацията ще стане по-стабилна в бъдеще.

„Не трябва да забравяме важния въпрос дали ще има достатъчно електроенергия в студени, безветрени дни и седмици. Потреблението трябва да бъде по-гъвкаво по отношение на цената, чак до нивото на крайния потребител, а гъвкавостта по отношение на производството е също е необходимо“, казва Sihvonen-Punkan.

Сега пазарът също мисли за това по какви договори ще е необходимо да се продава електричество на обикновените потребители. При фиксирани и защитени цени няма да има стимул за гъвкавост на потреблението, заключават от Helsingin Sanomat.