Лидерите на страните от ЕС постигнаха съгласие за шестия пакет от санкции, включващ петролно ембарго

Лидерите на страните от ЕС се споразумяха за частична забрана на вноса на петрол от Русия, съобщи председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. 

„Тази вечер Европейският съвет успя да договори шести пакет от санкции. По-конкретно, той ще даде възможност за забрана на руския петрол с временно изключение относно петрола, доставян през тръбопроводи. Много ясно, това означава, че веднага ще окаже въздействие върху 75% от руския петрол, който е насочен към тази мярка. Това означава, че до края на годината близо 90% от руския петрол, който се внася в Европа, ще бъде обхванат от тази мярка“, заяви председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел.

Мишел също така потвърди по-късно в Twitter, че шестият пакет от санкции, който ще включва частична забрана на вноса на руски петрол, включва и други мерки. Това  по-специално касае прекъсване на SWIFT на Сбербанк, забрана на излъчване на три руски телевизионни канала в ЕС и индивидуални санкции.

По думите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, към края на 2022 година ЕС разчита на отказ от почти 90 % от вноса на руски петрол.

Оставането на доставките на руски петрол през тръбопроводи е в резултат на позицията на Унгария, отстоявана от премиера на страната Виктор Орбан.

Изключение, което ще разреши покупки на руски нефт при въвеждането на санкциите от шестия пакет ще бъде предоставено за Унгария и Чехия, заяви от своя страна премиера на Белгия Александър де Кро. „Специалните изключения касаят Унгария и Чешката Република“, поясни белгийският премиер на пресконференция.

По-специално, Чехия ще може временно да продължи да купува руско дизелово гориво. Унгария ще получи отсрочка, за да подобри капацитета си за рафиниране, който сега е предназначен само за руски петрол. „Има и обща клауза, която позволява на страните, които са изправени пред съкращения на доставките против волята си, да купуват руски петрол от източници, различни от тези, доставяни през тръбопроводите“, каза по-рано Кро.

България вероятно ще се вмести в тази клауза. По-рано премиерът каза, че страната ни също е поискала отсрочка до януари 2024 г. По думите му страната ни е получила такава отсрочка. На този етап не е спомената отделно. Вероятно се касае за т.нар. „обща клауза“, предположиха експерти.

Председателят на Съвета на ЕС, Шарл Мишел каза, че лидерите на ЕС са готови да предоставят 9 милиарда евро за подпомагане на Украйна.

По-рано шефът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи на Украйна да бъдат предоставени допълнителни девет милиарда евро макрофинансова помощ.

„Ние изразихме и потвърдихме нашия исторически ангажимент, което означава, че предприемаме важни стъпки, за да изясним как ще се справим с финансовата подкрепа. Знаем, че Украйна се нуждае от финансова подкрепа, за да може да управлява страната. Това означава, че се нуждаят от макрофинансова помощ. 9 милиарда евро бяха потвърдени от Европейския съвет и това също е за стартиране на всички програми, които са необходими за възстановяване на страната“, заяви от своя страна Шарл Мишел.

Шестият пакет от санкции срещу Русия предстои да премине през официалния процес на одобрение.

Страните от ЕС въведоха последователно пет пакета от санкции срещу Руската федерация заради ситуацията в Украйна. Приемането на шестия пакет на ЕС се забави поради отказа на редица страни, в частност Унгария, да подкрепят пълен отказ от покупки на петрол. По-рано беше съобщено, че Европейският съюз се съгласи да изключи доставките по петролопровода "Дружба" от проекта за санкции, за да привлече подкрепата на Будапеща.

Санкциите изискват съгласието на всички членове на ЕС.

Общо лични санкции заради Украйна бяха наложени срещу повече от хиляда лица и 80 организации. Става въпрос за руското ръководство, включително всички членове на Съвета за сигурност на Руската федерация, други водещи политици, представители на медиите, Съвета на федерацията и Държавната дума, бизнесмени и ръководители на големи компании. Личните санкции включват забрана за влизане на територията на страните от ЕС и замразяване на активи. Освен това Европейският съюз затвори небето за руските авиокомпании и забрани продажбата и поддръжката на самолети от Руската федерация. Дипломати и притежатели на официални паспорти загубиха визовите си  привилегии в Европейския съюз.

На европейците също беше забранено да прехвърлят технологии към руски рафинерии и да инвестират в руския енергиен сектор. Освен това бяха наложени редица санкции срещу сектора на черната металургия. Европейците забраниха и износа на луксозни стоки за Русия, например автомобили, чиято цена надхвърля 50 хиляди евро. Новите ограничителни мерки включват също забрана за внос на въглища от Русия, считано от август 2022 г., забрана за влизане на кораби под руски флаг в пристанища на ЕС и ограничения за автотранспортните компании в Русия и Беларус. 

От своя страна руският президент Владимир Путин каза, че политиката на ограничаване и отслабване на Русия е дългосрочна стратегия на Запада. По думите му, санкциите нанасят сериозен удар върху цялата световна икономика, а основната цел на Запада е да влоши живота на милиони хора. Путин каза също, че Съединените щати и Европейският съюз на практика не са изпълнили задълженията си към Русия, замразявайки нейните валутни резерви. По думите му, настоящите събития поставят под линия глобалното господство на Запада както в политиката, така и в икономиката.