Енергетиката ни в следващите 10 г.: Без особени стимули за ВЕИ и много неясноти за бъдещето на ТЕЦ-овете

България няма да бърза да изпълнява заложените по-високи цели за производство и потребление на зелена енергия до 2030 г. Страната ни също така няма намерение да въвежда допълнителни стимули за това производство, освен за малки покривни централи и създаването на модел за работа на енергийната борса. Но това поставя под въпрос възможността ни наистина да постигнем минимума от цели на ЕС. Страната ни вече изгодини инвеститорите в слънчеви и фотоволтаични централи след като рязко намали стимулите за подобни проекти. В днешното време ВЕИ технологиите поевтиняха драстично, но изглежда че страната ни не смята да се възползва от този факт. Новите изисквания на ЕС обаче налагат и ние да положим усилия за повече и утсойчиви ВЕИ политики.

В публикувания Интегриран национален план за климат и енергетика е важно да се продължи и напредъка за декарбонизация на индустрията ни и намаляване на вредните емисии. Там обаче страната ни открито си признава, че жестоко закъснява с въвеждането на битовата газификация, а политиките за редуциране на парниковите квоти не се очаква да дадат ефект в краткосрочен план. На всички е ясно, че ядрената енергетика може да спомогне в процеса на декарбонизация, но в Плана като мерки в тази насока се дава единствено удължаването на живота на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“. Никъде не е включена дори идеята за изграждане на нова ядрена мощност, която дава възможности за запазване на сектора, намаляване на парниковите газове и устойчиво развитие на страната и цели региони. Дори Европа определя ядрената енергетика като една от възможности за преход към нисковъглеродна икономика.
От плана не става ясно и как ще бъдат защитени въглищните централи, който осигуряват половината от производството на електроенергия у нас. Именно част от тези централи се явяват и най-модерните съоръжения, с които разполага енергетиката ни.

Премия за количество ВЕИ енергия на борсата
 
Производството на електрическа енергия от ВЕИ централи с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 МW, за които са сключени дългосрочни договори за изкупуване по преференциални цени ще се стимулира чрез предоставяне на премия за количеството електрическа енергия, продадено на борсовия пазар. Предоставянето на помощта ще продължи до изтичане на определения в договорите за изкупуване срок, става ясно от предложения Интегриран план.

Като подходяща форма на подпомагане се обмисля и възможността за провеждането на търгове за предоставяне на капацитет за производството на електрическа енергия от ВИ и предоставянето на добавка под формата на премия към пазарната цена за продаваната електрическата енергия на електроенергийния пазар.

Посочените схеми за подпомагане ще бъдат съобразени с изискванията на приложимите разпоредби и насоки за предоставяне на държавни помощи на европейско ниво.

Страната ни също така ще се включи в Платформата на Съюза за развитие на възобновяемата енергия, която ще предоставя възможност за търговия с дялове на енергия от ВИ. В Платформата ще се публикуват годишни данни за националния принос на държавите членки към обвързващата цел на Съюза, в т.ч. очакваните излишъци или недостатъци на енергия от ВИ, цената на прехвърляне на излишъците на енергия от ВИ от или на друга държава членка.

Продължаваме да искаме от Европа безплатни квоти за мръсен въздух

Занапред България отново ще продължи се възползва от възможността за безплатно разпределение на квоти на емисии на парникови газове. Целта е да се постигне по-лесна модернизация на енергийния ни сектор, съгласно евродирективите. Предвидено е да се разработят и критерий за подбор на проекти с инвестиции до 12,5 млн. евро. Тези проекти ще бъдат финансирани от средствата от безплатното разпределение на квоти в следващите десет години.

В същия период е планирано да се подпомагат и проекти с инвестиции над 12,5 млн. евро,  но за тях те първа ще се създават допълнителни правила.

В Плана е обяснено, че най-голям дял в общите емисии на парникови газове в страната има сектор „Енергетика“. Това определя и неговата първостепенна важност за изпълнение на националните цели за намаляването им. Производството на електрическа и топлинна енергия от въглища допринася за над 90% от емитираните парникови газове в сектора. Там е съсредоточен и основният потенциал за намаление на емисии. Политиките и мерките в сектор „Енергетика“, които са предвидени се базират на тези, заложени в Енергийната стратегия на България до 2020 г. и в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници. Мерките са групирани в пет приоритетни оси:
• Приоритетна ос 1: По-чисто производство на електрическа енергия от съществуващите въглищни централи;
• Приоритетна ос 2: Преход към по-нисковъглероден електроенергиен микс;
• Приоритетна ос 3: Системата за централно топлоснабдяване – инструмент за нисковъглеродна енергетика;
• Приоритетна ос 4: Децентрализирано производство на енергия;
• Приоритетна ос 5: Развитие на нисковъглеродни мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия и природен газ.
Прилагането на заложените допълнителни мерки в този сектор ще доведе до намаление на емисиите на парникови газове с 13.8% спрямо нивата в базовия сценарий с мерки към 2020 г.

22% намаляване на вредните емисии от бита

Битовото потребление у нас пък се характеризира с тенденция на нарастване на емисиите ПГ, което е обусловено от увеличение на енергийното потребление на домакинствата. Мерките в този сектор са базирани на Енергийната стратегия на България до 2020 г. и Националната индикативна цел по Директива 2006/32/ЕО и са насочени към повишаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници в брутното крайно енергийно потребление. Прогнозираното намаление на емисиите в този сектор при прилагане на заложените мерки е 22% спрямо емисиите в базовия сценарий за 2020 г.

Особено значим сектор с изключително голям потенциал за намаление на емисии е сектор „Отпадъци“. Очакваните редукции след прилагане на заложените в НПДИК мерки се равняват на 36.4% спрямо емисиите по базов сценарий. Секторът се явява един от главните източници на парникови газове в три основни направления депониране на отпадъци, третиране на отпадъчни води и изгаряне на отпадъци.
Настоящите мерки за подкрепа за намаляването на вредните емисии в транспорта ще продължат и занапред, е записано още в плана.

Изоставаме много с битовата газификация
 
По отношение на заложения в Енергийната стратегия приоритет за развитието и разширяването на битовата газификация в страната не можем да отчетем напредък. Делът на домакинствата в България ползващи природен газ е под 5%, докато за Европа този дял е 55%, става ясно от доклада.  Използването на електрическа енергия в крайното потребление води до три пъти повече разходи на първична енергия в сравнение с използването на синьо гориво. Така именно заместването на електрическата енергия с природен газ за отопление и за домакински нужди в бита ще допринесе за трикратно спестяване на първична енергия и по тази причина трябва да се разглежда като един от начините за повишаване на енергийната ефективност.

За изпълнение на тази си цел обаче енергийното ведомство не си поставя особено големи цели – едва 10 000 души ще бъдат подпомогнати да променят използваното от тях гориво и да преминат на природен газ. Държавата ще покрие едва 30% от разходите им за тази цел и то чрез финансиране по европейска програма.

В същото време в плана се предвижда и развитие на газопреносната мрежа, инвестиции в нова газова инфраструктура и Газовия хъб „Балкан“. Акцент е поставен отново върху проектите за нови газови връзки с Гърция, Турция и Сърбия. Планирано е и да бъде построена компресорна станция в Румъния, благодарение на която ще е възможно да се доставя природен газ от северната ни съседка към нас по газопровода между Русе и Гюргево.

Пазарно обединение на енергийните борси в региона

В Интегрирания план e предвидено да има и пазарно обединение с борсите в региона. Най-реалистично към момента е да се пристъпи към обединение с румънската енергийна борса. Причината е, че българската и румънската платформи имат доста сходни начини на работа и сегментите на пазарите са еднакви. България предвижда стартирането на преговори с Румънската страна през 2020 г., като очаква през 2022 г. да бъде въведено в реална работа пазарното обединение на БГ-РО граница.

Пазарно обединение на българо-гръцка граница ще е възможно след въвеждането на пазар ден напред на територията на Гърция. Отчитайки обявените плановете от гръцка страна, се очаква в рамките на 2019 г. да има работещ пазар ден напред в пазарната зона. България предвижда да стартира разговори с гръцката страна за обединение на пазарите, веднага след въвеждането на пазара, което ще даде възможност за стартиране на пазарно обединение на БГ-ГР граница през 2022 г.

На българо-гръцка граница пазарно обединение ще е възможно след създаването на пазар в рамките на деня в пазарната зона на Гърция, за което към настоящия момент няма официална информация.

Паралелно с обединяването е предвидено да продължи развитието на енергийната борса у нас, както и да се създаде борса за търговия с природен газ, което е важно за либерализацията на сектора.

Без конкретика за въглищните централи и ядрената енергетика

Използването на местните въглищни запаси има бъдеще като стабилизиращ източник на енергия. Централите, използващи местни въглища осигуряват около 48% от производство на електрическа енергия и са гарант за енергийната сигурност на България и конкурентоспособността на българската икономика. Тези централи са основни базови електропроизводствени мощности за българската електроенергийна система и са основен доставчик на услуги за балансиране на системата, поради което те се явяват основен фактор за електроенергийната сигурност на страна. Това определя ролята на местните въглища като стратегически енергиен ресурс, по отношение на енергийната и национална сигурност на страната, обясняват специалистите, изготвили Плана. Но не дават никакви подробности как точно ще бъдат запазени тези произвоства. И дума не е обелена да се знае какви инвестиции ще са нужни, за да отговарят централите на съвременните европейски изисквания. Именно енергийния министър Теменужка Петкова обясни пред синдикатите, че страната ни държи да запази въглищния си сектор. Очевидно все още се търсят варианти за това.

В плана е отделено прекалено скромно място за ядрената енергия. АЕЦ „Козлодуй“, като базова централа, има своята основна роля за поддържане запаса по устойчивост в електроенергийната система. Той осигурява около 33% от производството на електрическа енергия в страната и е гарант за енергийната сигурност на България. В изпълнение на приетата от Народното събрание на 01.06.2011 г. „Енергийната стратегия на Република България до 2020 г.“, е заложено удължаване срока на експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй”. Няма и дума за идеята за изграждане на нова ядрена мощност у нас – нито за Седми блок, нито за АЕЦ „Белене“. А именно ядрената енергетика може да бъде основата за прехода към нисковъглеродна икономика, смята Европа.

Вечните проекти

В Интегрирания план отново се засягат „вечните проекти“ на държавата в енергетиката, за които обаче все не остават средства. Такъв в последните години се явява разширяването на ПАВЕЦ „Чаира“ с хидровъзел „Яденица“. Отново той е споменат, че е важен за енергийната сигурност на страната и региона, защото може да балансира непостоянните ВЕИ централи. В случая специалистите напълно са се отказали от проекта за хидрокаскада „Горна Арда“. И дума не е спомената за този проект, който също може да подобри ВЕИ ситуацията у нас.

За нови електропроводи до Гърция и Румъния също се говори от години, но не е направено много в тази посока. В Плана отново се обмисля да бъде изграден нов електропровод от Маришкия басейн до гръцката подстанция Неа Санта. Предвижда се и строителство на нов електропровод от 400 квт до Румъния.

В газовия сектор продължава работата по разширението единственото ни хранилище край Чирен. Очакванията са проектът да завърши през 2024 г. Държавата дори не обсъжда идеите за създаване на второ газово хранилище.

Предвидени са доставки от газопровода Комотини – Стара Загора, който вероятно ще бъде завършен през 2021 г., както обясни наскоро министър Петкова. По тръбата ще получаваме както доставки на синьо гориво от Азербайджан, така и от проектирания LNG терминал в района на Александруполис.

Другата важна газова връзка е тази с Турция, от която отново се планират доставки на газ от каспийския регион.
По отношение на газовите връзки последната идея е да се строи газопровод до Сърбия, който ще тръгва от гр. Нови Искър и да достига до Ниш. В тази посока има и идея да се изгражда нов електропровод, но това засега е само идея.

Чрез всички тези проекти вече започва да се вижда и как се заформя газоразпределителния център „Балкан“. Наскоро държавната „Булгартрансгаз“ регистрира дъщерна компания „Газов хъб Балкан“. Тези проекти ще бъдат изпълнявани в синхрон с проектите за Южния газов коридор, е записано още в плана. На базата на това страната ни възнамерява да изгради и изцяло нов газопровод в Северна България. Така се планира да се подобри междусистемната свързаност на Северния полупръстен на националната газопреносната мрежата на „Булгартрансгаз“ ЕАД и газопреносната мрежа на Трансгаз С.А. Румъния. Проектът е важен и газопреносния коридор България – Румъния – Унгария –Австрия.

Предвидено е страната ни да се включи по-активно и в проекта Eastring - транспортен коридор през териториите на Словакия, Унгария, Румъния, България, осигуряващ възможност за двупосочни доставки на природен газ от алтернативни източници. Концепцията Eastring, предвижда проектът да се развива съвместно и координирано от газопреносните оператори на Словакия, Унгария, Румъния и България. Предвидено е Eastring да се изпълни на 2 етапа – първият да бъде въведен в експлоатация през 2023 г., а вторият етап през 2028 г.

Като цяло стратегическите цели и приоритети на енергетиката и климата на България могат да бъдат обобщени така:

По измерение Декарбонизация – усилия за намаляване на емисиите на парникови газове, погълтители на парникови газове и усилия за увеличаване на дела на енергията от възобновяемите източници в брутното крайно енергийно потребление;
По измерение Енергийна ефективност – постигане на енергийни спестявания в крайното потребление и в дейностите по производство, пренос и разпределение на енергия, както и подобряване енергийните характеристики на сградите;
По измерение Енергийна сигурност – повишаване на енергийната сигурност чрез деверсификация на доставките на енергия, ефективно използване на местни енергийни ресурси и развитие на енергийна инфраструктура;
По измерение Вътрешен енергиен пазар – развитие на конкурентен пазар чрез пълна либерализация на пазара и интегриране към регионални и общи европейски пазари;
По измерение Проучвания, иновации и конкурентност – насърчаване на научните постижения за внедряване на иновативни технологии в областта на енергетиката, в т.ч. за производство на чиста енергия и ефективно използване на енергията в крайното потребление.

Представянето не Интегрирания план ще бъде направено първо пред Брюксел и след това ще започне реалната дискусия по него у нас. Iинформационният портал 3eNews отваря дискусията по темата и дава възможност на експерите да изразят мнението или анализите си по предоставените проекти.