Неочаквано повечето европейски пазари на акции излязоха на печалба в петък, след една волатилна седмица

Повечето фондови пазари в Западна Европа се повишиха в петък, въпреки потвърдената статистика за рекордна инфлация в еврозоната, след една силно волатилна седмица. Но в крайна сметка отминалите пет работни дни за фондовите борси в Западна Европа приключват със сериозни загуби, тъй като серията от повишения на лихвите от големите централни банки през последните два дни подкладиха притесненията за рязко икономическо забавяне.

Потребителските цени в еврозоната през май са се увеличили с 8.1% на годишна база, показват окончателните данни на Статистическата служба на ЕС „Евростат“, а индикаторът е на максимално ниво откакто се изчисляват тези данни. Така инфлацията в региона се ускорява спрямо 7.4%, регистрирана през април.

Окончателните данни съвпаднаха с предварителните, въпреки че много анализатора очакваха корекция. Инфлацията за миналия месец надхвърля целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2% с повече от 4 пъти. ЕЦБ запази основните си лихвени проценти в края на заседанието миналата седмица и обяви намерението си да ги повиши с 25 базисни пункта през юли.

Междувременно Банката на Англия (BoE) повиши вчера основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 1.25%, както очакваха повечето експерти. BoE повишава основната си лихва за пети пореден път от декември 2021 година, което никога не е наблюдавано в цялата 300-годишната история на британския регулатор.

Вижте още: Централните банки избират шока за укротяване на инфлацията

Пазарът

До обед общият индекс Stoxx 600 на най-големите компании в региона се повиши с 1.13%, а от националните измерители на „сините чипове“ с най-висок ръст беше италианският FTSE MIB (+1.39%), следван от испанския IBEX 35 (+0.87%), британския FTSE 100 (+0.91%), германския DAX (+0.84%) и френския CAC 40 (+0.81%). В късния следобед трендът на борсите в Лондон и Париж се обърна и основните измерители там приключиха със спад.

Източник: MarketWatch

От таблицата по-горе е видно, че с най-голямо дневно повишение затвори испанският индекс IBEX 35, а с най-висок ръст завърши британският FTSE 100.

Търговията

Борсовите котировки на най-голямата испанска банка Santander SA нараснаха с 2.30%, след като стана ясно, че Хосе Антонио Алварес, главен изпълнителен директор на кредитора, ще напусне поста си на 1 януари 2023 г. Алварес заема този пост в продължение на седем години.

Акциите на Tesco Plc се повишиха с 0.10%. Най-големият търговец на дребно в Обединеното кралство е увеличил продажбите си в чужбина през първото тримесечие на фискалната 2023 г., приключило на 28 май, с 2%, но продажбите в Обединеното кралство са спаднали с 1.5%, което е ранна индикации за промяна в поведението на клиентите поради нарастващия инфлационен натиск.

Пазарната капитализация на британския онлайн търговец на дребно THG PLC се повиши с с 3.77%.

Финландския производител на гуми Nokian Tyres излезе на върха на Stoxx 600, след като цената на акциите скочи с 10.27%, тъй като компанията повиши прогнозата си нетни продажби за 2022 г.

Книжата на банката ABN Amro поскъпнаха с 5.65%, след като „Блумбърг“ съобщи, че френската банка BNP Paribas се интересува от придобиването на холандския кредитор. Акциите на BNP Paribas се повишиха, но значително по-слабо, с 0.46 на сто.

Сред печелившите до ранния следобед бяха и книжата на листнатата на Лондонска борса миннодобивна компания Glencore, които се повишиха с 3.4%, след като обяви, че коригираната за половин година оперативна печалба в търговското му подразделение ще надхвърли 3.2 милиарда долара, като сумата е на горната граница на дългосрочната годишна прогноза. Следобед трендът както и на други емисии се обърна и акциите на Glencore завършиха със спад от 0.60%

На другия край, в дъното на Stoxx 600 слязоха книжата на швейцарската фармацевтична компания Vifor Pharma AG, специализирана в в областта на лечението на дефицит на желязо, диализа, нефрология и редки заболявания, които се понижиха с 3.25%.

Седмичната равносметка

показва, че не само западноевропейските, но и световните фондови пазари регистрират най-големия си седмичен спад след срива на пазарите заради пандемията през март 2020 г., засегнати от нарастващите притеснения за рецесия, след като повишенията на лихвите в Съединените щати и Великобритания бяха последвани от изненадващ ход и на Швейцария за потушаване на скока на инфлацията, а преди това и на други развити страни.

С най-голям седмичен спад сред националните измерители на „сините чипове“ завършва френският бенчмарк САС 40 (-4.70%), следван от германския DAX (-4.62%), британския FTSE 100 (-4.35%), италианския FTSE MIB (-3.17%) и испанския IBEX 35 (-2.92%).

Общият европейски индекси Stoxx 600 загуби 4.60 на сто, но почти четири пъти повече (-17.12%) от началото на годината поради притеснения относно влошаващите се икономически перспективи и ударите върху корпоративните печалби от нарастващите енергийни цени и агресивните мерки за затягане на централните банки.

„Едва ли ще има трайно успокоение от усещането за потъване, което удари финансовите пазари тази седмица“, каза за „Ройтерс“ Сузана Стрийтър, старши анализатор по инвестиции и пазари в британската компания за финансови усуги Hargreaves Lansdown. Тя прогнозира, че „притесненията относно предстоящите трудни икономически времена вероятно няма да изчезнат скоро“.