Из цяла Европа се възраждат проекти за проучване и добив на природен газ

Освен диверсификацията, пестенето на енергия или развитието на възобновяеми енергийни източници, някои страни от Европа избраха да разширят съществуващите газови сондажи или да експлоатират неизползваните запаси. Това се случва в момент, в който ЕС се готви да сложи край на зависимостта си от руския газ.

Докато Европейската комисия сподели три основни начина за намаляване на руската енергийна зависимост – спестяване на енергия, възобновяеми източници и диверсификация – много страни избраха своите методи, включително възраждането на проекти за сондиране на изкопаеми горива. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен наскоро предупреди държавите-членки на ЕС да не се отказват от дългосрочния си стремеж за намаляване на използването на изкопаеми горива.

Причината е, че шепа нации се обърнаха към въглищната си енергетика след решението на Русия да ограничи доставките си на газ, припомня европейското издание Euractiv.

Други държави решиха да ускорят или разширят инициативите за проучване и добив на природен газ, а някои се обърнаха към предишните решения срещу сондирането. Един пример е съвместната холандско-германска сондажна операция в Северно море. Проектът е планиран от известно време, но правителството на германската провинция Долна Саксония реши да не дава разрешителни за проекта. Холандското министерство наскоро обяви, че Долна Саксония „сега взема различно решение заради войната в Украйна“ и сондажите трябва да започнат през 2024 г.

Заключени резерви? Променете закона!

Натискът за разширяване на дейността по сондиране на газ се случва и в Италия. Страната произвежда около 3,3 милиарда кубически метра газ годишно, а според правителството има запаси от 70-90 милиарда кубически метра в италианските недра.

Въпреки това запасите в момента са „заключени“ - по закон и не може да се добива газ. През февруари, в отговор на енергийната криза и нарастващите сметки за енергия, правителството на италианския премиер Марио Драги започна да разсъждава върху хипотезата за удвояване на добива. Войната в Украйна ускори дискусията за енергийната стратегия на страната за експлоатация на нейните ресурси.

След като „Газпром“ прекъсна доставките за Италия, министърът на екологичния преход Роберто Чинголани започна преглед на сондажната дейност, като нарече „грешка преминаването от 20% собствен добив на природен газ през 2000 г. на 3-4% през 2020 г.

Румъния се оказва, че е най-големият производител на петрол сред страните-членки на ЕС и също така има доказани запаси на газ в Черно море. До април тези резерви също бяха заключени. Управляващата коалиция обаче се съгласи да промени офшорния закон и позволи на инвеститорите да експлоатират залежите.

Норвегия традиционно е вторият най-важен доставчик на газ за ЕС. След нахлуването в Украйна Норвегия обеща да помогне на ЕС да намали зависимостта си от руските доставки.

За да замени руския газ, норвежкото правителство разреши увеличаване на производството, което беше посрещнато със силно неодобрение от лявата опозиция, предупреждавайки за блокиране на инвестициите в проекти за изкопаеми горива.

Малки държави, големи мечти

Планове за проекти за сондиране на газ се появяват не само в големите страни с традиция в сондажите, но и при по-малките държави. Словакия е една от най-газифицираните страни в ЕС, с 5 милиарда кубически метра консумация годишно. Преди няколко години беше открито находище на газ, което според оценки може да покрие около 10% от вътрешното потребление. В миналото еколозите категорично се противопоставяха на сондажа, като твърдяха, че проектът е вреден и ненужен. Войната промени това и проектът отново е на масата. Според инвеститорите сондирането може да започне след две години, ако всичко върви по план. Правителствените служители също не изключват проекта.

В момента Албания не консумира, не произвежда и не внася газ. Страната обаче притежава резерви и правителството настоява за газификация както в производството, така и в използването на енергия с няколко проекта за добив, които трябва да започнат, както и плаващи терминали за LNG край южното крайбрежие. В един от проектите участва и българската компания „Овергаз“ съвместно с американски партньори.

Не всички

Въпреки тези инициативи, не всички страни избраха да експлоатират своите газови запаси. България има по приблизителни оценки около 480 милиарда кубически метра шистов газ, но действащото законодателство предотвратява експлоатацията. А досегашното правителството нямаше планове и не промени статуквото.

Франция има значителен потенциал за офшорни и наземни находища, но както в България или Италия, законът забранява издаването на нови разрешителни за проучване и добив. С изключение на настояването на депутата Дейвид Хабиб, който пледира за повторно отваряне на газовите находища в Елзас, като цяло няма натиск за промяна на ситуацията.