Прогнозата на Еврокомисията за 2022: БВП на България ще се забави до 2.8%, а инфлацията ще нарасне до 12.5%

Инфлацията в България през 2022 г. ще бъде 12,5 на сто, а нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) ще се забави до 2.8 на сто. Това предвижда Европейската комисия в лятната си икономическа прогноза, публикувана днес на сайта на ЕК.

Еврокомисията е повишила прогнозата си за икономическия растеж в страната за настоящата година, но е понижила очакванията си за следващата 2023 година. В пролетната си прогноза ЕК предвиждаше ръст на БВП от 2.1 на сто през настоящата и нарастване с 3.1 на сто за догодина.

Доста съществена е разликата за инфлацията. Сега Еврокомисията допуска ръст на потребителските цени с 12.5 на сто през 2022 година и почти двоен спад спрямо настоящата година за следващата 2023 г. Огромната разлика се дължи на това, че през 2021 година инфлацята в България е била много ниска – 2.8 на сто.

Основната причина за корекцията надолу на БВП и рязко нагоре на инфлацията е войната в Украйна и нейното въздействие върху икономиката на България и респективно на ЕС.

През първото тримесечие на 2022 година БВП на България е нараснал с 0.8 на сто на тримесечна основа, като всички компоненти на търсенето са допринесли за това увеличение, посочват от ЕК в прогнозата си за нашата страна. Нарасналото частно потребление е било подкрепено от благоприятните условия на пазара на труда и рязкото повишаване на заплатите в частния сектор в началото на годината. Потребителското доверие се влошава от март тази година, което предполага по-ниско частно потребление през остатъка от годината, се посочва в доклада.

Очакванията на Брюксел са износът на стоки и услуги от България да нарасне през 2022 година, както заради стоковия експорт, така и заради туризма. Прилагането на плана за възстановяване и устойчивост ще е основният двигател за ускорения растеж на инвестициите през 2022 и 2023 година.

Значителното увеличение на заплатите през 2022 година ще доведе до по-нататъшно нарастване на цените, най-вече в нетърговския сектор, затова и прогнозата за инфлацията е значително завишена. В условията на по-слабо кредитиране и коригирани инфлационни очаквания, заплатите през 2023 година ще нарастват с по-умерен темп, което ще доведе до по-слаб растеж на потребителските цени.

Очакваното ускоряване на инфлацията през 2022 г. се дължи на по-високите цени на енергията и храните и косвените ефекти от повишените цени на енергията за фирмите върху общата инфлация. През 2023 г. се очаква поскъпването на потребителските цени да се установи на 6.8%, почти два пъти по-ниско от инфлацията за настоящата година, но остава почти три пъти над целта на Европейската централна банка от 2%, тъй като двата основни компонента за инфлацията – енергията и храните, ще останат относително високи, както и заради въздействието от минали увеличения на заплатите.

Прогнозите за ЕС и еврозоната

И тъй като продължителната руска инвазия в Украйна се задълбочава, оценката на нейните икономически последици за световната икономика става все по-мрачна. Шоковете, отприщени от войната, удрят икономиката на ЕС както пряко, така и непряко, като я насочват към по-нисък растеж и по-висока инфлация. Бързото нарастване на цените на енергийните и хранителните стоки подхранват глобалния инфлационен натиск, подкопават покупателната способност на домакинствата и предизвиква по-бърза реакция на паричната политика, отколкото се предполагаше досега.

Забавен ръст на икономиката

Еврокомисията предвижда реалният БВП за ЕС-27 да нарасне с 2.7% през 2022 г. и 1.5% през 2023 г., а в еврозоната се очаква ръст от 2.6% през настоящата година и с 1.4% през 2023 г.

Прогнозираният годишен темп на растеж на БВП за тази година се подкрепя от импулса, набран с възстановяването от миналата година и по-силното първо тримесечие от предишните оценки. И двете довеждат постигнатия растеж през първото тримесечие на тази година до стабилните 2.7% за ЕС и 24% за еврозоната. Очаква се икономическата активност да е отслабнала през второто тримесечие, но би трябвало да възвърне известна сила през лятото, благодарение на обещаващия туристически сезон. През 2023 г. се очаква икономическият растеж да набере известна скорост на фона на устойчив пазар на труда, забавяне на инфлацията, подкрепа от Механизма за възстановяване и устойчивост и все още голямо количество излишни спестявания. На годишна база обаче има ревизия надолу с почти един процентен пункт спрямо пролетната прогноза.

Инфлацията

в ЕС-27 се очаква да нарасне до 8.3% през 2022 г. (респективно 7.6% в еврозоната) и до 4.6% през 2023 г. (4.3% в еврозоната).

И докато цените на някои суровини се отдръпват от скорошните върхове, икономиката на ЕС остава уязвима към развитието на енергийните пазари поради силната си зависимост от руските изкопаеми горива. С цените на газа, които се доближават до историческите си върхове, енергийната инфлация нараства. Инфлацията при храните също расте, но натискът се разширява още повече, тъй като по-високите разходи за енергия се прехвърлят към услуги и други стоки. Домакинствата с по-ниски доходи са особено засегнати от продължителното покачване на цените.

Фирмите, които все още гледат на разширяване на икономическата дейност, те са по-малко оптимистични за бъдещето, което ще натежи върху инвестициите. Домакинствата са също толкова негативно настроени за бъдещето, колкото бяха в началото на пандемията, която се очаква да забави възстановяването на частното потребление.

ЕС - сътресенията, предизвикани от войната, оказват отрицателно въздействие върху растежа

Много от отрицателните рискове, свързани с прогнозата от пролетта на 2022 г., се реализираха. Нахлуването на Русия в Украйна оказа допълнителен натиск за повишаване на цените на енергията и хранителните стоки. Те подхранват инфлационния натиск в световен мащаб, подкопават покупателната способност на домакинствата и предизвикват по-бърза реакция на паричната политика от очакваното. Продължаващото забавяне на растежа в САЩ е в допълнение към отрицателното икономическо въздействие на стриктната политика на Китай за нулево разпространение на COVID.  

Икономиката на ЕС остава особено уязвима по отношение на развитието на енергийните пазари поради силната си зависимост от руски изкопаеми горива, а отслабването на растежа в световен мащаб намалява външното търсене. Набраната инерция с възстановяването от миналата година и малко по-силното от очакваното преди това първо тримесечие се предвижда да даде тласък на годишния темп на растеж за 2022 г. Въпреки това икономическата активност през останалата част от годината се очаква да бъде слаба, независимо от обещаващия летен туристически сезон. През 2023 г. се очаква тримесечният икономически растеж да набере инерция на фона на устойчивия пазар на труда, умерената инфлация, подкрепата по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и все още големия размер на излишъка от спестявания.

Като цяло се очаква икономиката на ЕС да продължи да се разраства, но със значително по-бавни темпове от очакваното в прогнозата от пролетта на 2022 г.

Рекордно високата инфлация се очаква да намалее през 2023 г.

Номиналната инфлация до юни достигна рекордно високи стойности, тъй като цените на енергията и храните продължиха да растат, а ценовият натиск се разшири и обхвана услугите и други стоки. В еврозоната инфлацията нарасна силно през второто тримесечие на 2022 г. — от 7,4 % през март (на годишна база) до ново рекордно равнище от 8,6 % през юни. В ЕС увеличението беше още по-силно изразено, като инфлацията скочи с цял процентен пункт — от 7,8 % през март до 8,8 % през май.

Прогнозата за инфлацията бе значително увеличена в сравнение с пролетната прогноза. Освен голямото увеличение на цените през второто тримесечие, се очаква допълнителното покачване на цените на природния газ в Европа да се отрази на потребителите и чрез цените на електроенергията. Инфлацията се очаква да достигне най-високата си стойност от 8,4 % на годишна база през третото тримесечие на 2022 г. в еврозоната и след това да намалява стабилно и да спадне под 3 % през последното тримесечие на 2023 г. както в еврозоната, така и в ЕС, тъй като натискът от ограниченията в предлагането и от цените на стоките отслабва.

Рисковете остават високи и зависят от войната

Рисковете за прогнозата за икономическата активност и инфлацията зависят в голяма степен от развитието на войната, и по-специално от последиците от нея за доставките на газ за Европа. Новите увеличения на цените на газа могат допълнително да повишат инфлацията и да попречат на растежа. Вторичните ефекти на свой ред могат да засилят инфлационните сили и да доведат до по-строго затягане на финансовите условия, което не само ще попречи на растежа, но ще доведе и до повишен риск за финансовата стабилност. Не може да се изключи възможността възобновяващата се пандемия в ЕС да доведе до нови смущения в икономиката.

В същото време неотдавнашните тенденции към понижаване на цените на петрола и на други стоки могат да се засилят, което ще доведе до по-бърз спад на инфлацията, отколкото се очаква понастоящем. Освен това благодарение на силния пазар на труда частното потребление може да се окаже по-устойчиво на повишаване на цените, ако домакинствата използват повече от натрупаните си спестявания.

Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател по въпросите на икономиката в интерес на хората, заяви: Войната на Русия срещу Украйна продължава да хвърля тъмна сянка върху Европа и нашата икономика. Изправени сме пред предизвикателства на множество фронтове — от покачващите се цени на енергията и храните до изключително несигурните перспективи в световен мащаб. Имаме късмет, че започваме от силна позиция, след като преодоляхме предишната криза със стабилно възстановяване на растежа. Икономическият растеж ще се забави значително през втората половина на тази година, но ще се увеличи през 2023 г. С оглед на високата инфлация и затягането на условията за финансиране ще бъде важно да се намери правилният баланс между преминаването към по-предпазлива фискална позиция и защитата на най-уязвимите. Трябва също така да намалим зависимостта си от руските изкопаеми горива.

Паоло Джентилони, комисар по въпросите на икономиката, заяви: Непровокираното нахлуване на Русия в Украйна продължава да предизвиква сътресения в икономиката в световен мащаб. Действията на Москва нарушават доставките на енергия и зърно, което води до повишаване на цените и отслабване на доверието. В Европа се очаква импулсът от възобновяването на нашите икономики да стимулира годишния растеж през 2022 г., но за 2023 г. значително преразгледахме прогнозата си в посока намаление. Рекордно високата инфлация се очаква да достигне връхната си точка по-късно тази година и постепенно да намалее през 2023 г. Тъй като ходът на войната и надеждността на доставките на газ остават неизвестни, тази прогноза е изложена на висока степен на несигурност и рискове от влошаване. За да навигира в тези бурни води, Европа трябва да покаже лидерство, като нашите политики се определят от три думи: солидарност, устойчивост и сигурност.

Икономическата прогноза от лятото на 2022 г. съдържа актуализация на икономическата прогноза от пролетта на 2022 г., представена през май 2022 г., с акцент върху динамиката на БВП и инфлацията във всички държави — членки на ЕС.

Настоящата прогноза се основава на набор от технически допускания относно обменните курсове, лихвените проценти и цените на стоките, актуални към 30 юни. По отношение на всички други входящи данни, включително допусканията относно държавните политики, за прогнозата е използвана информацията, налична до 5 юли включително.

Всяка година Европейската комисия публикува две подробни прогнози (пролетна и есенна) и две междинни прогнози (зимна и лятна). Междинните прогнози обхващат годишния и тримесечния БВП и инфлацията за текущата и следващата година за всички държави членки, както и съвкупни данни за ЕС и еврозоната.

Следващата прогноза на Европейската комисия ще бъде икономическата прогноза от есента на 2022 г., която се предвижда да бъде публикувана през ноември 2022 г.