На фокус: Отвързването на газа като възможност за спад на цените на електроенергията

За пореден път енергетиката е във фокуса на Европейския съюз. Високата стойност на газа, довела до невероятния ръст на цената на електроенергията разтревожи лидерите. По този повод Европейската комисия събира енергийните министри на страните-членки на 9 септември.

Вече е ясна и темата на обсъждането - "откачането" на газа, така че да няма водеща роля при цената на електрическата енергия. На подобен принцип в момента работи Иберийския пазар (Испания и Португалия) - природният газ, в производството на електроенергия е с таван на цената, а парогазовите централи са тези, които получават компенсация.

Както се вижда от данните на европейските електроенергийни борси през последните месеци, а и според твърденията на експертите, този механизъм за ограничаване на пазарните цени работи. Така например, ако с ден за доставка 2 септември цената на електроенергията на "пазар ден напред" в Испания и Португалия (на Пиренейския пазар) е 152.14 евро за МВтч, то в съседна Франция достига до 516.69 евро за МВтч.

В същото време, за да бъде ефективен такъв модел обаче, той трябва да се приложи в цяла Европа, коментира за 3еNews и Dir.bg изпълнителният секретар на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) Красимир Живачки. Както очаква той, такъв механизъм не би трябвало да е дългосрочен, а само дотогава, докато са високи цените на синьото гориво.

"Механизмът, който започна да се прилага в Испания и Португалия от 14 юни насам дава резултат и в много голяма част от часовете цената (на електрическата енергия б.р.) в тези държави е между два и три пъти по-ниска от цената в съседна Франция. Една от причините за това са мерките, които бяха приложени по така наречения таван на цените на газа, който беше обявен като 40 евро като останалата разлика се компенсира от държавата. Тоест, разликата между реалната цена на газа, която трябва да платят производителите и тези 40 евро се поема от държавата", обяснява той.

Разбира се, има и още нещо. "Другата основна причина е, че до голяма степен държавите от Пиренейския полуостров действат в малко островен тип, тоест електроенергийната им система, капацитетът на обмен със съседна Франция е доста малък - от порядъка на 2,8-3 процента от развиваната мощност в страната. Така, това не позволява френските цени да окажат съществено влияние върху Испания и Португалия и съответно тази мярка да има такъв голям ефект (върху съседния френския пазар).

Ако минем на европейско ниво, да, очаква се да има сходен ефект, но единствено, ако такава мярка се приложи от всички държави", категоричен е Живачки, като обръща внимание и на свързаността на европейските електроенергийни пазари. "Защото, знаете, българският "пазар ден напред" е свързан с гръцкия и с румънския пазар. Дори и да не говорим за "пазар ден напред", а за дългосрочните капацитети, пак имаме добра междусистемна свързаност и на дългосрочни продукти. Така че, ако в тези две държави, където по-голяма част от производството в сравнение с България идва от газ, не се приложи подобна мярка, а само тук, то тя няма да има такъв ефект като в Испания, защото сме изключително добре свързани с румънския и гръцкия пазар", обяснява той.

Живачки допълва с пример: ако не бяхме в coupling, в най-скъпите часове, да кажем за днешния ден (1 септември б.р.) в часовете с 1300 - 1400 лева за МВтч, цената в България щеше да е не повече от 110 - 120 евро за МВтч, което няма нищо общо с реализираните 600-650 евро за МВтч.

Той обаче е на мнение, че такава мярка не би трябвало да е дългосрочна.

"Такава мярка по моите разбирания, предвид изказванията на председателя на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, на германския министър на икономиката, на австрийския канцлер и други изглежда, че ще действа, дотогава, докато газовите цени имат съществено влияние върху пазарите. Тоест, докато не спрем да наблюдаваме едни екстремни нива на цените на газа. Защото, ако се върнем назад във времето, преди две години нормалните цени за този период на годината бяха между 13 - 16 евро за МВтч по отношение на газа, а преди няколко дни надминаха 325 евро за МВтч, тоест говорим за едно увеличение от порядъка на 24 пъти", смята изпълнителния секретар на АТЕБ.

Както обобщава той, "да, подобна мярка за "откачане" на цената на газа от електроенергийната е възможна и ще е работеща, но само ако се приложи на общо европейско ниво, защото пазарите са свързани".

В същото време обаче имаме пазар, в който руския газ се замества с внос на LNG, а той е до 70 % по-скъп. В "зелената сделка" се очаква газа да е преходно гориво до заместване с ВЕИ с максимален процент. Това предполага запазване на цените на синьото гориво за достатъчно дълъг период, което означава, че това "откачане" на цените на газа от тези на електроенергията ще се запази за по-продължителен период от две до три години.

Красимир Живачки в отговор на това обаче обръща внимание на новата тенденция - прескачане на газа като преходно гориво и по-бързо насочване към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), водорода, АЕЦ.

"Газа беше възприеман като гориво на прехода заради два пъти по-ниските цени от тези на въглищните централи. Беше възприеман като гориво на прехода преди една, две, три години назад във времето, защото цената му беше благоприятна. В момента все повече европейския поглед е насочен към прескачането на тази междинна стъпка - газа и директно преминаване към ВЕИ или други алтернативни горива като водорода. Така че очакването е газа да има все по-малко разпространение в електроенергийния микс на Европа като инвестиции", обяснява той. В същото време по думите му, не трябва да отбягва от вниманието и факта, че настоящата цена на синьото гориво е в зависимост и от продължителността на конфликта Украйна - Русия .

"След срещата на енергийните министри в Чехия вероятно ще имаме яснота към какъв модел се върви - испанско-португалския, или до някаква степен гръцкия вариант. Впоследствие ще имаме вероятно и някакъв времеви диапазон, в който се очаква да се приложи това на европейско ниво.

Два са факторите, които ще определят спешността на въвеждането. Единият касае развитието на цените през следващите месеци. Другият - вътрешният диалог между европейските държави. Защото първоначално Австрия, Германия, Холандия се противопоставяха на гръцкото предложение за такова пазарно разделение грубо казано, на газ и електроенергия, но впоследствие самите те излязоха с подобни предложения", допълва Красимир Живачки.

В продължение на разсъжденията за бъдещето на електроенергийния пазар и зелената сделка и в отговор на въпрос дали настоящата ситуация отваря и възможността за форсиране на ядрената енергия, изпълнителният секретар на АТЕБ допуска тази възможност. В същото време посочва и слабостите. "Проблемът при ядрената енергетика е, че изграждането и въвеждането в експлоатация на ядрени мощности отнема много време, между 9 и 11 години, така че не можем да кажем, че те са бърза алтернатива на газовите централи, но все повече ще ги виждаме в европейския енергиен микс в следващите 10-15 години", заключава той.

Сега пазарът е в очакване на решението на европейските институции. Решаването на проблема с "откачането" на газовите цени може на пръв поглед да изглежда като "кръпка". Ако обаче се приложи със задействане на механизма за общи покупки на газ, който е от месеци в дълбок застой може и да има по-добър положителен резултат. Особено при отваряне по-широко на възможността за навлизане на алтернативни източници. Задава се обаче проблем, който тепърва ще предизвика тревога в този общ контекст на европейската визия - намерението за ограничаване на потреблението на електроенергия. В допълнение, трудностите ще дойдат и от това, че става въпрос за намеса в пазарни механизми.