Четири нови ядрени блока са необходими на България преди 2050 г.

Eнергийната сигурност на страната в дългосрочна перспектива може да се гарантира само при реализацията на проекти за нови ядрени блокове. И тези реактори трябва да бъдат изградени в най-близко бъдеще, ако искаме да запазим електроенергийната структура на страната ни и да не се наложи да внасяме електроенергия. Тази позиция на Българския атомен форум „Булатом“ е отново актуална в навечерието на изборите за ново редовно правителство. Държавата трябва да вземе решение, игнорирайки политическата какафония, и да реши дългосрочно как ще се развива ядрения отрасъл и цялата енергетика у нас, обяснява председателят на „Булатом“ Богомил Манчев. Той даде специално интервю за Real Time Future, в което припомни на властимащите, че решенията в енергетиката се планират и имат дългосрочни цели и ефект. Също като Европейската зелена сделка.

Според „Булатом“ именно чрез реализацията на общо четири нови ядрени блока в периода до 2045 г. може да бъде осигурено стабилно производство на нисковъглеродна базова електроенергия. То би спомогнало и за декарбонизацията на икономиката ни, след затварянето на въглищните електроцентрали. Документът дава приоритетите, сроковете и етапите на изграждане на необходимите мощности така, че тази енергийна сигурност да бъде съхранена в периода на ускорен преход към постигане на целите за декарбонизация на икономиката до 2050 година. Възприемането на политика за развитие на ядрената енергетика ще позволи разработването на институционални и секторни политики по възможно най-ефективния начин и в крайна сметка да бъдат осигурени условията за дългосрочно снабдяване на страната с надеждна, нисковъглеродна, базова електроенергия с предсказуема себестойност, категорични са от организацията.
Сдружение „Български атомен форум“ (Булатом) вярва, че запазването на ключовото значение на ядрената енергетика у нас е необходимо за сигурността и суверенитета на страната днес и в бъдеще. Според сдружението тази политика е в унисон с политиките на ЕС: плановете на повече от половината държави – членки включват ядрената енергия наравно с възобновяемата енергия за постигане на целите за декарбонизация до 2050 г. „Такава политика е и в съответствие с очакванията на преобладаващата част от българското общество: всички представителни социологически проучвания и значими обществени инициативи през последните десетилетия показват сериозна подкрепа за развитие на ядрената енергетика в страната“, уточняват от „Булатом“.

Оттам припомнят, че у нас понастоящем има одобрени две площадки за разполагане на нови ядрени съоръжения. „Булатом“ вярва, че адекватното развитие на ядрените генериращи мощности на страната изисква оползотворяването и на двете площадки. Развитието на ядрената енергетика като местен ресурс ще се извършва в синхрон с политиките по развитие на възобновяемите източници. 

Мнението по тези въпроси изрази Богомил Манчев, който е председател на Булатом.

Г-н Манчев дали имаме чуваемост по отношение на писмото което пусна Булатом до българските институции във връзка с развитието на ядрената енергетика у нас?

Позицията е достигнала до адресатите, проведохме и срещи с Министерството на енергетиката и Президентството, но засега е очевидно, че няма никакво раздвижване по въпроса. Продължавам да смятам ,че политическата класа и тези, които управляват държавата очевидно или не разбират от серозността на въпроса или не могат да се ориентират в политическата какафония в Европа и света.

Тази какафония ни замъглява погледа за стратегически важните неща. Припомнете ни какво е основното послание на писмото на ядрения сектор към правителството?

Идеята, която ние сме подготвили е, че България трябва да може да решава своите енергийни въпроси и тези свързани с намаляване на емисиите до 2050 г. Вече обаче сроковете малко се изместиха – ние бяхме направили план до 2040 г. да бъдат изградени четири атомни блока, като до 2030 г. да бъдат построени 2 блока и до 2040 г. още 2 реактора. Най-вероятно всичко това започва да се измества и може би до 2032 г. могат да се появят 2 ядрени блока. И всеки един от тези блокове трябва да е с 1000-1200 MW мощност. Трябва да се намери усилие как да се довърши проекта „Белене“ естествено със западни компании. Това да стане независимо от политическата какафония и заради ситуацията с войната между Украйна и Русия и всичките ограничения с които може да се работи с Русия.

Изграждането на 7- ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ е задължително също и те трябва да се развиват като двойка реактори. Към възможните технологии би трябвало се добави и 1200 MW EPR, който Франция разработва в момента. Трябва да се помисли дали трябва да слагаме южнокорейския APR реактор , които е с мощност 1400 мегавата и е малко голям за нашата енергийна система. Американският AP 1000 трябва да остане като възможност, разбира се.

Това си е сериозен въпрос след като и ПАВЕЦ „Чаира“ е извън строя в момента?

Новите блокове имат управление, което позволява да намаляват мощността си. Но аварийните им изключвания биха могли да предизвикат някои оперативни проблеми в енергийната система и затова е необходимо да има и ПАВЕЦ. Ние като държава ако вземем решение от днес, забележете, до 2045 г. ще ги имаме тези 4 нови ядрени блока. Така малко след 2030 г. ще имаме два готови реактора, а след 2040 г. ще бъдат и другите два блока, които трябва да заместят сегашните 5-и и 6-и блок в АЕЦ „Козлодуй“. Така имаме реално два нови блока, извън заместващите мощности.

Според нашето виждане в „Булатом“ през 2050 г. в България трябва да има четири работещи блока, за да може да заместим изцяло добива на електроенергия от въглища. Нали разбирате, че ТЕЦ-овете трябва да спрат през 2038 г., а ние няма да бъдем готови с четирите блока?

А и тази нова мощност е въпрос, които политиците трябва да решат.

Първо двата блока, които са силно политизитани – имам предвид проекта „Белене“. Трябва да е ясно, че това е български проект, той е закупен от България, нужно е да има лицензиране. Въпросът е дали може да се намери политическа воля на европейски компании да го довършим този проект. Аз смятам, че има такава възможност, но за тази цел трябва да има редовно правителство, парламент и политическа воля. Ако политиците не разбират, че базовата ни енергетика трябва да бъде ядрена и върху нея да правим всички надбавки като вятър, слънце, биомаса и парогазови централи това е проблем. Отделно газовите централи трябва да са с единична мощност от над 300 мвт, за да достигнем високо КПД. И в тези централи освен природен газ ще трябва да горят и до 30% водород. Но поради всичките какафонии, които се случват със синьото гориво и доставките най-вероятно всички тези проекти ще започнат да закъсняват с повече от десетилетие.

Ако досега тези проекти са били на масата, сега ще трябва да се изчака да минат десетина години, за да се види дали има възможност и сигурни доставки на газ, за да се развиват изобщо. Тези проекти са важни, защото газовите и ядрени централи могат да работят по 8000 часа годишно. И нашето виждане е, че до 2050 г. България най-вероятно трябва да има около 10 000 MW соларни паркове, около 2000 MW вятърни централи и приблизително около 1500 MW парогазови централи. Тези мощности не са само за задоволяване на нуждите от електроенергия на държавата, но трябва да имаме излишък на енергия. Този излишък ни е необходим, за да произвеждаме водород. И водородът впоследствие ще трябва да се изгаря в големите горивни уредби и топлофикационните дружества. Все пак нали има изискване на ЕС природният газ до 2050 г. да бъде смесен с 30% водород. Така като енергийни единици се запазва мощността, защото водородът е три пъти по-енергомощен от единица природен газ. И не на последно място , в същия период ще се използват не само електромобили, но и такива, задвижвани с водород. Знаем, че Европа прие решение да се спре производството на автомобили с двигатели с вътрешно горене – дизел и бензин.

Няколко пъти сме обръщали внимание, че въпреки проблемите, които настъпиха вследствие на увеличаване на цените, още от миналата година, отпреди войната в Украйна, тези цели стоят. Никъде не съм чул от ръководител на Европейската общност, че зелената сделка е отпаднала или нещо се е променило в нея. А ние не правим практически нищо по този въпрос.

Предишното правителство хвърляше доста усилия в посока „надстройка“ на енергийната система, но без да има базата. Тоест да се правят соларни системи, батерии, но няма базова енергия. Има и неразбиране колко далеч е 2038 г. Не, тя е утре. В енергетиката тези срокове са много къси. Просто инвестиционните процеси в отрасъла изискват много дълго време за одобряване, ОВОС, лицензиране, осигуряване на финансиране, държавни гаранции… Всичко това изисква време и ако искаме да направим една стабилна енергийна система и да имаме сигурност за енергийните доставки за хората и бизнеса. И всичко това трябва да бъде конкурентоспособно естествено.

Това е най-общо изказаното в нашето виждане защо трябва да бъдат четири ядрените блока. Ние не сме против изграждането на малките модулни реактори. Но те първо трябва да придобият опит в света и да бъдат търговски предлагани на държави като нас. Всички информации по темата, който идват от САЩ и другите държави, развиващи тази технология, всички твърдят, че тези проекти като търговски предложения можем да ги очакваме след 2035 г.

Преди това ще бъдат само експериментални реактори.

Опитни в съответните държави. Но за да го имаш този реактор като заводско изделие, то трябва да владееш цялото производство. Много се тиражира из световния печат, че с такива проекти ще може да се заменят старите въглищни котли. Но един малък реактор, без значение дали е с мощност от 50 или 100 MW, е нужно да има съответните санитарни зони, начини за съхранение на ядреното гориво, опазването му и всички последствия, които носи ядрената промишленост със себе си. А за големите реактори този процес вече е доста добре регулиран и отработен. Докато за малките модулни реактори нищо не е направено в тази посока.

Много хора сега се опитват да твърдят, че ние като организация сме против малките реактори. Не, не сме против, дори напротив. С най-голяма готовност „Булатом“ е готова да помогне, заедно с компаниите, работещи в тази сфера, и да започнем по-активна работа по лицензионния въпрос. Самите реактори дори не са започнали процеса по лицензиране в Европейската общност. А има редица проблеми, които трябва да бъдат решавани там.

Наскоро медиите припомниха, че ТЕЦ „Марица 3“ в Димитровград е с мощност от порядъка на 60 MW, което е от порядъка на такъв малък реактор.

Не, инсталираната мощност е 120 MW, но има проблеми с генератора и обикновено работят с между 60 и 80 MW мощност. Въпросът е, че тази централа е близо до населеното място. А една ядрена централа има изисквания на какво отстояние трябва да е от най-близкия град или село. Има много изисквания, които трябва да бъдат решавани. И хората, които следят информациите за планирането на отделните държави в ядрената енергетика знаят, че в Европа, Франция планира до 2050 г. да изгради 14 нови ядрени блока. От тях 8 ще заменят стари мощности, и 6 допълнително ще бъдат нови над техните 57 съществуващи реактори.  Тоест те очакват да настъпят 2050 г. със 63 работещи реактора. Великобритания иска да прави 16 или 20 000 MW нови ядрени мощности. Дори вече се заговори за 24 000 MW и ще увеличат сериозно дела на ядрената си енергетика.

В Германия също решиха да запазят работещи свои АЕЦ.

Там е много странна ситуацията и не бих искал да я коментирам. Но впечатление ми направи, че преди около месец правителството на САЩ направиха програма, одобрена от техния Сенат. И планът им включва изграждането на 90 000 MW ядрени централи до 2050 г., от които 20-30 000 MW ще са различни видове малки модулни реактори от 50 до 300 MW. Отделно ще има 60 – 70 000 MW мощности на големи реактори. Това е при условие, че при тях в момента работят 94 големи ядрени блока и те приеха методика как реактор от 2-ро поколение може да работи до 80 години.

Това звучи наистина впечатляващо, но как стои въпросът с финансирането на подобни големи проекти?

След като ядрената енергетика бе приета за част от Зелената сделка, тя ще може да използва фондовете за финансиране.

Но с условия.

Има гаранции, които трябва да се дават. Ако инвеститор е държавата, то тя трябва да даде и гаранции. Ако инвеститорът са частни компании – от тях ще идва гаранцията. Но инвеститорът ще може да се възползва от фондовете. А нашия проект „Белене“, който все още стои обявен и никой не казва дали ще го приключат или не, е нужно да има устойчиво правителство и парламент. И то да вземе решение по темата. Първата стъпка е да се направи нова енергийна стратегия – това дава визията. И в нея, нашето виждане е, че трябва да фигурират тези четири ядрени блока и те да съществуват с определен график за изграждане. А това трябва да бъде одобрено от парламента и всички следващи правителства да го спазват. А не всеки, който стане временен ръководител на държавата всичко да започва от него. Това не е правилно и заради тази причина ние не можем да имаме нормално развитие на енергетиката. Заради това единственото, което правим вече петнадесет години е да „доизцеждаме“ ресурса на това, което имаме.

Какъв би могъл да бъде най-негативния сценарий в случая? Какво би се случило, ако политиците не се вслушат в експертите?

Много са негативните варианти, защото ние ако нямаме други варианти и продължим да изгаряме въглища, то ще плащаме непосилни такси за вредните емисии. Те и сега таксите са високи. При положение, че след 2-3 години започне да пада цената на природния газ, то електроенергията от въглищните ТЕЦ-ове ще остане скъпа. Сега емисиите са около 100 евро/т, а ние изхвърляме в атмосферата 1,3 тона CO2 за всеки производен мегаватчас електроенергия от нашите въглища.

Ако направим два ядрени блока до 2032 г., те ще произвеждат по 16 млн. MWh електроенергия на година. Това е горе-долу колкото произвеждат в момента термичните ни централи. По този начин бихме могли да може да запазим днешното ниво за производство на електроенергия. А другите два блока, които предлагаме, са за да повишим производството си и да заменим блокове 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй“.

Водород у нас може да се произвежда както от соларните  и вятърни централи, така и от ядрена енергия.  Днес, при тази цена на електроенергията, е безумие да се прави водород. Един килограм водород при цена от 300 евро/MWh, ще струва около 50 евро/кг. За какво ви е толкова скъп водород?!

А и фирмите нямат интерес в тази посока – предпочитат да продават енергията, а не да правят водород. Причината е, че получават огромно количество пари. Ако започне да произвежда водород, то трябва да купува или произвежда електроенергия, почти равна на себестойността ѝ. И това само за да произведе водород, на продаваема цена. При сегашните цени на електроенергията и природния газ не позволяват да се произвежда водород.

Европа прие ли факта, че ядрената енергетика е собствен ресурс?

Да, отдавна е прието това – още в основополагащи за Европейския Съюз споразумения като Договорът за Евратом. Ядрената енергетика е местен енергиен източник, защото в голяма степен производството на електроенергия от нея зависи от местния човешки капитал – специалистите, които експлоатират и поддържат една централа – и в много по-малка степен от горивото, което може да се снабди от различни доставчици.