Евродепутатът Ева Майдел: Най-спешно трябва да се продължи механизмът за компенсация на небитовите потребители на ток за цялата 2023 г.

Разговаряме с Ева Майдел (Паунова), член на Европейския парламент (Група на ЕНП) и председател на най-голямата организация на асоциации и граждански движения в Европа – Международно Европейско движение за политиките на ЕС за намаляване на потреблението на газ с 15%. Според нея предложението на ЕК отива твърде далеч. Да, координация за временно намаляване на потреблението е нужна, но преразпределяне на печалбите на енергийните производители към други държави е неприемливо и контрапродуктивно. С Ева Майдел обсъждаме още темите за изкуствения интелект, дигитализацията на бизнеса и участието й в конференцията за сигурни и достъпни дигитални плащания DIGI PAY на 5 октомври.

Политическите приоритети на Ева Майдел включват иновации и използване на нови технологии, подкрепа на предприемачите и устойчиви инвестиции в Европа, както и засилване на достъпа до качествено образование. В Европейския парламент тя е член на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и на комисията по икономически и парични въпроси. Тя е член на Делегацията за връзки с Япония, както и делегацията за връзки със САЩ.

Ева Майдел е сред най-активните членове на ЕП. Евродепутатът Майдел е и водещият докладчик в Комитета по промишленост относно Закона за Изкуствен интелект, първият по рода си общ закон за изкуствения интелект, както и докладчикът от групата на ЕНП относно Директивата NIS 2 за киберсигурността.

 

Г-жо Майдел, каква е оценката Ви за действията на ЕК по отношение на решенията за намаляване на потреблениетона газ с 15% и всички други мерки, за които Съвета на министрите по енергетика призова миналата седмица?

Ситуацията е доста сложна. От една страна всички граждани и бизнеси очакват от ЕС някакви действия, за да не се стига до режим на тока, на парното или фалити на компании през зимата. Русия и Путин са агресори и директно застрашават европейския начин на живот. Трябва да им се противопоставим сега, защото утре цената, ще трябва да платим, ще е по-висока. Европейският съюз е не просто икономически блок, но и общност от споделени ценности. Общност на народи, които са готови да си помагат в името на общото благоденствие. Когато има наводнение някъде в България или натиск по границата ни, ние разчитаме на европейските ни партньори за помощ. С енергетиката също трябва да има елемент на солидарност за най-тежко страдащите от липсата на руски енергийни източници.

От друга страна, обаче, смятам, предложението на ЕК отива твърде далеч. Да, координация за временно намаляване на потреблението е нужна, но преразпределяне на печалбите на енергийните производители към други държави е неприемливо и контрапродуктивно. Всяка държава има свобода сама да определя енергийния си микс. Тези решения са взимани с оглед на регионалните нужди, обществени настроения и дългогодишна икономическа логика. Например, държави като Австрия и Германия ограничават през последните години използването на ядрена енергия и преминават на руски газ. Това е тяхно право, също както е право на България да продължава да използва ядрена енергетика със съпътстващите предизвикателства. И сега няма как да се задължат едните общества да платят директно за решенията на другите.

На национално ниво какви са необходимите мерки, които трябва да се вземат в краткосрочен и дългосрочен план?

Очевидно е за всички, че мерките на национално ниво не само са недостатъчни, ами и крайно закъснели. Ако правителствата на президента Радев и Кирил Петков не бяха забавили с над година европейските средства по Кохезионните фондове и Плана за възстановяане и развитие, много домове вече щяха да са санирани, много бизнеси щяха да имат по-енергийно ефективни производства.

Най-спешните мерки са продължаване на механизма за компенсация на небитовите потребители на ток за цялата 2023г, за да може бизнесът да има сигурност и предвидимост, както и увеличаване на резервирания капацитет на терминала за втечнен газ в Александруполис, в който България има собственост благодарение на правителството на Борисов. Дългосрочно е важно не просто да продължим диверсификацията на енергийните източници, но и принципно да се откажем от Газпром.

Технологичната независимост е не по-малко важна от енергийната, какви са новите регулации по отношение на микрочиповете и батериите?

Технологичният суверенитет не означава да се изолираме от света. Неговият смисъл е да държим икономическото бъдеще в собствените си ръце, а не да зависи от трети страни. Като един от преговарящите за Европейския парламент по регламента за микрочиповете, т.нар Chips Act, за мен е важно не просто да осигурим финансов ресурс, a да отчетем колкото се може повече аспекти от сложната верига на доставки. Включително и да направим така, че държавите от Източна Европа да не бъдат просто зрители, а участници със собствен капацитет и специализация.

За мен Chips Act означава не само Европа да има своя гигафабрика за чипове под 10 нанометра

За много хора Chips Act означава Европа да има своя гигафабрика за чипове под 10 нанометра, с което да подсигури индустрията и потреблението си на електроника. За мен, обаче, основното, което трябва да постигнем, е да развием капацитет в цялата вeрига на доставки и силна европейска екосистема. Да имаме водещите учени и техники за дизайн, сглобяване, тестване които да осигурят технологично лидерство и автономност и след 10-15 години.

Как изкуственият интелект ще подпомага предотвратяването на измами и подобряване на потребителското преживяване в сферата на плащанията?

Изкуственият интелект (ИИ) е не просто технологично надграждане, а изцяло нова технология. Като преговарящ в Европейския парламент по регламента за ИИ целя да улесним създаването на тази технология и да я направим максимално безопасна, за да може широк кръг от обществото да ѝ се довери и да я използва. Тогава всички печелим.

Лицевото разпознаване чрез ИИ е изключително важно за малките бизнеси

Изкуственият интелект внася изцяло ново ниво на персонализирано потребителско изживяване и използване на финансови услуги. Може би най-известният пример е лицевото разпознаване. Въпреки силния натиск от левите и зелени политически групи да се забрани използването му, предлагам в законодателството да има изключение за малки доставчици на услуги. Идеята е, че лицевото разпознаване чрез ИИ е изключително важно за малките бизнеси да оценят надеждността и кредитния резултат на потенциални клиенти. 

Какви са предизвикателствата пред иновативните финтех компании да се наложат на европейския и международните пазари?

Финтех секторът в Европа и специално в България се развива с много добри темпове. Работя по темата още от 2017 г., когато организирах една от първите кръгли маси на Финтех компаниите в България. В последствие кооперацията между тях доведе до създаването на много силна асоциация, която е център и двигател на екосистемата.

Законодателството не спомага иновативни подходи като регулаторен пясъчник, където могат да се тестват контролирано иновации

В разговорите ми с хора от сектора остава усещането, че най-голямото предизвикателство пред финтех компаниите у нас е липсващата иновационна инфраструктура. Законодателството не спомага иновативни подходи като регулаторен пясъчник, където могат да се тестват контролирано иновации преди да се пуснат на пазара.

Нужна е и стратегическа подкрепа за квалификация на професионалисти, които да завършват в България и да привличат чуждестранни инвеститори, както и модернизиране на правилата и стимулиране на развитието на капиталовия пазар у нас.

Вие сте заместник-председател на най-голямата организация за МСП в Европа- SME Europe, какви регулаторни промени са необходими на национално и на европейско ниво, за да бъдат стимулирани да се развиват?

Най-спешно малкият бизнес има нужда от подкрепа за справяне с енергийната ценова криза, както споменах чрез продължаване на механизма за подпомагане и през 2023 година.

За да увеличим устойчивостта на бизнеса на променлива волатилност, трябва да повишим ефективността им. Затова е важно повишеният риск при инвестиране в зелени проекти от МСП да бъде поет от държавата. Това може да стане чрез програма на ББР, въвеждане на ESG стандарти и други инструменти.

Друг начин да са по-ефективни малките фирми, е като използват повече дигитални процеси.

Нужно е значително увеличение на публичните инвестиции и регулаторни стимули за дигитализация на бизнеса, включително и повишаване на дигиталните умения на персонала.

Първите мерки по Плана за възстановяване са за малкия бизнес, научихме ли и какви уроци от предходните инвестиционни програми?

Най-важният урок от други европейски държави беше, че колкото по-бързо бизнесът има достъп до средства, толкова по-невредим ще излезе от COVID кризата. Уви, правителството на Кирил Петков не подходи с разбиране към малкия бизнес и предпочете неясно защо да забави плана, което води до липсата на помощ за МСП две години и половина след COVID-19.

За бизнесът е важно оперативните програми и Плана за възстановяване да заработят, а за целта е нужна опитно управление и администрация. Продължаването на експериментите в управлението може да доведе до ситуация, в която в средата на програмния период, в България още да няма разплащане по европроекти.

Ще се включите в конфeрeнцията DIGI PAY за сигурни и достъпни дигитални плащания на 5 октомври? Кои ще са основните теми, които ще засегнете и защо?

Когато говорим за дигитален бизнес все по-често задължително става въпрос и за изкуствен интелект. Това се отнася с пълна сила за финансовия сектор и е изключитeлено важно да намерим точния баланс между регулация и стимулиране на иновациите, което е основен мой принцип в работата в Европейския парламент. Затова всяка дискусия в България по темата ми дава нови аспекти и аргументи, които използвам, за да съм сигурна, че интересите на правещите бизнес в България са взети под внимание в законодателния процес.