Европа планира през 2030 г. да увеличи капацитета от геотермално отопление с 58% с инвестиции от 7,4 млрд. долара

Пазарът на геотермално отопление в Европа, на който доминират много малко страни през следващите години ще се превърне в привлекателно място  за инвестиции предвид усилията на правителствата за търсене на алтернативи на скъпо струващото газово отопление, смятат анализаторите от Rystad Energy.

Според тях, общият капацитет на такива проекти ще надхвърли 6,2 ГВт термични (GWt) през 2030 г., което е с 58% повече от настоящото ниво от 3,9 GWt. Разходите за това се оценяват на сумата от 7,4 млрд. долара, се казва в анализ на компанията.   

Геотермалната енергия е надежден възобновяеми източник на топлина. Въпреки че технологията съществува от десетилетия, използването на геотермална енергия е свързано с по-високи разходи в сравнение с други енергийни източници, както и с рискове при сондиране. Скорошното навлизане  на нови играчи на геотермалния пазар, много от които от петролната и газовата индустрия, тласка компаниите да предлагат пилотни проекти, насочени към решаване на предизвикателствата в сектора.

„Геотермалната енергия е практически неограничен източник на стабилна енергия, който може да играе решаваща роля за осигуряване на достъпност до енергия и сигурност през следващите десетилетия“, отбелязва анализаторът от Rystad Energy Daniel Holmedal.

Тъй като европейските страни вървят към декарбонизиране на енергийния си баланс и намиране на надеждни източници на топлина през зимните месеци в светлината на геополитическото напрежение, инвестициите в геотермални проекти ще скочат до небесата."

Исторически в сектора на геотермалното отопление лидери са Исландия, Франция и Унгария. От 2010 г. към тях обаче се присъединяват все повече страни, включително Германия и Нидерландия. Великобритания малко закъсня по отношение на геотермалната енергия и има само 20 МВт геотермален отоплителен капацитет днес, но  се очаква той да надхвърли 100 MWt през 2030 г. Правителството на Обединеното кралство се очаква да похарчи повече от 470 милиона долара за геотермално отопление до края на десетилетието.

Германия планира да изразходва за геотермални проекти над 1,5 млрд. долара към 2030 г. За последното десетилетие изграденият  капацитет в страната се е удвоил и достига 400 МВт през тази година в сравнение с 200 МВт през 2012 година. Според очакванията, през 2030 г. капацитетът ще се увеличи и ще стигне до близо 850 МВт.

Нидерландия смята да развива този сектор с още по-бързи темпове. До 2030 г. страната планира да изразходва 1,4 млрд. долара, за постигане на капацитет от 1 ГВт.

Успехът при сондирането и разходите за проектите остават високи

Това обаче не е добра новина за индустрията, тъй като предизвикателствата около успеваемостта на сондажите и разходите за разработване на мащабни проекти продължават. Отоплителната мрежа обикновено е най-значимият разходен компонент при проектите за геотермално централно отопление. Тъй като отоплителните мрежи се инсталират на местно ниво, тези мрежи обикновено се финансират от местните власти или вече са изградени. От Rystad Energy уточняват, че в този анализ са  изключени разходите за тези мрежи. След това изключване разходите за сондиране се превръщат в основен двигател по разходите по проекта, уточняват анализаторите.

В зависимост от подземните температури на мястото на проекта, дълбочините на даден кладенец варират от няколкостотин метра до няколко хиляди метра. Средната дължина на сондажите за европейски проекти за геотермално централно отопление е около 2000 метра, но някои скорошни свръхдълбоки проекти, включително такива във Великобритания и Финландия, надхвърлят 5000 метра. Делът на разходите за сондиране към общите разходи по проект има тенденция да намалява с увеличаването на проектите, но дълбочината на даден кладенец и степента на успех на сондажите са два други важни фактора, отбелязват от Rystad.

Успехът на сондирането е променлив и до голяма степен зависи от конкретното местоположение на кладенеца и от това доколко е напреднала съответната индустрия в конкретна страна. Например успеваемостта в Германия и Унгария често надхвърля 90%, но подобни нива в Нидерландия  спадат до 70%. Това до голяма степен може да се дължи на факта, че холандската геотермална индустрия е в начален стадий в сравнение със съседите си, сочат данните.

Анализирането на изравнените разходи за отопление (LCOH) за геотермални проекти в сравнение с други източници е полезен показател при оценката на дългосрочност. LCOH е цената за производство на 1 мегаватчас (MWh) топлинна енергия в щатски долари. Това се изчислява чрез намалени разходи в долари и производство в MWh за всяка година от живота на централата до актуална стойност и разделяне на общите намалени разходи на общото намалено производство. За проекти според базата данни от Rystad приемат продължителност на живота от 35 години и процент на отстъпка от 7,5%.

LCOH на геотермалните проекти може да варира в широки граници, в зависимост от размер на проекта, дълбочина на кладенците и температурата на земята – по-студеното място натоварва повече системата и ще има по-ниски изравнени разходи през целия й живот. Средният претеглен капацитет LCOH за Европа (с изключение на Исландия) е 39 долара. Изравнените разходи обаче варират значително между отделните държави. Франция има едни от най-ниските средни разходи, претеглени по капацитет на проект от около 26 долара за MWh, докато LCOH в Швейцария е с 64 долара за MWh.