Spiked: Европейската индустрия беше принесена в жертва на зелената идеология

Енергетика , Икономика / Анализи / Интервюта
3E news
3933
article picture alt description

Ralph Schoellhammer

Миналата седмица посланиците на ЕС проведоха годишната си конференция, на която бяха казани някои изненадващо откровени неща. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел открито упрекна събралите се посланици. Европейският модел вече не работи, каза той: "Съединените щати се грижат за нашата сигурност. Русия и Китай положиха основата за нашия непрекъснат просперитет. Но това е свят, който вече не съществува.".

Според него в условията на възраждащ се национализъм представата на Европа за самата себе си като „земя на разума“ може вече да няма универсална привлекателност. "Ние подценяваме ролята на емоциите и привлекателността на политиката на идентичност", каза той. "Но останалият свят все повече отказва да приеме европейският модел."

Това бележи ясна промяна в тона от самодоволното мислене за края на историята, което се запази в ЕС дори до края на 2000-те години. Но Борел все още е в малцинство. Твърде мнозина в ЕС се придържат към идеята, че настоящият глобален смут не е нищо повече от временно състояние и, че завръщането към света от 90-те не е далеч.

От тези заблуди страдат не само европейските дипломати. Водещи икономисти изглежда все още вярват, че настоящата икономическа криза е само фаза от бизнес цикъла, макар и изострена от такива външни шокове като коронавируса и конфликта в Украйна.

В учебниците по икономика бизнес цикълът се определя като редуване на периоди на икономически растеж и рецесия, като същевременно се поддържа обща положителна тенденция. Това означава, че дори рецесията служи за определена цел: изчистване на пазара от неефективните компании, надутите балони и разчистването на системата, така че да се осигури продуктивността й в бъдеще. Такъв подход е базиран на концепцията „съзидателно разрушаване“, разработена от австрийския икономист Joseph Schumpeter. Той твърди, че в краткосрочно бъдеще технологичният прогрес въпреки че може да доведе икономиката до шокове, в крайна сметка ще допринесе за по-нататъшен растеж.

Като пример да видим железниците в Америка през XIX век. В разстояние на 1880-те години САЩ почти удвоиха дължината на железопътните линии, създавайки обширна инфраструктурна мрежа и един от най-големите инвестиционни балони в съвременната история. До 1894 г. една четвърт от всички железопътни компании фалираха, но релсите не изчезнаха и в бъдеще допринесоха за подема на САЩ като икономическа държава.

Подобни цикли на бумове и спадове се наблюдават през цялата половина на XX век. Но това, което е особено важно е, че по това време условията на световната икономика не позволяват движение на индустрията и капитала. Офшорингът и аутсорсингът не бяха разглеждани като варианти. Така дори след сериозна рецесия със сигурност задължително ще последва растеж.

Но съществуват ли днес тези условия, които позволиха нормализиране на икономиката на XX век? В САЩ – да, напълно, за което свидетелства лидерството в много ключови сектори. Невероятно, но в началото на века все още беше възможно да се купи висококачествен мобилен телефон, произведен в Европа:  Siemens, Ericsson или Nokia. А днес на този и други пазара доминират САЩ и Азия.

За ЕС това  не обещава нищо добро. Означава, че настоящата рецесия – и огромният енергиен недостиг, който я движи – няма непременно да бъде последвана от период на модернизация и растеж. По-скоро, напротив, може да доведе до бърза деиндустриализация на Европа.

Пазарите може да осъзнаят този факт доста скоро. Вярата в пълното възстановяване на Европа се разпада и стойността на заемите ще започне да расте, оказвайки огромен натиск върху страните, които са социално ориентирани с високо ниво на задлъжнялост. За щастие за страните-членки на ЕС, в нестабилните икономически времена много инвеститори, както и преди смятат Стария Свят за относително сигурно убежище  (макар че предпочитание все още се отдава на Съединените щати). Сега обаче европейската икономика се доближи възможно най-близо до ръба на пропастта.

Учените  Wim Naudé и Paula Nagler от Института по икономика на труда смятат, че икономиката на Германия е закостеняла, защото през последните 150 години страната е станала по-малко конкурентоспособна във всички области - от образованието до технологичните иновации. Техният анализ важи и за други европейски страни.

Кой ще спре упадъка на европейските икономики? Дори по време на дълбоката рецесия и депресия на 20-ти век европейците можеха да разчитат на предприемаческа активност и огромни интелектуални ресурси. Това им осигури успешното възстановяване от икономическия спад (и опустошенията от световните войни). Но тази дейност е намаляла, отстъпвайки място на празни обещания за зелена идеология.

Особено разочароващ е фактът, че Европа сама си  причини по-голямата част от щетите. Някога ЕС имаше много собствен природен газ, но производството е намаляло наполовина между 2011 г. и 2021 г. Някога Германия произвеждаше значително количество електроенергия, използвайки ядрена енергия, докато не реши да ги премахне. Доскоро тази страна беше център на икономическа мощ. Но тъй като Грета Тунберг стана по-влиятелна от среден министър-председател  се натрупаха и антиенергийни настроения, подкопавайки индустриалната база на Европа. На Германия са й нужни 15 години, за да построи едно летище. Процесът на получаване на разрешителни за разширяване на водноелектрически централи в Австрия отне 10 години. И съвсем не изглежда, че европейските правителства някога ще подкрепят фракинга или ГМО изследванията. Това е рецепта за деиндустриализация.

Откъде биха дошли инвестициите в икономика, толкова враждебна към предприемачеството? За мнозина изглежда, че отговорът се крие във все по-разрастваща се държава, за която се предполага, че може да реши всички проблеми чрез увеличаване на държавните разходи. Но при условията на намалено производство, това ще доведе до безкрайно нарастване на инфлацията. За което единственото търсено решение е …повече държавни разходи.  А елитите не горят от желание да прекъснат този порочен кръг.

Икономическите проблеми на Европа тепърва започват.

Ralph Schoellhammer е асистент по икономика и политически науки в Webster University във Виена.

По публикация на Spiked-online

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща