Ето каква е равносметката на мярката 60/40: кой какво даде или получи, защо и къде

От 15 април 2020 година до 25 август 2022 година държавата е осъществила 242 плащания на обща стойност 1 995 388.2 хил. лева на 13 677 работодатели (подкрепа поне за един месец) за подпомагане на 341 877 работници и служители (също подкрепа поне за един месец) по мярката за запазване на заетостта в условия на пандемия на коронавирус COVID-19, придобила гражданственост като „мярка 60/40“, сочат обобщените данни на Националния осигурителен институт (НОИ), основен изпълнител на мярката. От НОИ уточняват, че това не е изчерпателна информация, а по-скоро моментна снимка на непосредствените резултати на мярката, илюстрирани чрез статистически данни за работодателите, получили подкрепа, участвалите в мярката работници и служители, както и за изплатените средства.

Държавата изплащаше на получилите право работодатели компенсация в размер на 60% от осигурителния доход за месец и от дължимите вноски на работодателя за същия месец за всеки работник или служител, за който е приложен режимът за преустановяване на работа или е установено непълно работно време. Останалите 40% са за сметка на работодателя и работника (за осигуровките).

Мярката се изпълняваше 28 месеца (10 месеца през 2020 г., 12 месеца през 2021 г. и 6 месеца през 2022 година), по силата на Постановление № 55 от 30 март 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ПМС № 55 от 2020 г.) и Постановление № 151 от 3 юли 2022 г. за определяне на условията и реда за изплащане на средства за запазване на заетостта след периода на извънредното положение. Срокът на програмата бе удължаван няколко пъти, като ПМС № 151 от 2020 г. бе изменяно седем пъти.

Коя държавна структура какво вършеше

Агенцията по заетостта: 1. Организира и провежда процедурата по кандидатстване и отчитане; 2. Одобрява работодателите, които да получат подкрепа; 3. Изпраща на Националния осигурителен институт обобщена информация за одобрените работодатели и работниците и служителите, за които да се изплатят средства.

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“: 1. Предоставя на Агенцията по заетостта информация, свързана с определяне допустимостта на работодателите, подали заявление за кандидатстване; 2. Упражнява текущ и последващ контрол по повод изпълнението на задълженията на работодателите; 3. Информира Националния осигурителен институт в случай на установени нарушения от страна на работодателите.

Национален осигурителен институт: 1. Изчислява дължимите за всеки работник и служител средства; 2. Превежда на работодателите дължимите средства; 3. Поддържа публично достъпна база данни за работодателите, на които са изплатени средства.

Национална агенция за приходите: 1. Предоставя на Агенцията по заетостта информация, свързана с определяне допустимостта на работодателите, подали заявление за кандидатстване; 2. Упражнява текущ и последващ контрол по повод изпълнението на задълженията на работодателите; 3. Информира НОИ в случай на установени нарушения от страна на работодателите.

Какви бяха задълженията на работодателите: 1. Подава заявление за кандидатстване до Агенцията по заетостта; 2. Изплаща на работника и служителя дължимото възнаграждение; 3. Превежда дължимите осигурителни вноски и авансово удържани данъци; 4. Изпълнява задълженията за запазване на заетостта на работниците и служителите, за които е. получена подкрепа, по време и след края на участието си в мярката; 5. Възстановява получени суми в случай на установено неизпълнение на задълженията си по запазване на заетостта на работниците и служителите, за които е получена подкрепа, по време и след края на участието си в мярката.

Разпределението на средния месечен брой работодатели

по мярката за всички периоди от нейното изпълнение показва наличието на ясно изразена концентрация в определени сектори. Близо 63% от средномесечния брой участвали работодатели са в три икономически дейности: Хотелиерство и ресторантьорство (3 163 работодатели); Търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети (2 634); Преработваща промишленост (2 336). Следват още 9 икономическа дейности, съставляващи 37% от всички участвали работодатели (код по КИД 2008): Професионални дейности и научни изследвания (1 007); Транспорт, складиране и пощи (807); Административни и спомагателни дейности (706); Строителство (528); Култура, спорт и развлечения (405); Други дейности (404); Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения (393); Операции с недвижими имоти (199); Образование (115); Други, непосочени по-горе (107).

През трите години най-много работодатели са подпомогнати през 2020 година – 10 месеца (6 150), следва 2021 година – 12 месеца (4 159) и през 2022 година – 6 месеца (2 494).  

Кои работници и служители са получили подкрепа

Концентрацията по икономически дейности на броя на работните места, за които е предоставена подкрепа от работодателите, е още по-ясно изразена. Близо 82% от работните места са в четири сектора, а именно: преработваща промишленост (41%), хотелиерство и ресторантьорство (21%), транспорт, складиране и пощи (10%) и търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети (9%). За  останалите 13 сектора се падат общо 18%.

Най-много обезщетения са отпуснати през 2020 година (на 125 270 работници и служители), следва 2021 година (97 621) и 2022 година (53 974).

Разпределение по области

Близо 71% от работодателите и 74% от работните места, за които е предоставена подкрепа, са в осем области на страната. Измежду тях се отличава София (столица), където са регистрирани 32.6% от работодателите, получили подкрепа по мярката, за 34.1% от запазените работни места. Останалите области са Пловдив (8.7% работодателите и 7.5% от работните места), Варна (7.5% и 8.2%), Бургас (6.8% и 7.2%), Благоевград (6.2% и 3.6%), Стара Загора (3.0% и 7.2%), Русе (3.6% и 3.3%) и Софийска област (2.7% и 2.4%). Това е логична последица от факта, че в тези области има сравнително по-голям брой работодатели и икономически активни лица в сравнение с останалите области на страната, уточняват от НОИ.

Останалите 20 области получават подкрепа 29% от работодателите и 26% от запазените работни места. Най-малко средства са получи следните три области: Видин (0.6% от всички работодатели и 0.3% от всички запазени работни места), Силистра (0.7% и 0.3%) и Търговище (0.7% и 1.4%).

Средният брой месеци на участие на работодателите в мярката е 9.24 месеца, а за работниците и служителите – 8.01 месеца. Най-голям е броят на работодателите, получили подкрепа за три месеца (16.1%) или 4 месеца (10.2%). При работниците и служителите също най-голям дял са тези, участвали в мярката за три месеца (12.0%), но е значителен броят на тези, участвали за два (11.7%) и един месец (10.4%).

Разпределението по фирми

Следващият разрез, който заслужава внимание, е разпределението на работодателите, работните места и изплатената сума по големина на фирмата. Като показател за големина на фирмата се използва показателят „брой осигурени лица в месеца, за който се отнася подкрепата“.

Данните на НОИ показват, че малко над 56% от всички работодатели, получили подкрепа, в месеца на подкрепа са осигурявали до 9 лица. Работодателите, осигурявали 250 и повече осигурени лица в месеца на подкрепа, са само 1.5% от всички работодатели, участвали по мярката, но те са получили 40% от изплатената сума.

От таблицата по-горе прави впечатление, че 59% от средствата по мярката 60/40 са получени от фирми със заети от 100 до 250 и повече работници и служители.

Разпределение по пол

Броят на участвалите в мярката мъже и жени е приблизително един и същ. Възрастовото разпределение на участниците показва, че над 40% от тях са били с навършена възраст между 40 и 54 г. в годината на участие в мярката. Голям е и броят на лицата между 55 и 64 г. (20.5%).

Обзорът е публикуван първо на business.dir.bg