Безотговорното говорене на един случаен министър на енергетиката създава рискове за енергийната сигурност

Мнение на енергийният анализатор Иван Хиновски

Кирил Петков и Асен Василев вероятно отдавна съжаляват за приетата номинация на Александър Николов (неизвестно от кого ?!) за министър на енергетиката в кабинета на „Продължаваме промяната“. И днес си сърбат попарата за това, че загубиха обществен имидж по някои важни енергийни теми именно заради действията на това лице. А основната причина популярна в енергийните среди е крайно ограничената компетентност на този министър по сложните въпроси на енергетиката, които той до края на мандата си така и не разбра. Ръководенето на отрасъла като финансова структура му нанасе тежки вреди, който практически „замръзна“ за периода на управлението му.

Осемте месеца „безвремие“ на Александър Николов начело на българската енергетика трудно ще се компенсират, защото днес подходящите условия за реформи, финансови одити на компании и публикуване на резултатите за редица спорни инвестиционни проекти в енергетиката, които тогава съществуваха днес не може да се повтори. Както и придобилата публичност шеговита промяна на името на  министерството от Министерство на енергетиката, на Министерство на „фактурирането“. За тези 8 месеца в това минстерство много малко се работеше енергетика, а повече съвсем друго. Много може да се говори и пише по темата за нанесените щети на отрасъла от този министър, и това предстои.

Настоящият мой анализ е предизвикан от последните повърхностни, но много опасни за енергийната сигурност на страната коментари на Александър Николов по повод казуса с ядреното гориво за АЕЦ“Козлодуй“.

За всички ядрени специалисти е повече от очевидно, че господинът няма никаква представа от сложната спецификата на ядрената безопасност свързана с планираната диверсификация на ядреното гориво на централата. Нещо повече, той дори не се е запознал с регламентите в действащите ядрени регулаторни документи в страната и в Европейския съюз, със стратегиите и политиките по доставките на ядрено гориво на други страни от Източна Европа експлоатиращи ВВЕР, с европейската конюктура в областта на ядрените горива. И това обяснява всичко. Несиметричната реакция на г-н Николов по повод отмяната на едно погрешно, опасно за ядрената сигурност на страната и ограничаващо конкуренцията решение на МС от 13.07.2022 г. отразено в Протокол 29 , т.45 (предложено от него и  вкарало държавата в тази абсурдна ситуация!) доказва поне една, но може би всички от следните 4 хипотези:

1)    Или г-н Николов не знае, че на независим ядрен регулаторен орган в страна от ЕС не могат да се поставят ултимативни срокове като „най-късно до..“ за взимане на решения като в това Решение и е подвел Министерски съвет за неговата необходимост.(В тази връзка важно е да се изтъкне, че графика за лицензиране на новото гориво е съгласуван с Агенцията по доставките на ЕК и си следи от нея).

2)    Или че не е запознат с рисковете и последствията от едно забавяне на процедурата за лицензиране на новото ядрено гориво за 5-ти блок на АЕЦ“Козлодуй“ от единия от двата потенциални доставчици - Уестигхаус, защото другия-Фраматом няма необходимост от лицензиране,  

3)    Или някой го е заблудил, че лицензирането на ново ядрено гориво е като смяната на конвенционалното гориво в една ТЕЦ (Става въпрос за разработване, обсъждане и приемане от АЯР в нормативно определени срокове на над 23 сложни технически анализи и обосновки от лицензианта),

4)     Или лобира за интересите на комапанията, която в момента е в период на лицензиране на продукта си.

Ще дешифрирам проблема като изтъкна, че в основата на казуса е съревнованието за навлизане на монополизирания от Русия български пазар на ядрени доставки (руската компания ТВЭЛ) между двата потенциални доставчици на ядрено гориво за ВВЕР-1000 на централата – Уестигхаус и Фраматом. И българското правителство по никакъв начин не бива да проявява предпочитания, каквито прозират от въпросното решение на МС, защото това  може да доведе да тежки последствия за имиджа на страната в ЕС, диипломатически проблеми, а при определин обстоятелства и рискове за енергийната й сигурност.

Да, държавата твърдо трябва да бъде за диверсификация на доставките на ядрено гориво за АЕЦ“Козлодуй“ и прекратяване на  монопола на Русия, но не на цена, която застрашава енергийната сигурност и работата на атомната централа.

Да, но при най-изгодните за страната търговски и безопастностни условия и по план и график по подобие на други страни в Източна Европа, извършили успешно този преход.

Четейки това решение на МС от 13.07.2022 г. не мога да кажа, че то е съобразено с тези 2 важни условия и причината за това е, че Александър Николов е въвел в заблуда МС, че единият от двата кандидат-лицензианти няма нищо общо с доставки на стоки и услуги от Руската федерация и е предложил това решение с идеята, че то ще „ускори“ лицензионния процес и ще осигури предимство като време (но неясно като икономика!) на единия лицензиант. При това знаейки много добре, че вече е налице официално заявен интерес от френската Фраматом за същата услуга. На тази основа логична и основателна е отмяната на това решение на МС от 13.07 по т.45 с ново решение на служебния МС, което освен, че прекратява действието на незаконно поставения срок за изготвяне на лицензионни документи свързани с ядрената безопаснос на централата на АЯР, отменя временно и забраната за доставки на стоки и услуги с произход от Руската федерация от 2025 година.

На пръв поглед логично за „световната справедливост“, но тази забрана фактически блокира и доставките на гориво от Уестнгхаус по простата причина, че 14% от доставките на уранов диоксид за производство на ядрено гопиво от заводите на Уестингхаус е с произход от Руската федерация ?! Разбира се, френската компания Фраматом е в явна  зависимост от доставките на стоки и услуги от Руската федерация, защото горивото за ВВЕР-1000, което произвежда по лиценз и оферира е производство на смесено предприятие между компанията и руската ТВЭЛ и освен технологията, тя внася и някои конструктивни елементи на горивните касети които внася от Русия и влага в производството.

 На този фон енергийните специалисти основателно задават въпроса какъв е изхода, когато приетата забрана фактически се разпростира и над двете компании-кандидатки ?    

В този тупик от неясни обстоятелства и рискове за централата съвсем логично е взетото решение за обявяване на международен търг за доставките. И приемане на компромис и отлагане на това решение. Изрично искам да подчертая, че решението за пристъпване към организиране на международен търг не е политическо, а е предложено от експертния съвет по ядрени въпроси към БЕХ.           

Ще задам няколко основателни въпроси към ядрената общност (дано и г-н Николов проумее същността им) като варианти на политики:

1)     Кой и защо се страхува от търг за доставките на ядрено гориво за АЕЦ“Козлодуй“?

2)     Защо Чехия успя да постигне компремис и двата реаактора в АЕЦ“Темелин“ ще работят – единия с американско гориво, а другия – с френско?

3)    Защо другите страни от Източна Европа експлоатиращи ВВЕР намериха баланс и аргументираха отлагането на този критичен проблем за отказ от доставки на стоки и услуги от Руската федерация?

Ще напомня на въпросния господин Николов, което той със сигурност не знае, че процеса на лицензиране на новото ядрено горпиво и „оставяне“ на българския ядрен регулатор да работи без натиск в нормативно установените срокове се следи много внимателно от Европейските институции и по-специално от  Асоциацията на европейските ядрени регулатори WENRA (в който решаващо влияние имат френските експерти!) и въпросното решение от 13.07.2020 г ва МС вече е предизвикало загриженост. Да не говорим, че това асиметричо отношение и пренебрегване на единствения възможен достачик на ядрено гориво за нашата атомна централа от страна-членка на ЕС предизвиква много въпроси и може да има и други последствия за България, включително и дипломатически.