Васил Велев: Бизнесът има предложение как да се въведе европейският регламент за справяне с високите цени на електроенергията, но не среща подкрепа от МЕ

Г-н Велев какви са според вас най-важните въпроси, които стоят пред новото Народни събрание за разрешаване? В какъв порядък трябва да се случват нещата?

Най-важните проблеми са да се формира отговорно управление. Защото в зависимост от това се променят задачите и приоритетите. Ако има отговорно управление тогава следващата важна задача е да се разработи и приеме бюджет за следващата година. Ако обаче няма отговорно управление, то по-добре това да не се прави. Защото просто „ще се счупи държавата“ – тя ще фалира. Виждате че в резултат на безотговорни и популистки действия на предишното Народно събрание, където всички гледаха напред към предстоящите избори, направиха такъв бюджет и взеха такива решения, които за догодина носят проблеми.

Ако нищо не променим,  през следващата година ще имаме около 12 млрд. лв. дефицит и ще трябва да изтеглим 16 млрд. лева кредити от пазарите, за да се разплатим по падежиращия дълг, който предстои и да покрием дефицита.

Това е силно притеснително, защото виждате, че от финансовите пазари в момента и 200 млн. лв. не можем да вземем с приемлива лихва. А какво остава за 16 млрд. лв…

Има ли вариант тази бюджетна прогноза сега да се промени? Или зависи само от народните ни представители сега?

Ако няма формирано отговорно управление и широко мнозинство, което да не гледа към следващите избори след няколко месеца, всъщност няма да е нужно да се прави бюджет, защото той ще повтори направеното вече и всички ще наддават за народната любов.  Това ще доведе до гръцки сценарии и фалит на страната. В такава ситуация ще сме, че няма да има пари, за да се посрещнат разходите. В момента държавата взима заеми, за да плаща пенсии. Взимаме заеми, за да раздаваме социални помощи на всички, а не таргетирано на най-нуждаещите се. И то защото всички са гласоподаватели, а политическите сили, гледайки към избори, взимат такива популистки решения и щедро пилеят чужди пари. Пари, които не са техни и които не са спечелени.

Това е най-важното сега: ако няма формирано отговорно управление, по-добре, гледайки към следващите избори, да се удължи сегашния бюджет. И нека да се приемат разходни тавани за първите три месеца на 2023 г., а след следващите избори ново отговорно управление да направи бюджета за следващата година. Това може да се случи след март или дори април месец.

А нагласата на бизнеса каква е: или да се постъпят разумно и отговорно управляващите или тази агония да не продължава дълго?

Да, точно така. При всички случаи този Парламент трябва да приеме подготвените изменения и допълнения на закони във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост. Голяма част от промените са готови и по тях има консенсус. Но това в светлината на останалите проблеми е малко или много по-скоро рутинна задача. Непременно новото Народно събрание, на най-преден план, трябва да работи за въвеждането на европейския регламент за справяне с високите цени на енергията. От началото на октомври Съвета на Европа прие такъв регламент и въпреки че този нормативен акт действа директно, без нужда от имплементиране в законодателството ни, този регламент има много допуски и неопределености. А те трябва да бъдат въведени в действие с местен нормативен акт. Това означава промени в закони у нас.
Тук говоря за облагането на свръхпечалбите в частния сектор – те не могат с постановление на Министерски съвет да се обложат, а трябва да е на база на закон.

Има ли предложение на бизнеса как да се въведе този регламент?

Имаме и го обсъждаме, но засега нямаме съвпадение с мнението на Министерство на енергетиката. Праговете, които се предлагат от ведомството са на практика такива, че те няма да доведат до облагане на свръхпечалбите. Дискусията с тях продължава.

Програмата за компенсиране на свръхвисоките цени се видя, че вече няма алтернатива, защото и регламентът това повелява. Тези откровени глупости, че бизнесът трябвало да свикне с високите цени и да се адаптира, виждате че не намират основание и в законодателството на Европейския съюз. Регламентът не е за приспособяване към свръхвисоките цени, а е за справяне с тях. Глупавите призиви за адаптиране, за приспособяване към такива цени означава бизнесът да напусне Европейския съюз. Защото ако остане тук е обречен, особено базовата, енергоинтензивна индустрия – тя просто няма как да се конкурира на световните пазари с другите континенти, където цените на енергията са в пъти по-ниски. А те съставляват голяма част от себестойността на произвежданите продукти. Така че именно този проблем според нас трябва да е първостепенна задача на парламента. В момента до края на годината има действаща програма за компенсиране на свръхвисоките цени на електроенергията – над 250 лв./мвтч. Тя трябва да бъде удължена поне до края на юни 2023 г. и подобрена, а не влошена. Така повелява регламента. И това е една конкретна много важна задача, за да се съхрани конкурентоспособността на българската икономика и тя да се справи по-добре при идващата рецесия в ЕС.

Само така можем да преминем през нея по-бързо и с по-малко сътресения. И така да се възползваме от пренареждането и скъсяването на веригите на доставки. За тази цел ние трябва да имаме ако не конкурентни предимства от гледна точка на цени на енергията, то поне цени, равни на средните в ЕС. А те в момента, дори след компенсациите са по-високи от средните в Европейския съюз.

Предполагам, че другата важна задача е и избора на председател на КЕВР?

Да, предстои и избор на председател. Но това не е най-спешната задача, защото действащия стар председател е добре подготвен, отговорен и независим човек. Неговото председателстване не създава проблеми, а по-скоро реши проблема с предишния председател. Това бе добро решение.
Но има да се правят много реформи. Заради това е нужно да има функциониращ парламент и отговорно управление. Тези реформи са свързани с по-добрия бизнес климат, с националните приоритети за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, еврозоната и приемането ни в Шенген. Тези въпроси са свързани с възстановяване на макроикономическата и финансова стабилност, която е силно разклатена сега.

А има ли план Б бизнесът? Ако утре депутатите решат „да разваляме седянката“, както имаше навремето един израз? Или да очакваме предприятията да започнат да се изнасят навън?

Ако се разтури Парламента без да е въвел регламента в действие, то остават половинчатите възможности на служебното правителство. То да продължава докъдето може, без подкрепа от законодателя. А това далеч не е най-доброто решение. Ако ние нямаме сравними, конкурентни цени на енергоресурсите много предприятия ще затворят. Изнасянето на индустрията от Европа не е спирало, а в последната една година се ускори. Ние се деиндустриализираме и без базови предприятия не виждам как ще реализираме и зелената сделка. Все пак без метали, без химия, без строителни материали и строителство няма как да се случи това.

Какво бихте посъветвали вие народните представители сега?

Не говорихме и за правната сигурност, а това си остава непроменена задача. За жалост там не напреднахме в последно време. Няма усещане за върховенство на закона и сигурност на собствеността. Там не напреднахме много, защото с незаконни средства да се търси правна сигурност, върховенство на правото и борба с корупцията, то е мисия невъзможна. Усещането за корупция не намаля през тези месеци на борба с корупцията. В това време станахме свидетели на много скандални сделки, назначения и спорни решения. Този проблем също стои като задача.

Но най-приоритетната задача, преди всички останали е, да се предпази България от въвличането ѝ във война. Защото всичко друго губи значение, ако това се допусне.

Тук не трябва ли да се мисли и какви средства са предвидени за отбрана в бюджета?

Това е също важно да се знае. Но трябва да водим такава политика, която не въвлича България във война. А не да се въоръжаваме, хранейки чуждите индустрии, за да спечелим чужда война.

Анонсите на някои политически сили са доста спорни в това отношение. Първата грижа и първото решение на Народното събрание бе едва ли не да се изпраща оръжие в Украйна. Решили сме проблема с цените на енергията, решили сме проблема с инфлацията, с доходите на хората през зимата, цените на комуналните услуги и започваме да решаваме световните проблеми. Това е напълно безотговорно и няма как да бъде толерирано.

Депутатите просто трябва да си повтарят клетвата преди всяко гласуване или инициатива: „Във всяко свое действие да се ръководя от интересите на народа“. Става дума за българския народ, да го имат предвид.