Вместо бюджет за 2023 година, служебното правителство ще внесе „удължаващ закон“

Ако не се очертава да има редовно правителство, служебното предлага в Народното събрание да се внесе не представения от нея проектобюджет за следващата година с 6.6% дефицит, а удължаващ закон. Това е проект, в който се удължава действието на мерките от тазгодишния бюджет, и работата по него до формирането на редовно правителство. Това каза в Народното събрание министърът на финансите Росица Велкова, поканена по предложение на БСП да представи състоянието на финансите на държавата.

Както виждате не сме внесли никакъв проектозакон в Народното събрание, посочи Велкова и напомни, че подобно предлагано удължаване на действащия закон за държавния бюджет вече е прилагано и прието в началото на тази година преди да се приеме новия бюджет от редовното правителство, който влезе в сила от 1 април.

Велкова каза още, че ако се очертава да има редовно правителство, служебният кабинет би внесъл представения вече проектозакон, който тя определя като "базов", върху който редовен кабинет може да работи и нанесе политиките си.

Служебният финансов министър обясни, че ведомството е разработило 3 варианта за бюджета за следващата година с различни параметри на дефицита. Велкова подчерта, че служебният кабинет не би предложил в проекта си нито 3% дефицит, нито 6.6% дефицит заради рисковете и при двата варианта.

Ако бъде приет 6.6% дефицит или по-висок размер, това би попречило на целевата дата на страната за влизане в Еврозоната, посочи Велкова.

"Вариантът от 3% е затягане на фискалната дисциплина, ние такъв бюджет не бихме внесли", каза министърът и обясни, че тогава няма да има средства за социални разходи. Базовият вариант е при непроменени политики от тази година, но с променени параметри.

„При хипотезата, че няма избрано редовно правителство, няма проблем едно служебно да изпълнява бюджета с тъй наречения удължителен закон на съществуващия бюджет, защото служебното правителство не е излъчено от политическа сила и не може да провежда своя политика“, подчерта Велкова.

Корнелия Нинова определи предложението като невъзможност на служебния кабинет да измисли нищо по-добро от предния бюджет, в който участваше и БСП, и обобщи, че това означава, че няма да има повишение на минималната заплата догодина, няма да има допълнителни помощи и др.

Депутатът от ДПС Байрам Байрам, обаче, поздрави Велова за доброто управление на държавните финанси, защото е „било открито и публично, без да се спестява какво е реалното положениие с финанситие на държавата, което не е лесно след най-голямото финансово камикадзе за последните 20 г.“, имайки предвид предшественика й Асен Василев. Но Велкова беше негов заместник-министър!

Относно състоянието на държавните финанси, финансовият министър обясни, че 989 милиона лева е преизпълнението на държавния бюджет към момента, но това число "не е повод за оптимизъм", защото винаги към тази дата от годината бюджетът е на излишък. Практиката е през последните два месеца да изразходва много средства за различни плащания, вкл. и закъснели, заради което винаги бюджетът излиза на дефицит.

"Планираният дефицит за 2022 година на касова основа, както знаете, е 4.1% от брутния вътрешен продукт (БВП). На базата на преизпълнението в приходната част, която очакваме, и реализираната икономия в размер на 1 милиард лева в разходната част, очакваният дефицит е 3.4% от БВП на касова основа. На начислена основа планираният дефицит е 6% от БВП, а очакваният е 5.4% от БВП", обясни Велкова.

За 2023 година дефицитът е 11.5 млиарда, което представлява на касова основа 6,6% от БВП. И съответно очакваният дефицит за 2024 е 11,8 млиарда, а за 2025 г. дългът възлиза на 11,9 млрд., което е 6% от БВП. Емитираме дълг, защото 2022 следваще рефинансиране през март около 3 милиарда, а дефицитът е над 6 милиарда, обясни министърът на финансите.

Фискалният резерв на страната е 12.1 милиарда към 30 септември. Към 31 декември фискалният резерв би бил около 5,6 милиарда, което е крайно недостатъчно. И това е при условие, че не емитираме повече дълг, обясни още служебният финансов министър.

В резултат на емисиите дългови книжа към 19 октомври номиналният дълг на България е 35.3 милиарда лева при законов таван от 38.5 млиарда лева, съобщи Велкова. Тя припомни, че гласуваният нов държавен дълг за тази година е 10.3 млрд. лева. До встъпването в длъжност на служебния кабинет е емитиран дълг от 1.8 млрд. лева на вътрешния пазар. Към момента държавата е поела дълг за 7 млрд. лева (вкл. и емисията еврооблигации, емитирана през септември на международните пазари), посочи финансовият министър.

Последните две емисии държавни ценни книга (ДЦК) на вътрешния пазар бяха през миналата седмица (17 октомври) и вчера. В първия случай държавата продаде 5.5-годишни ДЦК за 180.55 млн. лв. (при заявени 200 млн. лева) при среднопретеглена годишна доходност в размер на 5.65 на сто. Вчера БНБ организира нов аукцион за ДЦК за 10.5-годишни ДЦК за 200 млн. лева, но все още няма информация от Министерство на финансите за резултатите.

През декември България очаква първите 2.6 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, каза още министърът на финансите и отчете, че към 30 септември се очаква преизпълнение на данъчните приходи в размер на 250 млн. лв., което идва основно от увеличение на заплатите в обществения и частния сектор. Прогнозира се още 1 милиард да бъдат спестени от капиталови разходи.

От думите на министър Велкова, става ясно, че е осигурено финансиране на програмите за енергийно подпомагане до края на годината. Към 30 септември са изплатени 3.7 милиарда лева за енергийно подпомагане, а по програмите за украинските бежанци са похарчени 540 млн. лева.

В тригодишната бюджетна прогноза за парите на Министерство на отбраната е спазен планът за достигане на разходите за отбрана в размер на 2% от БВП, като в тях влизат проектите за покупка на нови изтребители, поясни Росица Велкова в отговор на БСП, след като Корнелия Ниинова изрази подозрение, че допълнителни 8 самолета ще завишат разходите.