Доклад: Полският енергиен преход ще струва 135 млрд. евро до 2030 г.

Трансформацията на енергийния сектор на Полша, включително мерките за подкрепа на болния въгледобивен сектор, се очаква да струва около 135 милиарда евро и то до 2030 г.. Това е записано в нов доклад на консултантската компания EY Poland.

Данните бяха представени малко след срещата на министрите на околната среда на ЕС, в Люксембург, където отново бе потвърден ангажимента за постепенно премахване на въглищата и ускоряване на зеления преход в лицето на растящите цени на изкопаемите горива. Тази амбиция обаче поражда опасения за Полша, която разчита на въглища за 70% от производството на електроенергия, припомня изданието Euractiv.

Полша е в нелеката позиция да трансформира въглищно-базираната си енергетика към новите зелени технологии. Същият път има да изминава и България чрез като основната промяна ще засегне работата на въглищните региони „Марица Изток“ и „Бобов Дол“.

„Обхватът на трансформация на полския енергиен сектор е много по-широк и по-скъп, отколкото в повечето страни от ЕС“, се казва в доклада на EY, цитирайки „много специфични исторически условия и висок дял на въглища в микса за производство на енергия“.

„Не искаме да търсим извинения, но мисля, че обстоятелствата в Полша, … фактът, че тя си възвърна икономическия и политически суверенитет едва през 1989 г., наистина беше трудна отправна точка“, каза Якуб Кошичарек, консултант по управление в EY Полша. „По това време почти 90% от производството на електроенергия се произвеждаше от въглища“, докато този дял сега е намалял до 70%, каза той. Това беше подчертано отново от Войчех Дабровски, президент на Полската електрическа асоциация (PKEE), който призова политиците на ЕС да вземат предвид „различните изходни точки“ на държавите-членки и техния „собствен темп на преход“.

В Полша изкопаемите горива все още представляват 85% от общите енергийни доставки, като въглищата имат най-голям дял, според доклад, публикуван миналия май от Международната агенция по енергетика. Страната продължава да субсидира своята въгледобивна промишленост, която осигурява заетост в много региони.  И все пак Полша се е ангажирала постепенно да се откаже от лигнитните въглища до 2049 г., точно навреме, за да може ЕС да постигне целта си за климатична неутралност до 2050 г.

Това е причина за безпокойство, тъй като почти 108 000 работни места в Полша са пряко свързани с въгледобивния сектор – повече от половината от общите работни места в индустрията в ЕС. „Това също ще постави значителни предизвикателства в справедливия преход за засегнатите региони“, предупреди Кошичарек. „Това трябва да бъде разбрано не само от всички хора, заети в електроцентралите... но включва и регионите, където се добиват въглищата, включва и индустрията, която поддържа добива, която подпомага доставките на въглища“, каза той .

Според оценките от доклада на EY ще са необходими 135 милиарда евро нови инвестиции до 2030 г. за трансформиране на полския електроенергиен сектор.

Ръст на ВЕИ

Въпреки предизвикателствата, през последните години Полша се фокусира силно върху внедряването на възобновяеми енергийни източници. През 2020 г. страната надхвърли целта си за възобновяема енергия, като същевременно постигна рекордно производство на вятърна и слънчева електроенергия досега тази година (+48,5% в сравнение с 2021 г.).

Що се отнася до слънчевата енергия, темпът на развитие надхвърли прогнозите, с над 10 гигавата инсталирани до средата на 2022 г. - ниво, което правителството предполагаше, че ще бъде достигнато едва в средата на 2030 г., когато прие своята енергийна политика през 2019 г. Дабровски увери, че възобновяемите енергийни източници са един от ключовите аспекти на енергийната трансформация на Полша, подкрепяйки както изпълнението на целите за климата, така и подобряването на енергийната сигурност. „Трябва да се справим с новите извънредни обстоятелства, но основните насоки остават непроменени“, каза той, добавяйки, че „Европа продължава пътя си към климатична неутралност“.

Полша има много иновативни проекти и залага на развитието на нови технологии, които ще подпомогнат създаването на нови работни места, посочи той. „Най-голямата инвестиция в Полша сега са офшорни вятърни паркове в Балтийско море“, потвърди Кошичарек. „Потенциалът на Балтийско море е огромен. Така че мисля, че офшорните вятърни паркове, заедно с ядрените централи, в бъдеще ще стабилизират нашата енергийна система.

Сигурност на доставките

Въпреки тези успехи, енергийният преход в Полша и Европа като цяло е изправен пред предизвикателство от газовата криза, която направи въглищата по-привлекателни за електроенергийните компании. Българският евродепутат от групата на ПЕС Цветелина Пенкова подкрепи съвместното закупуване на газ на ниво ЕС, за да се гарантират по-ниски цени и по-голяма стабилност. „Ако ще говорим за стабилност на целия енергиен пазар на ЕС и за солидарност, трябва да работим като един съюз, дори в основата на преговорите за цените и количествата“, категорична бе тя.

Пенкова също подчерта значението на намирането на правилния баланс между възобновяемата енергия и базовата енергия, когато става дума за сигурност на доставките, като каза, че ЕС трябва да бъде прагматичен, когато става въпрос за целите си за климата до 2030 г.