Доларът изтрива загубите си от предишните дни, еврото отново под паритет с американската валута

По време на днешната търговия щатският долар нараства спрямо основните световни валути, като изтрива понесените загуби от сряда и четвъртък, но се насочва към седмичен спад. Затова пък еврото слезе под паритета с долара в петък, над който беше преди това две поредни сесии.

Японската национална валута реагира слабо на резултатите от заседанието на Централната банка на страната, проведено в петък. Банката на Япония (BoJ) не промени основните параметри на паричната политика. Краткосрочният лихвен процент по депозитите на търговските банки в Централната банка беше оставен на минус 0.1% годишно, целевата доходност на десетгодишните ДЦК е около нулата. Тези решения бяха в съответствие с очакванията на повечето анализатори, с тези си решения банковият регулатор затвърди позицията си, че няма да следва общата тенденция банките да увеличават лихвите си, за да се преборят с нарастващата инфлация.

В същото време BoJ повиши прогнозата си за инфлацията за текущата фискална година, която ще приключи през март 2023 г. Сега се очаква потребителските цени без пресните храни да се повишат с 2.9% спрямо прогнозираните 2.3% през юли.

В резултат, обаче, йената се обезцени отново спрямо долара, като спадна с 0.49% до 146.97 йени за един долар. Въпреки това, японската валута се възстанови, като се отдалечава от 32-годишното дъно от 151.94 йени, докоснато миналата седмица, което според анализатори е накарало японските власти да се намесят отново на валутния пазар, а The Financial Times съобщи, че правителството вероятно е похарчило 30 милиарда долара в последните си операции за закупуване на йени, за да подкрепи собствената си валута.

Изглежда, че започват промени в еврозоната, тъй като втората по големина икономика в Еврозоната, на Франция, тъй като обявените данни от националната статистическа служба INSEE показва, че Брутния вътрешен продукт нараства второ поредно тримесечие, макар повишението с 0.2% през третото тримесечие да се забавя спрямо предходното, когато беше отчетен ръст от 0.5 на сто. Нарастването на БВП беше подкрепено от вътрешното търсене и стабилните инвестиции в дълготраен капитал, докато външната търговия беше пречка, тъй като износът нарастваше по-малко от вноса.

Добри новини имаше и от Германия, чийто БВП се е увеличил с 1.7% на годишна база през второто тримесечие на 2022 г., което е по-високо от предварителните прогнози. Това е второ поредно тримесечие на ръст от 3.6% през първите три месеца на годината, според Федерална статистическа служба (ОNS).

Подобни статистически данни биха подкрепили еврото, но засега единната валута остава под натиск, най-вече от вчерашното решение на Европейската централна банка за повиши на второ поредно заседание трите си лихви със 75 процентни пункта.

Индексът ICE Dollar, който показва стойността на щатския долар спрямо шестте основни световни валути, се повиши с 1.05% и се насочва към седмичен спад с 2.14%. В същото време индикаторът WSJ Dollar, който проследява динамиката на долара спрямо 16 валути, се повиши с 0.25%, но също се насочва към седмична загуба, макара и по-слаба, с 1.11%*.

Еврото отново слезе под паритета с долара, като се понижи с 0.25% до 0.9947 долара за барел, след като преди това две поредни сесии завършваше на нива над 1 долар за евро. ЕЦБ повиши депозитната си лихва със 75 базисни пункта до 1.5%, най-високото ниво от 2009 г., за да ускори прехода към ограничителни нива, тъй като централната банка се стреми да свали инфлацията до целта си от 2%. Все пак влошаващите се перспективи за растеж на фона на постоянните насрещни ветрове от рекордната инфлация и продължаващата енергийна криза предизвикаха спекулации, че политиците ще спрат затягането. Президентът Кристин Лагард каза на пресконференция след срещата, че централната банка е постигнала значителен напредък в премахването на паричните мерки, като същевременно даде сигнал, че размерът на следващото увеличение ще зависи от перспективите за нарастване на икономиката.

Вижте още: Повишението на лихвите от ЕЦБ понижи еврото

Британският паунд също спадна с 0.44% до 1.1520 долара спрямо 1.1565 долара в края на търговията в четвъртък. Британската валута, обаче, се насочва към седмично нарастване спрямо долара с 1.04%, заради смяната на премерите на страната. Инвеститорите приветстваха назначаването на Риши Сунак за министър-председател. По време на първата си реч той повтори, че поставя икономическата стабилност и доверието в центъра на дневния ред на правителството, като донесе известно облекчение на пазарите, разтърсени от минибюджета на бившия премиер Лиз Тръс. Междувременно Сунак реши да забави икономическата стратегия, планирана за понеделник, до 17 ноември. Инвеститорите се подготвят за ново увеличение на лихвения процент от Банката на Англия следващата седмица, като очакват увеличение от 75 пр. п, което ще тласне разходите по заеми до ниво, невиждано от 2008 година. Освен това, годишната потребителска инфлация в Обединеното кралство се върна до 40-годишен връх от 10.1% през септември, сигнализирайки, че политиците ще трябва да направят повече, за да я намалят.

Щатският долар получи подкрепа и от цените на петрола, който отново поевтиня. На Лондонската стокова борса американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 21 ноември спадна с 1.38% до 87.85 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 31 октомври се понижи с 1.04% до 95.95 долара за барел. В резултат двете стокови валути, които са силно зависими от цените на петрола се понижиха спрямо щатския долар. Канадският долар спадна с 0.37% до 1.3614 канадски долара за един американски, а норвежката крона се понижи с 0.83% до 10.3571 крони за един американски долар.

*Валутните курсове и котировките на петрол са актуални към 11:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.