Агресивното вдигане на лихвите в САЩ и Великобритания прати акциите в Западна Европа в червената зона в четвъртък

Водещите европейски фондови пазари регистрираха спад по време на търговията в четврътък, като негативна реакция срещу вчерашното повишение на основните лихвени проценти от страна на Федералния резерв на САЩ (Фед) с  четвърти от процентния пункт, въпреки че инвестиорите очакваха това и не бяха изненадани. Към негативните реакции на пазарните участници може да се прибави и решението от днес на Централната банка на Великобритания също да повиши за осми пореден път основната си лихва.

Фед обяви в сряда, че битката му срещу инфлацията ще изисква допълнително покачване на разходите по заеми (ново повишаване на лихвите), но сигнализира, че може да наближава повратна точка в това, което се превърна в най-бързото затягане на паричната политика на САЩ за последните 40 години. Повишението, заедно с предходните, е едно от най-резките, предприемани от Фед от началото на 80-те години на 20-и век, когато инфлацията беше подобна на сегашната.

Фед повиши основния лихвен процент за четвърти пореден път с 0.75 процентни пункта (пр. п.) до нива от 3.75 - 4 на сто. С това лихвите в САЩ достигнаха най-високото си равнище от януари 2008 година.

Президентът на Фед Джером Пауъл предупреди на пресконференция, че ще отнеме време, преди повишаването на основния лихвен процент да доведе до забавяне на инфлацията и че това със сигурност ще доведе и до забавяне на икономиката.

Английската централна банка (BoE) също не изненада, но разгневи инвеститорите, тъй като повиши ключовата си лихва със 75 базисни пункта до 3% на годишна база, до 33 годишен връх. Това е осмото поредно увеличение на лихвата, а днешното е рекордно от 1989 година насам, като обяви, че се бори с най-високата инфлация от 40 години. BoE прогнозира, че инфляцията ще достигне пика си от 10.9% до края на годината, а предишната прогноза беше за по-висок ръст от 13%. През септември потребителските цени в Обинеото кралство нараснаха с 10.1 на сто. Снижението на прогнозата за инфлация е обусловено от мерките на британското правителство за ограничение на ръста на цените на енергоносителите. Тези мерки ще действат до следващия април.

Също така BoE промени и макроикономическата си прогноза. Регулаторът очаква съкращаване на БВП на Великобритания до 0.5% през третия тримесечие, което означава начало на рецесията, която може да продължи през следващите осем тримесечия. През 2023 г. BoE продължава да очаква спад на британската икономика на 1.5%, а през 2024 г. се прогнозира намаляване до 1%, а не до 0.25%, както беше в прогнозата от август.

В същото време членът на борда на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Сентено каза пред португалския вестник Publico в четвъртък, че голяма част от увеличенията на лихвените проценти в еврозоната вече са направени. ЕЦБ повиши лихвените проценти с общо 200 базисни пункта през последните си три заседания за паричната политика, тъй като се стреми да овладее рекордно високата инфлация, която се очаква да достигне връх през четвъртото тримесечие на настоящата година.

В полезрението на пазарните участници бяха и данните на „Евростат“ за безработицата в еврозоната, която през септември е спаднала в еврозоната и ЕС съответно с 6.6% и 6.0 на сто.

Вижте още: Безработицата в България през септември е 4.6% и отново е под средната за ЕС

До обед общият индекс на най-големите компании в региона Stoxx Europe 600 се понижи с 0.9%, а от националните измерители на „сините чипове“ с най-голям спад беше испанският IBEX 35 (-1.3%), следван от френския CAC 40 (-0.66%), германския DAX (-0.62%), италианския FTSE MIB (-0.51%) и британския FTSE 100 (-0.22%). В крайна сметка всички основни индекси завършиха на червена територия, с изключение на британския FTSE 100, което се дължи на ревизираната прогноза на BoE за икономическия растеж и инфлацията, които показват „много предизвикателна“ перспектива за икономиката на Обединеното кралство, тъй като изглежда възможно до две години да върне инфлацията обратно към целта си от 2%, съобщи CNBC.

Източник: MarketWatch

От таблицата по-горе е видно, че с най-силен дневен спад затвори испанският индекс IBEX 35, а единствен с нарастване приключи британският FTSE 100.

От секторните индекси измерителят на акциите на производителите на автомобили загубиха 3.2% и поведоха губещите секторни индикатори, каквито бяха повечето. Само индексът на петполните и газовите компании беше един от малкото сектори, които затвориха на зелено, затворяйки с ръст от 1.4 на сто.

Най-големият губещ сред компонентите на Stoxx 600 е швейцарската верига онлайн аптеки Zur Rose Group AG, чийто акции загубиха 16.64%.

Книжата на автомобилния производител Stellantis NV, създаден в резултат на сливането на Fiat Chrysler Automobiles NV (FCA) и PSA Group, се понижиха с 3.26%. В същото време компанията отбеляза ръст на приходите през третото тримесечие поради по-високите продажби на автомобили, по-високите цени на колите и положителния ефект от по-слабото евро.

Книжата на германския производител на автомобили BMW поевтиняха с 4.66%, въпреки че компанията отчете сериозен ръст на печалбите за третото тримесечие от 23 на сто до 3.18 милиарда евро спрямо 2.58 на сто за същия период на миналата година. Печалбата преди данъци възлиза на 4.10 милиарда евро, или с 20 на сто повече от преди година. Приходите за тримесечието достигнаха 37.18 милиарда евро, или ръст от 35.3 на сто спрямо 27.47 милиарда преди година.

Вносителят на газ Uniper, който скоро ще бъде национализиран, отчете рекордна нетна загуба от 39.3 милиарда долара, сред най-големите в корпоративната история на Германия, заради хода на Русия да спре доставките си. "Данните за първите 6 месеца вече показват, че това нанася сериозни щети на нашите финансови резултати", заяви Тина Туомела, главен финансов директор на компанията, която е финландска собственост все още. Тя добави, че "се финализира" стабилизационният финансов пакет, въз основа на който Германия ще поема контрола над Uniper. В резултат цената на акциите на компанията спадна с 5.14%.

Сред губещите бяха и акциите на германския производител на уреди Rational, които се понижиха с 8.23%, след като отчете финансовите си резултати за третото тримесечие в четвъртък.

Пазарната цена на Hugo Boss AG спадна с 3.17%, въпреки че германският производител на облекло и аксесоари през третото тримесечие на 2022 г. увеличи нетната си печалба с 12% на годишна база, приходите - с 24%, а също така повиши прогнозата си за текущата година като цяло.

Акциите на ING Group NV поскъпнаха с 8.45% и се изкачиха на върха на Stoxx 600, въпреки че нидерландската финансова група през третото тримесечие намали нетния си приход с 28.5%, което е повече от очакваното, но цената на акциите нарасна най-вече заради стартирането на план за обратно изкупуване на акции на стойност 1.5 млрд. евро.

Междувременно най-голямата френска банка по активи BNP Paribas SA увеличи нетната си печалба за третото тримесечие с 10% и приходите с 8%, като и двата показателя бяха по-добри от пазарните очаквания. Книжата на кредитора нараснаха с 2.6 на сто.

Акциите на AXA SA се повишиха с 1.2%. Френският застраховател, вторият по капитализация в Европа, леко увеличи приходите през третото тримесечие на фона на ръста на приходите от здравноосигурителния сегмент.