Парламентарно шоу за енергийни приоритети

Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика

На фона на стабилните действия на служебното правителство в енергиен план и на активната работа на Консултативния съвет за Зелената сделка, в Парламента хептен го удариха на трагикомично театро – вчерашните кулоарни сблъсъци на тема „кюлчета, парапети и енергетика“ между представители на ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ бяха добра илюстрация в това отношение. 

Извън шоуто обаче, в областта на енергетиката тези сценки имат много по-същностни измерения - като гледам списъка на внесените законопроекти в 48 Народно събрание, оставам с впечатление, че немалка част от депутатите ни са много далече от реалностите.

Ето няколко примера.

Вместо законопроект за връщане статуса на окастрената откъм членове Комисия за енергийно и водно регулиране, е внесен такъв, според който Парламентът да може да бастисва ан блок Комисията по своя преценка и по всяко време. Да си спомним, че от февруари т.г. съставът на КЕВР беше намален именно от Парламента от 9 на 5 члена – при това реално без никакви логични аргументи! Депутатите ни явно не си дават сметка, че колкото повече се либерализира пазарът, колкото повече нови технологии се намесват, толкова повече обществото има нужда от силна, независима и добре подкрепена административно и финансово КЕВР за осигуряване на адекватно пазарно развитие и на справедливи пазарни взаимоотношения. И за да огранича веднага популистките напъни, свързани с някакво пестене на бюджетни разходи, да подчертая, че КЕВР не получава пари от държавния бюджет – напротив, внася средства в него.

Вместо стъпки, свързани с енергийната бедност, за която всички говорят, предложения за това няма. Дори прокламиращата се за социална БСП внася като пръв свой законопроект текстове за промяна на Изборния кодекс. Иначе всички разнасят общи приказки за нуждата от дефиниция на енергийната бедност. И явно забравят, че всъщност въпросът не се свежда само до плесване на някаква дефиниция някъде из законодателството, а за цялостна концепция по темата, която изисква преоценка на серия от нормативни актове  – още повече, че тази тема има много повече социални, отколкото енергийни измерения. 

Вместо да създадат рамка за цялостна ревизия на Плана за възстановяване и устойчивост в направленията, засягащи енергийния сектор, за депутатите явно най-важно беше електоратът да се впечатли от приетото преди дни парламентарно решение, че хората няма да излизат на свободния пазар на електроенергия преди 2026 г. – нещо, което така или иначе си беше предварително заложено. В Плана обаче, освен неясната съдба на подхода към енергийната бедност, си останаха и няколко несъстоятелно изглеждащи проекта  - като напр. за едни батерии с мощност почти като на АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“; за производство на ток от геотермална енергия и др. – при това всичките свързани с мнооого пари. А в цитираното парламентарно решение за либерализацията на пазара, което пряко засяга и Плана, няма и дума за ревизии в тези направления.

Вместо да се концентрират върху обезпечаване на адекватно публично финансиране и на електроразпределителните мрежи, за да могат те да поемат огромните заявени товари на нови ВЕИ мощности, на преден план излязоха не един, а цели два законопроекта за производство на ток в морските пространства. Със сигурност това не е най-важното нещо в момента - особено на фона на огромните вече разработени и заявени ВЕИ мощности, които не могат да бъдат присъединени, просто защото мрежите не могат да ги поемат. Вярно е, че в списъка на сегашния парламент има някакъв законопроект и за това, но по съдържание той е повече от символичен.

Вместо да погледнат какво реално става с трансформацията на въглищните региони, депутатите продължават с общите приказки, както и да търпят противозаконни, че и противоконституционни според мен решения на предишни парламенти, свързани с въгледобива ни. И продължават да пропускат напр., че от гледна точка на енергетиката 2024 г. е утре, а тогава изтича един от договорите с американските централи (другият свършва през 2026 г.) – и все още няма отговор какво правим после, вкл. и от гледна точка на енергийния баланс?! А става дума за мощности, произвеждащи около 18% от електроенергията ни, при това на база местни въглища и с огромно социално значение! И това е само малка част от серията стратегически въпроси, които следва да бъдат разгледани в отдавна липсващата нова енергийна стратегия, приемана по закон пак от Народното събрание.

Вместо да намерят начин да засилят контрола върху разходване на публичния ресурс, независимо дали е европейски или национален, депутатите продължават да гледат пасивно към неотчетените милиарди лева пари на българския данъкоплатец – и говоря само за енергийния сектор. Хората спомнят ли си реакторите, завити с найлони откакто са доставени през 2016 г., за милиард и четиристотин милиона лева – те май бяха за един отдавна загубил физиономията си проект за нова АЕЦ?! Между другото, и този проект чака някакво решение, което трябва да дойде от Парламента, където се мъдрят други формално неотменени решения, свързани с него! А за многократното напомняне за обвития с общи хвалби, но реално неотчетен ефект от едни два милиарда лева, разходвани за саниране – и то ефект, който според мен трудно може да се свърже с повече от 3% населението? А за икономическия ефект от едни заровени тръби, които още не знаят как точно да се казват – балкански, турски или по друг начин?

И когато към депутатската пасивност се добави и май полузаспалото по тези въпроси поведение на уж контролни институции, какво точно трябва да си мислят хората, осигурили средствата чрез данъците си? Или и политиците, и тези институции чакат просто нещата да се забравят? Вярно е, че в публичното пространство мъкненето на чували с пари по улиците звучи по-атрактивно и се помни повече дори и от депутатското мъкнене на чували с хартиени бюлетини например.  Само че според обявената в медиите информация по случая с чувалите – портмонета май ставаше дума за милиони, а  в посочените по-горе случаи, свързани с енергийния сектор явно става дума за милиарди.

Има и още, и още… но се надявам, че и това стига някой в този парламент да постави най-после въпроса за списъка от приоритети в енергийната сфера от гледна точка на реалностите на сектора. Та нека поне в енергийната парламентарна комисия обсъдят бързо този въпрос и потърсят консенсус по някакъв подход преди да станем свидетели на поредно кулоарно шоу – ако, разбира се, междувременно и 48 Народно събрание не приключи безславно работата си.